Засилва ли се хаосът с COVID-19 в България?

България влезе в извънредно положение заради коронавируса на 13 март. Малко преди това здравните власти обясняваха същността на проблема на заразата, идваща от Китай. Обществото се подготви за необходимостта да се вземат по-решителни мерки. И въпреки че по-късно имаше негативни реакции, категорично можем да кажем, че държавата си свърши работата, за да покаже, че COVID-19 не трябва да се неглижира. Ясно бяха дефинирани и опасностите за здравната система. Макар по-късно да последваха остри коментари и на моменти заплашителни призиви от властта или от представители на Националния оперативен щаб, хората показаха дисциплина. За няколко месеца.

През лятото COVID-19 поутихна, поне така го приехме ние. В болниците обаче мерките продължиха да се спазват. За да се тушира напрежението и сред хората извънредното положение вече беше свалено и се премина в по-олекотен режим на „епидемична обстановка“.

Основните усилия на държавното управление бяха насочени към спасяването на пострадалите бизнеси, сред които туризма и ресторантьорството. Работеше се по мярката 60/40 и по други икономически и социални мерки. През това време всички вече бяха наясно, че българският бизнес няма устоите да издържи подобни сътресения. Българският бизнес няма натрупани запаси, за да удържи своите работници, които още при първата възможност бяха изпратени на борсата. Последваха дълги разговори между властта и засегнатите от кризата страни, за да се възстанови равновесието.

Борисов: Пристъпваме към реорганизация на здравната система

Така стана ясно, че втори локдаун няма да се понесе от икономиката. Много тънък е моментът, в който вместо това да се признае от управляващите, се чуваше как българското общество просто не иска да спазва мерките или се наблягаше на това, че българите в голямата си част не вярват в пандемията (което е така, разбира се). Само че политиците ни от целия спектър демонстрираха месеци на поведение, което предполага по-скоро спокойствие, отколкото предпазливост по отношение на коронавируса. Имаше множество пресконференции със струпване на хора, депутати демонстративно не си носеха маските, президентът обикаляше из талпите от протестиращи, а премиерът правеше обиколки из страната… Голяма част от политическото и общественото внимание бе ангажирано и с протестите.
Не бъдете неразумни с COVID-19, чуйте молбите на лекарите!

За конретни мерки по отношение на очакваната втора вълна, за която се знаеше, че ще настъпи есента, не се говореше. Затова и към днешна дата всички коментират, че управлението на кризата е било оставено на самотек.

Днес изглежда така сякаш отговорните институции, сред които е Министерството на здравеопазването най-вече, не владее организацията в системата. Навярно е прав проф. д-р Костадин Ангелов, който пред депутатите коментира, че няма как да има ясен план за COVID-19, както такъв би имало за обикновения грип, просто защото тази пандемия е нещо ново. И пак се разбра, че всичко се работи в движение. Обаче на нас ни се вижда, че мерките изостават в сравнение с разрастващите се размери на вируса у нас.

Общо 75160 случая са регистирани у нас към 9 ноември. От тях активни са 49087. Излекуваните лица са 24408. Починалите са 1665. Но не тези цифри са най-важни, защото те не дават съвсем вярната картина за заразените и починалите. Притеснителни са данните, че все повече се затруднява работата на болниците. Пациентите трудно се ориентират в лабиринта какво да правят, ако имат съмнения за коронавирус. Други са оставяни без лечение или умират докато им се намери място за хоспитализация. Лечението на българи с други заболявания също е затруднено, а хора отлагат прегледи или операции от страх.

Недостиг на животоспасяващи инжекции за бременни заради COVID-19

Появяват се и притеснителни новини, че животоподдържащи лекарства изчезват от аптечната мрежа.

И всичко това се случва на фона на болезнения дефицит на медицински кадри и на кашата с реорганизацията на лечебните заведения. Лансираната идея, че нещата ще се правят на регионално ниво донякъде има резон. Но се вижда, че в София трябва да се вземат по-ясни и кардинални мерки, защото в столицата натискът е критичен. Вижда се също, че директорите на лечебните заведения са объркани и не могат сами да предприемат правилните стъпки. Медиците пък продължават да споделят опасенията си, че работят на предела на силите си и не са достатъчно защитени.

Пресконференциите относно коронавируса остават горчив привкус. От една страна или се критикува българското общество, че не помага в борбата с вируса, или се насочва вниманието към лекарите и директорите на болниците. Така системата допълнително бива пресирана с критиката, че трябва да се мобилизира още повече. Вместо да се използва глътката въздух от лятото, някои от действията се взимат чак сега през ноември месец.

Обвяването на някоя мярка пък е съпътствано с недоволството на гилдията. Например с напревленията за PCR тестове, за които бяха определени няколко симтома, които според личните лекари не са достатъчни за определяне състоянието на пациента.

Решението РЗИ също да дава направление пък се увенча с провал, защото не малко хора сигнализираха, че направленията свършват бързо.

Властта не успя да направи нещо и по въпроса с изключително високата за стандартите ни цена на тестовете. В чужбина масово PCR тестовете са безплатни, у нас обаче всеки е принуден да заплаща над 100 лв. в най-добрия случаи. Продължава и тенденцията да се изисква задължителен PCR или тест за наличие на антитела при хоспитализация в болница, което беше категорично отхвърлено от здравното министерство. В същото време се призна, че лаборатории бавят качването на данните от тестването в Единната информационна система.

Обявяването на допълнителен финансов ресурс като спасителна инжекция за лекарите е сериозна помощ от страна на държавата, която да стимулира работещите на първа линия. Освен пари обаче здравеопазването ни се нуждае от ясни правила, от подкрепа и от разработване на механизми за преодоляването на проблемите. Защото нали си даваме сметка, че зимата тепърва предстои и не се очаква скоро COVID-19 да утихне.

Натискът върху лечебните заведения няма да приключи просто с поредната финансова инжекция, ако няма дългосрочна стратегия. Посланията към обществото също трябва да са последователни – без назидателен тон, без упреци, а с ясно и конкретно дефинирани решения. Да се вземе предвид и това, че властите сякаш не се вслушват в работещите в здравната система, които от кухнята най-добре виждат къде нещата трябва спешно да се поправят.

Последвайте канала на

Повече за Коронавирус

• най-ново: Вижте последните новини
• лесни стъпки: Как да се предпазим?
• просто ръководство: Какви са симптомите?