БГ риалитито: бабички клюкарки отглеждат келяво дèте

***

И второ (което не ми дава никакъв оптимизъм за биологичния ни вид): те проявяват същата вироглава упоритост и спрямо неодушевени предмети.

Първо: те се срещат със себеподобните си и не могат да се разберат кой е по-голям овен. А затворите и районните са пълни с напили се вироглави егоманиаци, неуспели да си премерят п***те, пребити, извадили нож, метална тръба и т.н.

Това е, което прави бабичката клюкарка. Седи на прозореца (или на пейката пред блока/къщата) и гледа. Просто гледа. Какво правят и говорят хората. И после клюкарства с другите бабички. Сравняват версиите и сглобяват историята.

И ми светна…

Клюкарстването, воайорщината и желанието напълно да си изключиш мозъка превзеха ежедневието на обществото и го превърнаха в една бабичка клюкарка.

Не знам как да го кажа по-заобиколно, за да няма наранени чувства. А и не знам дали трябва да заобикалям.

Никаква фантазия.

А келявото дèте, дето отглеждате, е събирателният образ на децата, които възпитавате.

Вместо това обаче гледаш един час и повече как някакви хора си говорят и готвят, например. Или просто си говорят. Или вършат някаква ежедневна, обикновена работа. Защо?

Децата ви нямат усещане за перспектива, никакво, ама никакво усещане за заобикалящата ги среда, нямат развито периферно зрение и никакво чувство за самосъхранение. Те са НУРС.

Добре, но…

Защо?

И всички последствия от това са напълно логични. Вижте си приоритетите, ценностите, дрехите, чуйте си музиката, погледнете си политиците, които инсталирате в Парламента, вижте кои са ви „идолите“ и моделите за подражание.

Като погледнеш кои новини реализират най-голям трафик, кое се чете и гледа най-много… клюкарки сте. И ви харесва.

Малко по-нагоре написах: „И всички последствия от това са напълно логични“. Към списъка, който изредих, сложете и некадърното възпитание на наследниците ви, клюкарещи бабички такива.

На фона на това, че най-елементарните им функции на бозайници и хищници са закърнели.

Обществото ни се превърна в една голяма бабичка-клюкарка, която отглежда деца шматки.

Точно като в махалата.

Ако прекараш същото това време, както някога повечето хора правеха, за да гледаш филм (страх ме е да дам пример с четене на книга…), ще си го прекарал в съзерцаване на някаква фантазия, на нещо раздвижено, родено от нечий изобретателен мозък… ще видиш цяла една измислена вселена. Да, дори в тъпите филми.

Дори няма да говоря за неграмотността, липсата на елементарно възпитание, умението да се общува предимно с грухтене между наследниците ви, дебилните погледи, в които се чете, че аха-аха ще проговори… ама не съвсем, липсата на елементарни ценности, чалгирано лъснатите до блясък мозъци… не! Ще прескоча всичко това, защото е безсмислено, на фона на това:

Затова и турските сериали са толкова популярни. Те са една огромна, грандиозна витрина, зад която лесни за смилане сюжети напомнят на „по-пикантните“ случки от махалата. Имах възможността да наблюдавам баби, гледащи турски сериал. Чувствах се като Стив Ъруин, попаднал на рядък вид, който наблюдава в естествената му среда. Шегата настрана – тези жени забравят, че гледат сериал, забравят, че това пред тях е телевизор, те се вживяват, коментират, ядосват се. И най-интересното… коментират си помежду си героите и „ама как може такова нещо бе!“

Някога, когато ние бяхме деца, правехме място да минат възрастните. Простичък пример. Но се съобразявахме с две неща: биологично заложеното ни чувство за самосъхранение – да не се вреш пред по-големия, както и еволюционно наследеното ни (следва една непозната дума) възпитание. Прескачам темата, защото вие си ги възпитавате НАРОЧНО да се бутат и пререждат, че да се чувстват силни и да, както обичате да казвате—да мачкат. Бутай се, тати, бутай се, дори да не си в правото си и да си в нарушение, пà че се буташ, че да видЪт къв си силен и че ти отстъпЪт.

Първо да започнем от „бабичката“. Дълго време ми трябваше да проумея защо, по дяволите, риалити форматите са толкова популярни. В тях няма нищо. Ама нищо, НИЩО! Те са витрина, на която едни хора не правят нищо интересно, а просто съществуват. Готвят. Говорят си. Живеят. Толкова.

Толкова са сигурни в превъзходството си, че не отстъпват на статични препятствия, като паркирани автомобили. Като да гледаш пияни маймуни е. Разбира се, става дума за… да го наречем „разсеяност“, не съм виждал още някой нарочно да се тресне в препятствие. Само че те са толкова самоуверени, че всички им правят път, че не гледат през какво минават. И, ако хората им отстъпват, то крановете и отворените шахти не го правят. Те изскачат на улицата просто ей така когато и както им скимне, вярвайки, че са в правото си и всички коли, автобуси и трамваи имат изправни спирачки и шофьори, които ги пазят. Които са им длъжни да ги пазят. А това хем е така, хем не е така. Най-малкото, защото те самите и себеподобните им (малко по-големи от тях) също карат коли.

Умилителна е иронията в това „младите“ след това, подигравайки се на бабичките за тъпите сериали, сами да седнат пред телевизора и да си пуснат поредното риалити. В което просто да гледат как някакви хора си готвят и си говорят или си вършат някаква обикновена ежедневна работа. Точно както биха правели, ако намереха дупка в стената, през която да наблюдават комшиите.