1. Президентът НЕ Е „властта“; 2. АЗ построих метрото!

Стъпването в новата седмица ме кара да си направя равносметка за някои важни неща, започвайки със следното: в политиката в България—изглежда—участват умни хора, не дотам умни хора, добри, лоши, професионалисти, непрофесионалисти, какви ли не… 

… но от гледна точка на това доколко добре умеят да си прикриват ИСТИНСКИТЕ мотиви и настроения към народа, то те са пълни аматьори. 

И така…

Искам да отбележа, че за пореден път, слушайки президента Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на, го чух (за пореден, пореден, пореден път!) да говори за „властта“ като за нещо, в което той не участва, което е далече от него и от което той е далече и да се опитва да затвърди образ на нещо като опозиционер. 

Румен Радев наложи вето върху част от промените в Изборния кодекс, вижте мотивите

Колкото и да е ограничена функцията на президента в България, той не е просто един фигурант. Не е. Ако някой се чувства така… това е съвсем друга тема. Вина за състоянието на страната се носи от много повече субекти, отколкото в пространството се афишира. Вината се носи от цялата политическа класа на страната. Това е на първо място. Радев НЕ Е отделен от тази класа. Вина се носи и от бизнеса, който се опитва да успява не с качествени решения, а с „наши хора“ в политическата класа, за които се знае, че имат „ценоразпис“. 

А най-лесната, ама най-най-лесната роля в политиката, повярвайте ми, е тази на опозиционера. Все да казваш, че водата е много мокра, слънцето изгрява сутрин и „така не може“, без някой да очаква от теб да носиш отговорност за случващото се. 

Има още един действащ в момента президент, който се опитва да се държи като опозиционер – Тръмп. А всички знаем, що за президент (и въобще човешко същество) е той. Той също говори сякаш демократичните сенатори и конгресмени управляват страната му, а не той; и се опитва да припише всички злини на „врага“ във властта. 

Но да се върнем в съвсем нашата си реалност. Тази с по-слабите сценаристи и по-слабите актьори. 

Началникът на президентския кабинет Калоян Методиев беше отстранен от поста, след като се появил на парти на БСП, организирано от лидерката на БСП Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за в Боровец. 

Това е човекът, който смени на поста Иво Христов, който също се „отлепи“ от Радев, за да се „залепи“ за Корнелия и за БСП (и да стане евродепутат на червените). 

Ако смятате, че присъствието на поредния шеф на кабинета на Радев на парти на Нинова е случайно,

значи (вие като публика) напълно си заслужавате нивото на „представлението“. Ще има ли изненадани, ако съвсем скоро и Методиев се окаже с нов „червен“ пост, я европейски, я български? 

Признавам си, започва да ми става малко жал за Радев. Не е лесно да го играеш „надпартиен“, а на кадрите ти един по един да им се разкриват етикетите: „Собственост на БСП“.

Валери Жаблянов (който „игра“ на изборите в БСП срещу Нинова и загуби; и не само че не стана председател на партията, но и вече не е в Националния ѝ съвет) нарече „изборите“ и самото управление в БСП „лицемерие“. В предаването „Лице в лице“ по bTV се чуха думите: „Лицемерието, което лъха от БСП…“ Жаблянов допълни с въпрос как ще каните младите хора от Европа, а изхвърляте президента на европейските социалисти (Станишев)! Думите, които използва, бяха „липса на политическа култура“, както и риторичния въпрос: „И същата тази госпожа иска да управлява държавата утре…?“ Ставаше дума за Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за, разбира се. 

И на фона на всичко това, с тези кадри, които един по един лъсват в червено, имаме президент, който с думите си дърпа чергата ИМЕННО към това БСП да получат властта на тепсия. Най-проруската партия в България. А това е мега-гига-хипер постижение в България, където партиите се състезават коя да е най-проруската. 

