Необикновената история на Нако Велянов, спасил футболистите на „Беласица”

"Божи дар - божи дар и богомил – дали за нея сте бил божи дар – може и да съм бил божи дар, но като Господ й е дал този дар защо ни е оставила", пита се Нако.

"Видях, че автобусът напуска пътното платно и се провикнах: "Излизаш от платното, излизаш от платното. Върни се, върни се", разказва Иван Златински, управител на ОФК "Беласица - Петрич".

"Те са го виждали в Перник и казват: имаш един дето много прилича на тебе. Аз го имах като двойник".

В злополучната вечер Нако Велянов получава масивен инфаркт докато е зад волана на автобус, но успява да направи последна, решаваща за пътниците маневра.

За случилото се Нако разбира при следващия опит на брат му да се срещнат.

На този въпрос двамата никога не успяват да си отговорят. Съдбата обаче показва, че освен за семейството си – Нако е божи дар и за цял един футболен отбор.

Нако и синът му се чуват за последно два часа преди инцидента. "Доста добре си звучеше по телефона, радваше се за победата на клуба", спомня си Стоян. За случилото се с баща му обаче разбира от социалните мрежи.

Нако се оказва обикновен човек с необикновена съдба.

Няколко часа преди да се случи инцидентът, 67-годишният Нако Велянов и част от отбора на "Беласица" Петрич случайно са заснети от съотборник пред автобуса.

По документи той е роден в Майчин дом в София, а след това е изоставен, разказва Нова тв. На годинка го осиновяват. И от тогава до последния си ден живее в Петрич. От приятели разбира и, че някъде в Перник има мъж, който много прилича на него.

Преди малко повече от седмица един човек се превърна в герой, като в последните секунди от живота си спаси повече от 20 души.

"Аз тогава с тях почнах да разговарям… защо са ни разделили и те ми казват: той беше взет, ти беше сам. После с течение на времето, когато същия въпрос зададох на неговите родители и те казаха същото: ти беше взет, той беше сам”, разказва Нако.

"В момента, в който се срещнахме. Това се случва през 1973 година, когато бяхме войници с него, съвсем случайно. Той е бил войник в Благоевград. Аз бях в София и тренирах в „Славия” лека атлетика. След тренировки аз тръгнах за автобуса да отида до поделението и към спирката чух един глас, който казва: я се огледай без огледало – до тук без фокус, аз си завъртях главата и в тоя момент видях моя образ да седи на пейка".

"Това се случва 3-4 месеца след този случай. Той е казал на комшията, че ще дойде на тоя ден и аз го чакам на гарата. Обаче съдбата така си играе с нас, аз не можах да го видя на гарата. И си казвам: той ако е хванал градския автобус ще слезе на центъра и тръгвам пеша. Виждам един съсед отдолу идва и ми казва: "Абе ти преди малко не си ли дойде вкъщи? Направо замръзнах на място, завъртях се и обратно към дома. Брат ми седнал на маса, баща ми от другата страна и нямаме ни кавга, нито нищо. И от тогава вече връзката ни стана с него. Ако бяхме двуяйчни с него нямаше да се срещнем, но ние сме еднояйчни, ние си приличаме. Съдбата е добър сценарист – много голям. И така аз бях семеен. Синът ми беше се родил. Запознахме го с една братовчедка на моята съпруга и те се ожениха и си има семейство".

Преди малко повече от седмица един човек се превърна в герой, като в последните секунди от живота си успя да спаси цял футболен отбор. В злополучната вечер Нако Велянов получава масивен инфаркт докато е зад волана на автобус, но успява да направи последна, решаваща за пътниците маневра. Оказва се, че историята на живота на Нако е достойна за филм, разказва Нова телевизия.

От адреналина по време на първата им среща Нако и брат му Христо не разменят контакти. Така пътят им отново се разделя. "Исках да се видя с него, но нямах връзка. Докато един път, един от съседите, изпратен командировка в Перник среща брат ми, започва да му говори. Брат ми не му обръща никакво внимание, защото не го познава и идва тук и казва: "Абе, аз те видях в Перник, исках нещо, ти ме подмина". И аз му казах: "Отиваш ли пак в Перник?" "Да, казва, заминавам пак". И викам - тоя човек като го видиш да му кажеш да заповяда в Петрич да се видим. