Дойде есента и безсмъртните се завърнаха

Наследниците им – тези мили, мили щъпуркащи дечица с манталитет на чалга звезди – също се завърнаха с тях и миловидно имитират родителите си.

Какво да се прави, всеки си има вкус и мнение, казало кучето и си…

да го играят жертва. Сами са си актьори, режисьори и публика. На останалите, общо-взето, не им пука за драмата им. Но те си вярват, че им е отнета свободата, че едва ли не някой насила ги кара да правят нещо. Те си знаят какво им се върти в главата.

Факт е, че никой не ги кара да правят нищо насила, но като няма драма, не е интересно. Единствената драма си я правят те.

Но те искат да бъдат „оставени на мира“, защото „тяхното тяло е техен избор“. Това, разбира се, има логика, ако не разпространяваха вируса...

Да повторя ли сравнението или го схванахте и от първия път? Ако не сте схванали, може би сте прекалено депресирани от отнетите ви „свободи“ сега…

Дефиницията за „свобода“ днес, изглежда, е: –– Искам да правя каквото си искам, искам И ТИ да правиш каквото аз искам, искам и да имам НУЛА отговорност към обществото! ––

Щото… аз съм на достатъчно години, че да си спомням когато точно това беше дефиницията за: –– ЗАД*ИК ––

Дойде есента и безсмъртните се завърнаха. Дойдоха си от далечните пътешествия из мистични земи, познати като „на село при наш‘те“, „майкини“, „морето“, „вилата“ и култово престижното „Гърция“.

Метрото е пълно, плъзнали са и над земята. И, понеже са безсмъртни, дреболии като вирусът, пандемията, мерките и подобни, са им чужди. За ваксини дума да не става… това им е научна фантастика, да не говорим, че чак се обиждат на предложението, а и ги е страх Бил Гейтс да не ги хване посреЦтвом ваксината, че им е фалшив Уиндоуса.