Ваксините и доверието

Защо българите нямат доверие на ваксините?

        Преди няколко дни сериозен човек, учен, съобщи, че имунитета на преболедувалите издържал до шест месеца, защото нямало наблюдения за по-дълъг период, а на ваксинираните над девет месеца, защото имали наблюдения. Цитира документи, изследвания, протеини, но се породи и логически пробив: При положение, че масови ваксинации се правят от СЕДЕМ месеца, а коронавирус инфекция съществува от почти ДВЕ ГОДИНИ, как така са видели, че ваксининараните удържат имунитет над ДЕВЕТ месеца, а преболедувалите САМО ШЕСТ? Да предположим, че в това наблюдение влизат и тестовите групи преди масовите имунизации. Добре, но как така няма наблюдения при преболедувалите за почти две години? Ако това беше вярно, в последната половин година ние щяхме да сме залети от сериозна вълна реинфекции. Но такова нещо НЕ СЕ наблюдава. Ако искате доверие, нека се извади официална статистика за реинфекциите и профил на тези групи?

Така се гради доверие.

        Преди месец частна лаборатория направи неофициално проучване и установи, че почти половината от хората са се сблъсквали с вируса. Въпрос? Трябва ли хора, преминали вируса (дори не мога да изрека думата преболедували, защото голяма част дори не са разбрали какво им се е случило) да се ваксинират?

Никой не подхваща научен диспут на тази тема, засягаща половината от населението ни? Тезата, да се ваксинираш за всеки случай е безумна. Прилича на поговорката: „От много глава не боли“, но в медицината от много винаги боли глава! ВИНАГИ! Единствено пропагандата твърди обратното. А пропагандата, когато е лаишка и не е научно обоснована, не поражда доверие.

        Спомняте ли си, че имаше период в който се твърдеше че ако имаш първа доза от един вид ваксина и си направиш втора от друг всичко било наред? Но НЕ Е наред. Толкова не е наред, че пропагандата бързо млъкна по този въпрос.

        Залети сме от твърдението, че тези нови ваксини са безопасни. 

Да, разбира се, но според кого? Според производителите, според шер холдърите, според официалните власти и СЗО. Да приемем, че това е самата истина и, че корпорациите не гонят печалби и не са способни на никакви престъпления с цел печалба, а висшите чиновници са най-неподкупните и почтени хора на света. Че и СЗО не се изхранва от частни дотации. Представихте ли си го? Тогава защо, в тази идеална ситуация трябва да подписваме декларация, че носим цялата отговорност от последствия след ваксинирането си? Това повод за доверие ли е?

        Така и пропагандата не можа да измисли добър мотив, защо е необходимо да се ваксинират децата.

Да не заразяват останалите? Това би имало смисъл, но се оказва, че тези с ваксината също може да заразяват. Затова носим маски. Нали? Значи и това твърдение е невярно. А неверните неща не пораждат доверие.

        От пожелателна, ваксината стана повод за изнудване, способ за оцеляване в супермаркета, тенденцията е тя да бъде ЕДИНСТВЕН шанс да влезнеш в бар.

        Убеден съм, че печалбата от ваксините вече не е цел. Тя е един симпатичен придатък. Тук говорим за широко отворения прозорец на Овертон. Това е Прецедент. А прецедент е

случай, който може да служи за пример или за обяснение на други подобни случаи. Тоест, с една грешка да могат да се обосноват други грешки.

        Защото, ако успеят да ви накарат да ваксинирате детето си с нещо, за което никой не носи отговорност, вече могат да ви накарат да направите всичко. А когато някой може да ви накара да направите всичко, не ви е приятел – враг ви е. А враговете по условие будят недоверие.

Последвайте канала на

Емил Йотовски

4111 0