Инфлацията ни принуждава да сме бдителни и внимателни потребители

Животът в България рязко поскъпва вече шести месец, отчитат както специалистите от НСИ, така и всички потребители, чиито джобове се опразват, а портфейлите им изтъняват. Ненаситната засега инфлация лакомо поглъща и увеличените пенсии на възрастните българи. Но най-засегнати от нея ще са работещите и най-вече заетите в частния сектор. По тази важна тема разговарям с председателя на Асоциация „Активни потребители” Богомил Николов.

Стана ясно, че има инфлация, но не мога да определя дали тя ще е временна, или ще има по-траен характер. Икономистите спорят по тези въпроси, като едните твърдят, че това е ефектът на възстановяването от ограниченията по време на пандемията от ковид в световен мащаб. Ако това е временно явление заради събудената икономика, се очаква инфлацията до няколко месеца да затихне. Според други финансисти пък повсеместното поскъпване се дължи на масовото печатане на пари. Което означава, че светът е наводнен с финикийски знаци без покритие и това ражда инфлация.

Надявам се отговорът на тези въпроси да разберем до Нова година. Ако Европейската централна банка и Федералният резерв започнат да увеличават лихвите, то това е трайна инфлация. Ако пък не, то пазарът ще се стабилизира.

Не вярвам обаче цените да тръгнат по обратен път надолу.

Заплатите у нас бяха увеличени, но само в държавния и обществения сектор. Всички останали хора са с намалена покупателна способност. Добре все пак, че парламентът прие актуализацията на бюджета. Пенсионерите ще бъдат предпазени в краткосрочен план. Работещите българи обаче ще понесат най-големи удари от инфлацията.

Контролът върху цените има печална история у нас. Ако процесите са обективни, то не могат да бъдат регулирани, иначе тръгва спекула и черен пазар. Смятам, че резерв трябва да се търси в конкурентоспособността на икономиката. Когато има такива световни процеси, това дава шанс за някои да се справят по-добре. Голяма част от тези проблеми се дължат и на затруднените доставки. Примерно в Китай има заводи, които  не приемат поръчки с месеци, тъй като не успяват да изпълнят всичките и имат затруднения. Това пък дава шанс за наши производства, които да се активират в сегашната ситуация. В това аз виждам резерв за икономиката ни в цялост. В частност е валидно и за храните.

Знаем, че ние внасяме много зеленчуци и плодове, които преди сме произвеждали сами. Защо трябва да внасяме домати например, а не да си оправим нашите градини?!

Отдавна е ясно, че земеделските субидии у нас нито са адекватни, нито справедливи.

От това са засегнати най-вече производителите на плодове и зеленчуци, а печелят предимно онези, които сеят зърнени култури, тъй като се плаща на площ. Когато се промени моделът на субсидиране, тогава ще има и друго производство.

При инфлационните процеси още повече тежестта пада върху потребителите и изборите им на пазара. Трябва да сме много внимателни и преди да платим и да купим нещо, да проучваме. Инфлацията ни принуждава да сме бдителни и внимателни като потребители, за да не плащаме излишно много.

Регулаторите имат важна роля, защото от тях много зависи да смекчат натиска върху хората от някои монополисти като тези в енергетиката например.

Трябва да предупредим коректно потребителите да внимават със заемите от банките, които им предлагат. За дългосрочни инвестиции като купуването на жилища сега се появи евтиното кредитиране, а цените тръгнаха веднага нагоре. Човек трябва да си прави добре сметката и да не задлъжнява много, защото ще стане опасно, ако лихвите в следващ момент тръгнат нагоре.

Да се простираме според възможностите си, а не да се насилваме прекалено.

Има банки, които завишават и таксите при теглене на вложени пари при тях. Това е тяхно право, но потребителите трябва да са внимателни и ако имат повече пари, не е разумно да ги държат в разплащателни сметки, а във влогови. Въобще всички трябва да си оптимизираме поведението така, че да понесем най-малки щети от поскъпването.

Последвайте канала на