Българката, блокирана в Ухан, проговори година по-късно

30.12.20 г., 20:32 ч.

"Аз не съм човек, който е много социален и излиза, ходи по партита и се събира с един куп хора. Имам една шепа приятели, но според мен имам най-добрите приятели, с които продължавам да си поддържам контакт и вирусът не ме е спирал. Разбира се, повечето от тях живеят в България и нямах възможност да се прибера повече пъти за този период и да ги видя, но ние си поддържаме контакт по социалните мрежи и също така сме наясно с това, че тази пандемия ще отмине и ние ще можем да си празнуваме, да се прегръщаме, да се целуваме, да си пътуваме и т.н. след този период и че е важно сега да се успокоят нещата. И че има време за всичко. С Новата година няма да изчезне пандемията, няма да изчезне вирусът, но мисля, че нещата ще стават по-добре. Може би в първата половина на годината все още ще се усещат промените и следите от пандемията и бавно ще изчезва, но втората половина от годината предполагам, че лека-полека нещата ще започнат да се връщат към нормалния си начин. Може би 2020-а година е дала урок на човечеството като цяло. Да се замислят върху много неща, върху живота като цяло. Ние не контролираме абсолютно нищо и трябва да умеем да се адаптираме към подобни ситуации, за да оцеляваме", завършва Преслава.

"Бих казала, че в България Ковидът се отразява много по-драматично, отколкото в Германия. В Германия се гледа по-обективно на нещата и се опитват да не внасят, да не всяват страх в хората, ами по-скоро опитват се да ги накарат да бъдат по-разумни, да внимават. Не се налагат строги мерки, не се налагат забрани. Никой не се опитва да казва неща в духа на "ако не направите еди какво си, ще ви се случи нещо много лошо". По-скоро с разбирателство. Докато в България имам чувството, че медиите отразяват единични случаи, които са по-сензационни", заявява българката.

"Вярвам, че дисциплината играе важна роля. Китай си остава единствената държава в света, в която реално имаше локдаун. Където реално хората не излизаха с месеци навън и чакаха да отмине вирусът. Докато в Европа нещата са по-различни. Първо в Европа няма как тези...няма как да има такъв локдаун. Няма как да се въведат тези ограничения първо, защото хората имат различен начин на живот и начин на мислене, второ заради начина, по който държавите в Европа са свързани. Много по-лесно е да отцепиш Китай - Китай не е толкова зависим от държавите съседки, колкото да речем която и да е държава в Европа от останалите държави покрай нея", заявява Преслава.

В началото на годината едно младо момиче ни накара за първи път наистина да почувстваме, че в далечен Китай има вирус и че можеш една сутрин да осъмнеш в град, който не можеш да напуснеш. Това е Преслава Пешкова - студентка, която се оказа в огнището на пандемията - град Ухан.

Ако сравниш Китай, Германия и България? "Китайците си спазват строго правилата и най-добре овладяха ситуацията, а в Германия може би е средно положението - има хора, които просто не ги интересува и не вярват и вярват в някакви конспиративни теории, че COVID е с цел да унищожи икономиката на света и други подобни, и не спазват мерките. Но бих казала, че повечето хора, образованите хора, интелигентните хора се придържат към правилата. В България - не съм си била там от лятото и не мога да кажа, но по снимки, които виждам от мои приятели и по техни изказвания виждам, че няма спасение", коментира Преслава.

Близо година по-късно, мечтае отново да се върне в Китай и да осъществи пътуванията, които тогава е отменила. Казва, че тогава се страхува по-малко от вируса, отколкото сега.

В началото на пандемията Преслава стана първият човек, който накара българите да усетят, че там някъде действително има вирус, който за ден може да преобърне живота ти и да те затвори в дома ти. Сега гледа на случилото се с мъдрост, неприсъща за възрастта ѝ.

В първите дни на февруари Преслава успява да се качи на борда на изпратен от германското правителство самолет. Това са първите полети за евакуация на европейски граждани от Китай и мерките за сигурност са меко казано строги.

Двама от пътниците се оказват с COVID-19 и Преслава и останалите пасажери са поставени под 16-дневна карантина в казарми, на около 100 км от Франкфурт.

