Пълният провал на едно общество

20 ноември 2020 16:15

Пълният провал на едно общество
©
3146 0

Спокойно може да се каже, че днес най-НЕможещите и незнаещите най-много искат да блеснат със способности и мнение. И за тяхно щастие и наш ужас, има къде да го направят.

За наше щастие обаче, обществото ВСЕ още функционира така, че техните желания се удовлетворяват само на виртуално ниво – Фейсбук, да речем, или друга онлайн платформа за душевни излияния. 

Ако наблюдаваш обаче внимателно, ще видиш как и защо водовъртежът на обществото наподобява все повече водовъртежа в тоалетната чиния. 

Интернет пространството е един чудесен експеримент, защото

представлява паралелна реалност на реалния живот. Това, което искат, но не могат, си го казват там – в интернет. Споделят си мечтите и желанията. Те са свързани със смъртни наказания, Крумови закони, маски, без маски, но…

… най-важното, което трябва да се има предвид, е, че масово хора, които са—да речем шофьори, адвокати, шлосери, продавачи на чушки, рекламисти, актьори… —масово се правят на капацитети и крещят по лекарите относно медицина и медицински решения, спорят с тях и им налагат мнение, заплашват с насилие, когато лекарите не са съгласни с тях… 

Хора, които са производители на селскостопанска продукция—пък да речем—съветват законодателя по въпросите на съвременното наказателно право. 

Наблюдаваме този велик социален експеримент, който представлява интернет пространството, където лудостта, фрустрацията, психозите, всичко това лъсва глобално. Преди това бяха места, като кръчмата или летището, където ограничен брой хора можеха да се „насладят“ на душевните излияния на индивида.

Глобализирането на мненията е едно от нещата, които дадоха на незнаещите и неможещите по-голяма смелост, защото подсъзнателно те разбират, че когато мнението им е споделено със света, е много по-вероятно да намерят поне един или двама съмишленици, с които „да се сдушат“. Ако в кръчмата всички са им се смели на тъпотиите, то шансът ПОНЕ още един като тях да се появи, расте с увеличаването на „публиката“. Интернет реално е целият свят, така че шансовете са неограничени. Съответно – те набират повече смелост. 

А сега си представеи какъв щеше да е светът, ако пълната, абсолютна свобода съществуваше за тях. Първото нещо, което щеше да се случи, е свободата за нас – останалите – да изчезне. Всеки незнаещ и неможещ, поради комплекса си за малоценност и манията си за величие, е един малък Хитлер или Тръмп, или Бин Ладен, или Путин, или… схващате идеята. Първото нещо, което щяха да направят, е да ограничат свободата на словото, която (о, ирония!) им позволява ТЕ да леят тъпотиите си сега. 

А сега си представете, че се случи така, че… да речем—правителството или дадени управляващи политически елити решат да послушат тълпата и да ѝ угодят. 

Опа! Става по-страшно, нали! Защото този сценарий е доста реалистичен. Видяхме, че под натиска на тълпата, Мангъров стана отговорен за лечението на COVID пациенти, вместо да бъде подведен под отговорност за пропагандата си. Видяхме, че под влиянието на тълпата се вземат и външнополитически решения, чието безумие ще кънти през вековете, като случаят с македонското вето. Видяхме, че под натиска на тълпата се забрани разширяване на законодателството в посока превенция от домашно насилие, под фалшиви предлози и нелепи оправдания. Като тук бяха намесени норвежки Торбалани и скрити „джендър“ идеологии. И всичко това изкуствено създадено от група политици за тяхна собствена облага и обслужващо интересите им, в пълно противоречие със закон, норма и интерес на обществото. 

Тълпата е лесна за манипулиране на ниво емоции. Елементарно лесна. Лешоядите в политиката, псевдо-патриотите и пишман „религиозните“ лидери са наточили ножовете и дебнат за парче от баницата. Те знаят, че техният път до това е тълпата. И си я манипулират. 