По време на протестите се появиха, като гъби след дъжд, разни проруски формации, които дори налазиха палатките на Орлов мост и изключително много дразнеха дори самите протестиращи. Тези формации явно подкрепяха и Радев, и БСП. И когато протестиращите казваха, че са и против Радев също така, ги нападаха и не им даваха да говорят. 

***

Но с началото на новата седмица, слагайки зад нас едни доста интересни събития и очаквайки други такива, ще трябва да отбележа и още нещо: дали някой протестира или не, дали подкрепя или не правителството и дали ви е симпатичен или не… не е свързано по никакъв начин с това дали му е позволено или не да ползва метрото или магистралите. Това е към г-жа Караянчева. Която каза:

„[...] качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, ходи пеша! […] магистралите […] Ми що не ги направихте вие като не стават, бе? Що не ги направихте, а сега критикувате?”

Госпожо Караянчева, ако не ви харесва този текст, да си го бяхте написала сама…

Щом е такова положението. Значи: нямаш право да критикуваш производителя на кашкавал, ако кашкавалът ти е мухлясал боклук! Да си го беше направил сам, вместо да критикуваш! Ако хлябът ти е като тебешир, също – да си го беше направил сам! Ако националите по футбол не стават… Пà, зèми иди ти да риташ на стадиона вместо тях! Трябва да можеш и да правиш всичко сам—от това да си правиш магистралите сам, до това да си риташ топката сам. Иначе нямаш право да критикуваш. Явно това е логиката на госпожа Цвета Караянчева Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на. 

А сега малко по същество:

Магистралите не ги построихте вие, а ги построих аз – българският данъкоплатец. С труд и с данъци, които напускат джоба ми не по моята свободна воля. Това са пари, които АЗ ИЗКАРВАМ, вие вземате чрез механизъм, който не ми оставя никакъв избор, а след това се разпореждате с тях както намерите за добре. Но от началото до края ТОВА СА МОИТЕ ПАРИ. Аз построих и магистралите, и метрото. Моля, пак заповядайте. 

Да твърдите, че са „ваши“ е малко… нали! Щото не ви видях нито да извадите пари от джоба си, че да ги построите, нито видях да запретнете ръкави да помогнете на бай Радо Бригадира, докато копаеше тунелите на метрото, нито на Тончо Маленкия, докато полагаше асфалта на магистралата. Така че – малко по-леко с „нашите“ и „вашите“ магистрали, ако може! 

С тези мои пари аз също така ви платих и за здравна система, която все още не работи

и все още си доплащам и плащам, като поп, всеки път когато опра до лечение. С тези пари ви платих и за ремонта на Западния парк в София, в който хората продължават да си трошат краката… в нещото, което прилича на Кабул през 2005 г. 

С тези мои пари платих също и за хеликоптери за спешно спасяване, които все още ги няма. Госпожа Караянчева най-добре от всички трябва да оценява колко са важни те… Не знам дали помните, не знам дали и тя помни, но през лятото на 2019 г. тя – Цвета Караянчева Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на, катастрофира след поредната каскада на НСО и беше откарана с хеликоптер, за да закърпят не чак толкова тежките ѝ травми, а само няколко дни по-късно туристка в Пирин имаше крещяща нужда от навременна лекарска помощ – с тежки травми на крайниците и таза, на черепа също така, но не получи военен хеликоптер по някакви си там причини.

Задминаха ни и… македонците!

С тези мои пари аз също така плащам за контрол над бизнеса да не сече горите, които сече, да не цапа морето, което цапа, и да не строи по плажовете, което също прави. Контрол ИМА, но той гледа на другата страна, нищо, че аз му плащам да си върши работата. 

Ако не можете да се справите с това, за което съм ви платил, моля кажете си и ми върнете парите—аз имам какво по-добро да направя с тях! 

И, като цяло, с подобни изказвани госпожа Караянчева ме кара да си помисля дали не е време да седнем и да си поговорим за взаимоотношенията служител (вие) – работодател (аз). 
 

Последвайте канала на