Сатанизъм и вещерство отпреди векове още не оставят хората намира

Ключ към разбирането на проблемите ни днес се крие в Датската кралска библиотека. На пръв поглед: сравнително малък предмет, около 18х15 см, лек и много стар. 

Казва се Malleus Maleficarum. Книга. Трактат по демонология. Още известен като „Чукът на вещиците“. Или още известен като наръчник за лов на вещици. Написан от доминикански монах инквизитор – Хайнрих Крамер, през 1486 г. 

Ключът е в това, че… 

… да, голяма част от проблема се крие в това, че не малко хора отвориха да прочетат този текст, заради снимката и заглавието. Те търсят този вид шок и ужас, защото искрено вярват в сатанински заговор. 

А сега, по същество:

!!!Следете внимателно за приликите между обществените нагласи тогава и сега!!! 

Книгата е инструкция (това не е нито шега, нито пресилено тълкуване) за разпознаване на вещици. Според текстовете в Malleus Maleficarum, вещиците и вещерите са се отказали от католицизма и са се обърнали към Дявола. Започваме от добре познатото: ако не си с нас, си против нас, ако не си католик, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си слуга на Дявола. 

Нататък се описват невъобразими престъпления, като педофилия и човешки жертвоприношения. Те се приписват на вещиците и вещерите. Забележете двуличието на една институция, като католическата църква, в която педофилията се шири и до днес. 

Копие на Malleus Maleficarum от 1669 г., илюстрирано, Wikipedia

Накрая на трактата се говори за това как трябва да се водят съдебните дела срещу вещиците, как да се провеждат разпитите преди това и т.н. Включително изтезания и видове мъчения, включващи рязане, чупене на кости, давене, горене, разчленяване. И така бръщолевенията на един луд престъпник, садист, добиват широка подкрепа и стават „закон“, защото са получили достатъчно внимание. И одобрение от властите. 

А ето какво води до написването на книгата:

Крамер е бил прогонен от град Инсбруг, прогонен от местния епископ, защото е проявил многократно сексуални апетити към една обвиняема – Хелена Шоберин, която са се опитвали да осъдят за магьосничество. Заради неговите сексуални мераци и домогвания, опити за изнасилване (а вероятно и успехи там), делото е било прекратено. Крамер е бил прогонен. 

Крамер, свещеник и инквизитор, е побеснял от гняв, заради нараненото му его и е обявил жената за вещица, след което е седнал и е написал Malleus Maleficarum. Текстът е придобил юридическа стойност… Допреди това магьосничеството е било смятано за дребно престъпление. След това се е наказвало със смърт. 

За вещици са били обявявани много често лечителки, които просто са познавали действията на билките (както днес учените, които правят лекарства и ваксини). Много често за вещици са били обявявани стари и самотни вдовици, които са имали гаден характер и грозен външен вид. Но „самотни вдовици“ е важно тук, защото те са били незащитени. Ловците на вещици не са се славели с особена смелост. Алчност – да, но не и смелост. А грозният външен вид е будел отвращението на обществото. Както се оказвало често, напълно достатъчно за някои да бъдат екзекутирани. 

Обвинявали са ги, че са потапяли кораби с магия, че са донасяли глад на някое село и дори за бум на епидемии. 

За „признак“, че обвиняемата е била в сексуален контакт с Дявола (това е било изтъквано в съда), се считало оставеният от него „белег“. Това можело да бъде родилно петно и дори странна бенка.

Всичко започвало с раздразнителното „тази е вещица, защото е грозна и заядлива!“ или защото лекува с билки, а продължава с „да, ето – има бенка! съешавала се е с Дявола!“. За да подпечатат смъртната присъда, са изкопчвали самопризнания с мъчения, продължаващи с дни. Чупене на пръсти, рязане на плът, давене, чупене на крака, провисване от тавана, уредите за мъчения са включвали разпъване на гениталиите, разкъсване на крайниците. Ясно е било, че не след дълго жертвата ще се признае за „виновна“, просто за да спре мъките. 

От днешна гледна точка е абсурдно някой да повярва, че една жена „явно“ се е съешавала с Дявола, защото има бенка. Но не забравяйте, че днес има хора, които смятат, че във ваксините има човешки ембриони и коронавирусът е направен в китайска лаборатория на Луната. Очевидно, като общество и човечество, не сме мръднали кой знае колко много в развитието си. 

От днешна гледна точка изглежда абсурдно една проста книга, пълна с глупости, да повлияе толкова много на обществото, че да го хвърли в безумен линч на хора, хора, които са били полезни – лечители, по-късно учени. Но забравяме, че днес Malleus Maleficarum съществува, но под друга форма. Нарича се интернет. И там всеки един сексуално незадоволен днешен Крамер публикува бълвоча на болния си и агресивен, зажаднял за мъст мозък и той „полепва“ по мозъците на себеподобните му. Не забравяйте, че професор в СУ пишеше в профила си във Facebook, а и говореше на студентите си, че самолети на СЗО пръскат с COVID…

В интернет всеки един днешен Крамер публикува „ужаси“ и „страхотии“ за норвежки Торбалани, за орди от бежанци, за убийства чрез ваксини, за план на Бил Гейтс и СЗО да изтрепят човечеството, за сатанизъм и рептили. Да, след векове хората ще гледат на това по същия начин, по който ние днес гледаме на Malleus Maleficarum, на Крамер и на глупаците, които са им повярвали. 