Но не забравяйте, че сега – заради интернет изкуствената среда – ние имаме уникалната възможност да видим КАКВО би се случило, ако нагласите на тълпата срещнат подкрепа. В контролирана среда сме затворили изолираното им мнение и го наблюдаваме как беснее. Ако „изпуснем“ тази „бактерия“ от лабораторията и я освободим в истинския живот, то той—такъв, какъвто го познаваме—ще изчезне. 

...

Майката, заклала децата си в Сандански, пред полицията: Искаха да ми ги вземат? Е, нека ми ги вземат сега!

Тълпата иска смъртно наказание. За пореден път. Защото се ядосаха, че една вероятно психически неуравновесена жена е убила децата си. 

Не се заблуждавай, те не искат наказание, а отмъщение. Те искат отмъщение върху някого за своята собствена непрокопсия. Те са бедни и смятат, че заслужават да са богати. Липсата на образование, умения, знания, талант, елементарни познания за това как функционира светът… те не смятат, че това трябва да е пречка пред това те да са богати, а те не са! Много по-лесно е да обвинят бежанците, циганите, рептилите, правителството на САЩ, на Тамбукту или марсианците, отколкото да си кажат: „Да-а… аз съм некадърен, не заслужавам повече от това, което имам“.

Този конфликт у тях води до постоянна фрустрация, омраза към всичко и агресия. Да, толкова е просто. 

Когато си ядосан, често искаш да удариш стената, да счупиш чиния или нещо друго. Тяхното е същото, само че еквивалент „общество“. Те искат да счупят други човешки същества. Искат смъртно наказание, което да удовлетвори желанието им да разбият нещо в стената, та белким им олекне. Те не знаят, че няма. Те имат само ИМПУЛС. 

Което е иронично, защото психически неуравновесените убийци, за които те искат смъртно наказание, имат същия импулс. 

По времето, когато в цяла Европа има смъртни наказания, престъпността е по-висока от днес. В момента в страните, в които има смъртно наказание, престъпността е висока. Което означава, че ПРЕВЕНЦИЯТА е мит, просто не работи. Обяснението, особено при убийците, е, че те не мислят, когато извършват престъплението. Те са подвластни на психотичен импулс, нещо чисто животинско.

Те не се спират, за да си кажат: „Абеее! Знаеш ли какво ще ми се случи! Я по-добре да не убивам!“ 

Не. 

Те са заслепени в този момент от дива ярост, жажда за мъст или желание да „накажат“ някого. 

Когато психически неуравновесеният убиец убива, той представлява абсолютно същото нещо, което по-късно представлява една психотична лелка, която крещи: „СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ!“, още преди да има повдигнато обвинение, камо ли разследване, камо ли присъда. 

Иронията е, че те не виждат връзката между нещата. 

Убийци импулсивно искат убийството на импулсивен убиец. 

А сега си представете, че тълпата МОЖЕШЕ да управлява. 

(…)

По времето, когато в Европа са били извършвани най-садистичните екзекуции, като пускане на плъхове в отворения корем на осъдения на смърт и одиране на кожата на живо, Европа НЕ Е била свободна от престъпления. Дори напротив!—вдъхновени от жестокостта, убийствата и насилието са били ежедневие по улиците. 

Тълпата не иска жестокост, за да има справедливост. Тълпата се опитва да маскира жаждата си за кръв с някаква си „справедливост“. 

Не се заблуждавай, аз не се обръщам към ТЯХ, те са загубена кауза.

Те четат в момента с пяна на уста. Те са ясни. Обръщам се към теб – нормалния, от когото зависи ТЕ да нямат достъп до вземането на решения. Те са мнозинство, да, но са като бактериите – много са, но все пак мозъкът контролира тялото, а не бактериите под ноктите. 

Наблюдавай какво се случва със социалния експеримент „интернет“, гледай въображаемите им общества, виртуалните им халифати и царства на насилието и работи внимателно и последователно те да си останат само виртуални! 

И последователно учи децата си да не бъдат като бактериите под ноктите, а да бъдат мозъкът. И да държат бактериите, където им е мястото – под ноктите. А не в главата. Защото там предизвикват инфекция, възпаление и смърт. 
 

Александър Томов
3146 0