113 - (45+32) = 36

  • 22 септември 2021 15:55

  • 3227
  • 0
113 - (45+32) = 36
© Колаж: Novini.bg

България отбелязва 113 години от обявяването на независимостта си от Османската империя. 

Днес. 

113. Нито е много, нито е малко. Но толкова много неща са се случили оттогава. Много от държавите, съществували тогава, днес ги няма. Ако трябва да сме още по-конкретни, няма нито Царство България, нито Османска империя. Светът се промени, хората също, но за добро ли?

„Независимост ли…?“ 

С поднасяне на венци на Паметника на независимостта бе отбелязан 22 септември в столицата

Първо, като гледаш това малко паметниче на снимката (повечето българи не знаят, че съществува), върху което можеш да скочиш трупешката, а после погледнеш паметника на чуждия цар пред българския парламент и бетонния колос на съветската окупаторска армия, си мислиш: „Независимост ли…?“ 

Ами всичките други бетонни колоси на същата окупаторска армия, пръснати из цяла България? 

И пак сме пред избори, и пак нѝ една партия не смее дума да обели за това. 

113-45=68

От тях, като извадим и 32 (постсоц „Преход“, който си е същият Соц, но в други дрехи), остават едни 36. 

И за тия 36 (толкова отдавна случили се – в друга епоха сякаш) сме били сред водещите в Европа по растеж на жизнения стандарт. 

Сега не сме. 

Сега живеем с миналото. 

Нещата са свързани, просто е. Докато чуждите армии и царе се празнуват повече от нашите герои и успехи, винаги ще сме държава-провинция с единствената функция да създава хранителна среда за господарите. 

***

Доскоро си мислех, че трябва – ние като народ – да се обединим, за да успеем да се спасим. Вече не съм такъв оптимист – да вярвам, че можем да се обединим. Самият факт, че толкова хора са влюбени в поробителя и венци му носят… Няма как. 

Нагоре и надолу по веригата е същото – омраза за най-малките неща. Не съперничество, а омраза. Футбол? Да, омраза. Феновете се мразят и си мислят, че са враждуващи армии, имат военизирани структури, воюват за територия, възхищават се на неграмотните убийци в Бразилия и Аржентина, които са същите като тях футболни хулигани с мания за величие. 

А уж е нещо толкова обикновено – една игра, футбол. Уж за забава създадено, а?

Партии? Омраза. Война. 

Стари и млади? Омраза. 

Либерали и консерватори? Омраза. 

Виждали ли сте пациент, който страда от повече от една хронична болест и лекарствата за болестите му си пречат едно на друго? Не са много весели тия хора. Да речем, има високо кръвно и проблем с бъбреците. Лекарствата за кръвно му прецакват бъбреците, лекарствата за бъбреците му вдигат кръвното. И трябва да избере: или едното, или другото. 

Българите са като болни крайници на едно тяло, които искат да лекуват само себе си. За да е добре едната група, друга трябва да страда. За да са добре тия в „елита“, простолюдието трябва да страда в мизерни условия, за да си купуват онези яхтите; за да са добре партиите, избирателите им трябва да „затягат колана“; за да са добре левите, десните трябва да загубят; за да са добре десните, левите трябва да загубят; за да е добре здравната каса, трябва да вземат от бюджета на нещо друго; за да има увеличение на най-ниските пенсии, най-високите трябва да имат таван…

За да е добре едната ръка, другата трябва да е болна, без да осъзнаваме, че всички сме части от едно тяло – България. 

Та, както казах: доскоро си мислех, че трябва – ние като народ – да се обединим, за да успеем да се спасим. Вече не съм такъв оптимист – да вярвам, че можем да се обединим.

Сега смятам, че просто трябва да намерим начин да се търпим едни други. Няма как толкова разделени хора изведнъж да плеснат с ръце, да се прегърнат и хоп!—чудо на чудесата, да стане рай на земята. Няма как. Хората са умишлено и целенасочено разделяни десетилетия, за да се мразят едни други. Вижте и днес какво правят партиите – всяват раздор, за всяко нещо обвиняват някого, когото знаят, че техните последователи не харесват. Познават си аудиторията, знаят какво плашило да им пробутат и пак да се правят на рицари на бял кон. 

Но трябва някак да стиснем зъби и да се търпим едни други, ако искаме България да я има и утре. Пък мечтата да се разбираме, приемаме и обичаме, ще я оставим на идните поколения… кой знае? Всичко е възможно. 

***

А относно свободата…

Свободата означава да си в състояние сам да си налагаш ограниченията. За да върви обществото напред. Ако си свободен, трябва да можеш сам да си наложиш да не крадеш от общото, да не цапаш, да не корумпираш, сам да си наложиш да не вземаш всичко за себе си, а да помогнеш на по-малко можещите. Дорасли ли сме за пълна свобода? Я да помислим: кой у нас е напълно свободен? Много богатите. Вижте ги добре. Вижте ги какво представляват в пълния им блясък и колко умеят сами да си налагат ограничения. Те са наша представителна извадка, ние – като общество – сме като тях, но с по-малко възможности. А те, като индивиди, са част от нас. Едно тяло. Може би затова сме оставени да чакаме свободата – не сме дорасли. И така формулата ще става: 

113 - (45+33);
113 - (45+34);
113 - (45+35) ...

И така нататък, докато дораснем. 
 

Последвайте канала на

Александър Томов
3227 0

Водещи новини