Опаковай това

Живеем в интересно и свръх културно време – време, в което се цени опаковането. Но не какво да е опаковане. Не какво да е...

За Люлин няма да стигне. Лошото е, че в България нямаме триумфална арка. Това е защото не сме го докарвали много от съм триумфи. Или пък защото парите са отишли за построяването на други работи?

Плюс това трябва някой да купи тензух, а пари в министерството на културата за тензух няма. Разбира се, могат да се намерят спонсори, но тогава трябва да брандираме тензуха с логата им и вече няма да е изкуство а рекламна кампания.

Ако си опаковате задника, да кажем с тоалетна хартия няма да се цени много. Да не кажа хич, защото някак няма да е изящно. Ако пък опаковате десетлитрова тенджера с найлон или детето с лейкопласт най-много да предизвикате семеен скандал. Това е защото мислите на дребно. А сега си представете ако опаковате нещо мощно и непреходно. Нещо като ЖК „Люлин“? Всичките десет микрорайона, да кажем, с бял тензух? Представихте ли си го?

Все пак, ако всички родители на първокласници се стегнем и вземем, че облепим статуята на Кирил и Методий със самозалепващи се етикети поне можем да се класираме за репортаж по някоя телевизия. А това е едно добро артначало. Той и Кристо не е започнал да опакова триумфални арки от първия път? Нали?

Но не бива да се отчайваме. Докато разсъждавам как да пробием в културния фронт, подвързвам учебници за първи клас. Подвързвам, лепя етикети и си мисля дали пък това не е изкуство? Ами, разбира се, че е изкуство. Само си представете в този момент как родителите на над петдесет хиляди първокласника правят същото. Седят и опаковат като машинки целия наръч от тетрадки и учебници. Това е толкова опаковъчен труд, че спокойно може да покрие не една и две триумфални арки.

Толкова ли е трудно да изсипем целия бюджет на Министерството на културата в един гранде културен проект и да не се мъчим с разни дребни културни мероприятия от които, така или иначе няма да се забележат, а и няма смисъл? Вкарваме всеки културен лев в тензух и панделки, мобилизираме ромското безработно население и започваме да творим. Ще викаме чужденци да се снимат на фона на опакования квартал Люлин и ще печелим пари? Ще напечатаме картички, магнити за хладилници и ще се прочуем. А тези от „Младост“ ще се пукат от яд.