За Кубрат Пулев - от "черешка на тортата" до "люто в шкембето"

Огромно разделение настъпи след изявленията на боксьора Кубрат Пулев преди битката му на ринга с Антъни Джошуа и резултатът от нея преди три дни. Социалните мрежи вече трети ден врят и кипят от коментари по този повод, които са от "Осанна" до "Разпни го". А казват, че спортът обединява. При нас обаче и той вече е повод за разделение и омраза, каквито комай не сме виждали от зората на 90-те години на миналия век.

Нямам намерение да коментирам самото спортно представление отпреди 3 дни, за целта си има подходящи спортни разбирачи. Дори, честно казано, винаги съм се чудела що за спорт е това да се млатят така зверски на ринга! Факт е обаче, че има и доста световни писатели, които са били ревностни привърженици на битките на ринга и самите те са се боксирали. 
Не мога обаче да проумея и подмина реакциите, които тровят общественото ни живеене след сблъсъка на Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Мненията, както вече споменах в началото, са крайни, полюсни, емоционални и най-вече разделящи допълнително и без това разединеното ни общество. 

Лашкат се между това да величаем боксьора, 

стъпили върху патриотарството и "българщината", и крайното отрицание на постиженията на спортист, който в средите му и извън тях определяха като "най-добрия боксьор на България". Стига се дори до крайни заклинания, че който не подкрепя Пулев или не харесва неговото поведение, не е българин, не е родолюбец, не е нищо. Изглежда мнозина с достъп до социалните мрежи никога не са чели и чували златното британско правило, че нищо прекалено не води до нищо добро - прекаленото благородство, също.

Да стъпим върху няколко конкретни примера от мрежата на фейсбук за илюстрация на общото:

Преди мача бившият председател на Народното събрание Димитър ГлавчевДимитър Борисов Главчев е български икономист-счетоводител и политик. Депутат от партия ГЕРБ в написа: 

"Около час, до двубоя.
Замислете се, независимо от резултата, колцина от нас са се срещали с най-добрия в Света, в своята професия, независимо от значимостта и за обществото!
За втори път!
Успех, Кубрат, “събра  копията от дряново дърво”. След края на сблъсъка, г-н Главчев последователно писа: "Който е “победил” най-добрия в света(в своята професия), “пръв да хвърли камък” и качи фотос на Пулев с надпис: "България се гордее с теб".

Политологът, университетският преподавател Огнян Минчев, също се включи във виртуалната дискусия: 

"Не се притеснявайте от това, че Кубрат Пулев е загубил мача със световния шампион Джошуа. Притеснявайте се от това, че всички ние ежедневно губим нервите си, здравето си и живота си от действията на хора, които трябва да бъдат поне национални шампиони, но често се оказват случайно повикани от резервната скамейка на Б група. Притеснявайте се от това, че малцина сред нас живеят с амбицията да са шампиони, а мнозина се задоволяват с това да бъдат дребни тарикати. Искайте първо от себе си, за да имате мяра на претенциите си към другите".

Не остана безразличен към спортната проява и Йонко Мермерски, професор по химия, преводач, емигрант: 

"Кубрате, горд съм с теб!
Скъпи мои Фейсбук приятели,
Моля тези от вас, които не считат, че Кубрат Пулев е гордост за България, да ме изключат от списъка на приятелите си!!!" 

Евродепутатът, журналист Иво ХристовИво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул в семейството на Христо Петков Христов и Любка също коментира: 

"Пулев заслужава уважение заради усърдието и характера, с които си проби път до върха в профи бокса. Беше мотивиран, отслабнал, решителен, но е далеч от нивото на Джошуа и Кличко. Като боксьор наложи името си, но не мисля, че бабаитлъкът му беше добра реклама за България. Кубрат е много държелив на удари, но, уви, стилът му е еднообразен, предвидим, затова и няма ресурс да вземе титлата
Джошуа даде и урок по поведение. Овладян и уважителен на кантара, след нокаута заряза развенчания аслан на ринга и отиде да поздрави Мейуедър в побликата. Без пози, но красноречиво показа кой кой е."

Кобрата към Джошуа преди мача: По-добрият съм, утре ще е хубав ден за мен

Студентката Румяна Петрова пък написа: 

"Позорно поведение на спортист. Всъщност, той е "професионалист", а не спортист. По никакъв начин не бих го сложила на стълбицата на победителите, редом с Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Йорданка Благоева и дългата редица от достойните български спортисти, които си извоюваха моралното право да развеят българския трибагреник."

Парапланеристът Петьо Кюрдчийски е категоричен, че: "Поредната тема, която вби клин в общество.

Аз уважавам усилията и постиженията на човека, но един голям спортист трябва да бъде и спортсмен.
Трябва, освен да знае как да печели съревнованията, и да губи, запазвайки достоинствто си, разбира се, ако го има.
Иначе освен себе си, излага и народа си." 

И последното, което ще цитирам от огромното коментаторско множество в мрежата, е мнението на редакторката Светла Бъчварова:

"Защо все някой Пулев ни е нужен, за да се видела малката България на картата? 
Мелания Тръмп Мелания Кнаус е родена на 26 април 1970 година в заможно семейство в Севница, Словения. Баща й е бил ли сложи малката Словения на европейската карта? Не е ли високият й брутен вътрешен продукт, бърз ръст на икономиката и доброто качество на живота?
Мелания е черешката на словенската торта. Пулев е лютата чушка в чорбата ни - само ние си я ядем, бършем сълзи и викаме - абе, велик е, тури ни на картата. За малко."

Ще спра дотук с цитирането на мнения, защото смятам, че и тези са предостатъчни да ни покажат истинската разрушителна сила на някои емоции. И ми е тъжно, че спортът, който навсякъде би трябвало да обединява и сплотява нации, у нас вече не е това, което беше. Пример ли? Световното първенство по футбол 1994 г. и това, което постигнаха тогава за нас всички "златните момчета на българския футбол".   

Последвайте канала на