!!!Има и още една страна на този ужас обаче. Бизнес страната!!!

Когато ловът на вещици стига в Англия (доста по-късно отколкото на Континента), там мнозина се впечатляват от жестокостта, която могат да отприщят, за да задоволят садистичните си и сексуални желания. Мнозина са били и просто неуките, вярващи в суеверия (точно както и днес), които са предпочитали да вярват, че някаква „вещица“ е виновна за това, че те са си счупили крака, да речем, а не че сами са си виновни, защото са се напили и са паднали; или че „вещица“ е виновна за оплешивяването им или за болестта им (хиляди такива случаи на обвинения по тези точки), или за провалянето на някакъв план. Точно както и днес, мнозина са избрали да повярват на абсолютна фантасмагория, тъпа до безумие, вместо да приемат грозната истина, че просто не ги бива, че са некадърни или, че са предизвикали сами бедствието. 

Вместо това са изпадали в истерия и, слепи и глухи за истината, са извършвали нечувани жестокости спрямо невинни жертви. Убивани и измъчвани заради нищо повече от клюка и суеверие. 

Именно тогава се появява един човек на име Матю Хопкинс. И превръща лова на вещици в доходоносен бизнес. Точно както и днес – използващите масовата комуникация, новият Malleus Maleficarum – за свои интерес, да си правят реклама, да служат на политическите си господари, като разединяват хората, като посяват съмнения и ги обръщат срещу това, което е в техен интерес, за да са слаби и лесни за манипулиране… 

Ловът на вещици влиза в Британия през Шотландия и най-вече благодарение на суеверието на крал Джеймс I. Самият той написва книга за лова на вещици. Още едно ръководство. След смъртта му, в Англия има Гражданска война, но има и нов крал – синът на Джеймс I – Чарлз I, който е прозрял що за тъпотия е бил ловът на вещици и се опитал да го спре. Наложил забрани за изтезания по време на разпитите и се опитал да сложи край на лудостта. И така – за цели 20 години само няколко жени били осъдени за вещерство. Лека полека нещата се нормализирали.

Но Чарлз I губел контрол над страната, Гражданската война се разраствала. Хората, зажаднели за жестокости и валяйки се в собственото си невежество и суеверие, прегърнали появата на Матю Хопкинс – находчив младеж с бизнес нюх и жажда за кръв. Пуританите в Източна Англия вярвали, че живеят в последните дни на Земята и вярвали, че Апокалипсисът ще настъпи всеки момент. (Точно както и хората, четящи жълти новини днес…) Те виждали „сигнали“ и „предзнаменования“ за това навсякъде и във всичко. Нищо чудно, че „вещици“ им се привиждали във всичко, те са очаквали Дяволът да ходи по земята, така че те са очаквали да видят вещици и затова… са започнали да виждат „вещици“. 

Матю Хопкинс създал несъществуваща дотогава, чисто нова професия. Случаят на Елизабет Кларк от 1645 г. – еднокрака, грозновата вдовица с опак характер, обвинена във вещерство, е отприщил кариерата на Хопкинс в това, което той сам нарекъл „вещерски изповедник“. След като мъченията били забранени по това време, той трябвало да импровизира и измислил нови мъчения, които заобикаляли закона. 

Всяко село, в което някой заподозирал, че имат „вещица“ или просто някой се ядосвал на някоя жена и искал отмъщение, канело изобретателния Хопкинс да осъди „вещицата“. След мъчения. Срещу комисионни. Големи комисионни. Хопкинс е станал много богат за много кратко време. 

Надявам се да виждате всички прилики с днешния ден. 

Хопкинс не е имал никаква юридическа власт да прави това, което правел, но сам раздухвал авторитета си и това било достатъчно. Но първо: в хаоса на Гражданската война… кой точно е щял да го спре? И второ, много важно: саморекламирал се е и хората го приемали за авторитет. 

Отново: надявам се да виждате всички прилики с днешния ден, в който всеки гръмогласен подлизурко се опитва да си прави реклама, като просто говори „на въпреки“ на всеобщото мнение, дори срещу правилата на медицината, само за да се направи на интересен пред невежата тълпа. 

Хопкинс дори успял да осъди свещеник за вещерство. Преподобният Джон Лоус е бил викар в Бранденстоун повече от 40 години, но по някаква причина хората го намразили, вероятно е имал гаден характер. 

Много важно за Хопкинс е било да осъди ТОЧНО този човек, защото това е първият свещеник, осъден за вещерство. Трябвала му е тази крещяща „реклама“, този „силен“ случай, за да подпечата статута си на „авторитет“. 

Не се чудете, че днешните Хопкинсовци се хвърлят да нападат абсурдни каузи и хора, които никой не би нападал. Те нападат закони за закрила на детето, те нападат закони за закрила от домашното насилие, те нападат хора и институции с авторитет, те нападат ваксините, те нападат НАУКАТА! 

Колкото е по-абсурдно, толкова е по-важно за тях! Веднъж убедиш ли тълпата да ти повярва за нещо… едно нещо… абсурдно до безумие!—можеш да ги накараш да ти повярват за всичко. Всичко след това е възможно. 
 

Последвайте канала на