Още смърт предстои! Болестта, която остава след COVID

(…)

- Думите: „Не се води официална статистика“?

- Огромният размер на насилие?

- Че ¾ от хората, които отвориха този материал, за да видят за какво става дума, вече са го затворили, защото „не ги вълнува“?

- Че се е увеличил два пъти за толкова кратко време?

...

(!!!)

Обвинената в убийството на двете си деца в Сандански спечели делото за домашно насилие...

А после, за да стане още по-интересно, уж-патриотите от ВМРО внесоха искане и това законодателство, дето го имаме, да се смени така… че да отпадне „Специална закрила на дете в риск“.

Ако е стояла – защо е стояла и търпяла! Сама си е виновна!

Ако си е тръгнала – защо си е тръгнала и е разбила семейството! Сама си е виновна!

Има една чума, която съществува много преди COVID кризата и която ще остане много след нея. Една болест без лечение, една срамна зараза, която се разпространява и не намалява.

Какво, не знаехте, че хората, подложени на системно насилие, полудяват?

Калина Симова умря на 25 години. Приятелят ѝ… не знам как да го опиша това… ще използвам пак цитати:

Когато говорим за „над два пъти“, знаете ли на каква първоначална основа за удвояване стъпваме? През 2018 г. 35 жени бяха убити от бой.

Кое ви прави първо и най-силно впечатление?

Лиза Монтгомъри е била малтретирана от детството си до края на живота си. И, съвсем не учудващо, се е побъркала. И самата тя е убила човек.

Но това са „стари новини“, забравени…

Вижте, чуйте:

За изнасилването, за боя, че не си е тръгнала и е търпяла. Или, че си е тръгнала и така го е ядосала. „Абе все нещо е направила, не може да е невинна. Сигурно му е изневерила, а?“

Значи така: убийство (смъртна присъда) за изневяра; да не знае много; „Сама си е виновна“…

Има и още един проблем обаче…

Какво става, ако жертвата оцелее? Замисляли ли сте се? Какво става след „спасението“ или след „делото“, след „оцеляването“?

Керванът си върви.

Което означава, че нещата ще има още много да се развалят за в бъдеще. Тепърва ще става мрачно.

Кремена Николова, 40-годишна, завинаги 40-годишна, убита. Ще ви припомня ето това:

Малко късно… струва ми се.

Преди по-малко от две седмици една душевноболна жена беше екзекутирана в САЩ. Малко или никакво внимание не беше обърнато в България, а и малкото внимание беше етикетирано с „изрод, умри!“

През 2019 г. имаше няколко истории, които „запалиха“ възмущението на българите. Понеже вече не ги помните, ще ви подсетя за две от тях.

Това е продължение на, както се сещате – драмата със Стратегията за детето. Бурята в чаша вода, от която тези и онези, и кой ли още не изкара дивиденти, правейки се на истински политик.

Това има и друг оттенък, а именно: „Сама си е виновна!“

Я, пак ме подсетете: за какво се подигравахте на мюсюлманите?

„[…]се е гаврил с гаджето си Калина, а после го удушил с карате хватка и преспал една нощ с трупа[…]За жестокото убийство се разбра чак на следващия ден, след като пуснал SMS на баща си и своя приятелка, че ще се самоубие. Тя извикали полицията, която влязла в жилището и открила убитата девойка[…]“.

„Когато съпругът Борислав Николов е напуснал апартамента, Кремена е била още жива, сочат данните от разследването. Ако убиецът е извикал медици, вместо майка си, животът ѝ можеше да бъде спасен, коментират криминалистите“. Това се случва, след като е била пребита от бой, оставена да се бори за живота си.

„Не се води официална статистика, но, по данни на различни неправителствени организации, над два пъти са се увеличи сигналите за домашно насилие у нас през трите месеца, в които бяхме затворени през пролетта на 2020 г., като тогава бяха убити девет жени…“ ~ Диана Ковачева, омбудсман.

Приоритетите в България са: сеч в горите, „мъжко хоро“ в ледени води, фекалии в морето, далаверката да върви, спор с македонците на кой му е по-голяма историята, бой по малцинствата, перчене, жертвите „сами са си виновни“, изнасилените „сами са си виновни“, закрилата на децата е джендърска глупост, домашното насилие е „срамна работа“, за която не се говори и трябва да чакаш или да си отмине от само себе си, или един от двамата да умре.

COVID е по-смъртоносен, да. Само че, ако се замислиш – съществува от година и дните му са преброени. След година или две ще е само спомен. Колкото и жертви да вземе, все някоя от тях ще бъде ПОСЛЕДНАТА. И после – край! Насилието, домашното насилие, социалното насилие – това са неща, които съществуват от поколения, вече са взели повече жертви от COVID, и когато той си отиде, те ще останат и ще продължат да взимат жертви.

А да: и НПО-тата са виновни за насилието, щото ходят да го документират. Ако не го документират, няма да съществува! Я, гледай – държавата, като не води статистика, колко по-добре се чувства, на никой в държавната администрация не му е нарушен сънят.

А убитите деца в Сандански, майката, която се е побъркала от насилието, убитите от съпрузите си през годините – те всички съвсем скоро ще бъдат просто „стари новини“. Проблемът е, че в България няма критична маса от достатъчно ядосани хора, които да потърсят сметка от безхаберните законотворци, които се учат и си правят експерименти по имидж на наш гръб. А животът си продължава. Толкова.

Говореше се, че нямало нужда от промени в законодателството, че си било идеално, само трябвало да се спазва. После се заговори, че не било толкова идеално, защото при повторно насилие жертвата си оттегля жалбата или сигнала и разследващите остават с пръст в уста, нямат възможност нито за намеса, нито за разследване.

На фона на всичко това… COVID. Карантина. И насилниците – затворени с жертвите си. Какво ли може да се обърка, а? За капак, разбираш, че… как беше?—а, да: „Не се води официална статистика“, но не забравяй, че законодателството ни е чудесно, е… сравнително чудесно… абе – има го. И не го оправяйте, щото „ценностите“ и „джендърите“, ама-ха!

Проблемът не е в „няколкото“ насилника. Проблемът е във вълната от насилие. Но дори това не е най-страшното. Най-страшното е, че насилието се толерира от хората и на жертвите се казва да си траят, защото проблемът им е „срамен“. „Срамота е да казваш, че те бие! Тихо сега, ще се разберете, ще се оправите! Да не ви разнасят хората!“

Реално такива като вносителите от ВМРО са чудесен лакмус, защото те са от типа политици, които се носят по интереса на масата. Тоест: накъдето духа вятърът на общественото недоволство, доволство, мечти, желания, страхове – и те са натам, че да се закачат. Тоест: това, че те искат именно ТОВА, говори за нивото на българското общество.