Какво ти казват хората, с които разговаряш сега в Ухан? "Ситуацията е сравнително доста по-добра, отколкото тук. Имам приятели, които все още живеят там. Като цяло не им е много разрешено до колкото знам да говорят за вируса по медиите и да се всява страх, масов страх", отговаря тя.

По време на единственото си прибиране до България това лято, остава разочарована от неглижирането на вируса у нас, но и споделя, че в Германия, където живее, също мнозина се поддават на конспиративни теории или отричат съществуването на вируса.

През януари младото момиче ни разказа какво е усещането да си в затворен град, проследихме и връщането ѝ в Европа. Близо година по-късно Преслава разказва пред БНТ как се е променил животът ѝ след карантината.

Семейството на Преслава ѝ купува самолетен билет за връщане в Европа, а тя има само няколко часа да си събере багажа и да замине. Впоследствие решава, че е по-безопасно да остане в общежитието си, което е изолирано от града и рискът да се зарази е сведен до минимум.

"В началото когато стана всичко това с вируса - март месец, април месец, бях изумена колко адекватно реагираха правителството, държава и хората - спазваха се мерки. И след това юли месец, когато се прибирах, беше доста хаотично и като че ли на хората изобщо не им пукаше. Но се усещаше присъствието на COVID-19, защото аз ходих на морето и нямаше особено много туристи, не беше както предни години. Но да - имаше все още хора, които не ги интересува и не носеха маски дори и на места, на които се очакваше", коментира Преслава.

"В самолета като се качихме, започнаха да ни разпитват. Дадоха ни анкета с въпроси къде сме били в последните 14 дни, имаме ли оплаквания - кашляне, температура и т.н. Имаше доктори в самолета, които явно са избрали потенциално заразени пътници", разказа тя на 2 февруари.

"Все още ми е като на филм и ми е трудно да повярвам, че ми се е случило подобно нещо. Не с лоши чувства", разказва Преслава.

"Дните там бяха много еднообразни. Усещаше се страхът на хората, беше пуст градът последните дни. Аз не излизах много навън, тъй като не знаех и аз много за вируса и се притеснявах. Не исках да се заразя и ми беше важно да остана здрава до последно. И затова си седях общо взето в стаята", допълва българката.

"По принцип не бих казала, че ме е било страх, нито сега в момента ме е много страх, но може би сега повече, отколкото тогава. Тогава ситуацията беше такава, че се говореше за този вирус, знаеше се, че има вирус, не се знаеше точно какъв е и какви могат да бъдат последствията, но хората спазваха правилата, спазваха това, което им се казваше и аз реално не съм усещала страх в Китай, защото нямаше никого по улицата. Докато сега проблемът е, че до голяма степен това дали аз ще се заразя или не, не зависи само от мен, ами и от хората около мен. Защото аз дори да спазвам правилата, дори да нося маска, да спазвам дистанция, да не излизам толкова често, другите покрай мен могат да ме заразят", казва тя.

"Получих съобщение от мои приятели китайци, че градът ще бъде блокиран. Обадих се на немското посолство, тъй като съм с двойно гражданство, за да попитам дали е вярно - аз също исках да напусна града. Те не можаха да ми кажат", разказа тя на 24 януари.

"Със сигурност периода от локдауна в Ухан до пристигането ми в Германия ще го запомня. Самото преживяване, усещането да ти се случи нещо подобно... Ти не осъзнаваш, мислиш си, че си в някакъв холивудски филм и ти казват, че градът, в който се намираш, е заключен за останалата част от света и не се знае кога може да напуснеш. Също и усещането, когато най-накрая се качихме в самолета и когато кацнахме в Хелзинки да презареди самолетът с гориво, и когато знаех, че съм в Европа и знаех, че вече всичко е ок. Мисля, че до голяма степен хората, с които бяхме на този полет за евакуация, се притеснявахме, че няма да можем да напуснем Китай, тъй като ни бяха казвали за единични случаи на студенти, върнати в Китай от летището, тъй като са им премерили температурата и тя е била да речем 37.3 и властите не са им разрешили да напуснат държавата. Може би това ни бяха най-големите притеснения", спомня си Преслава.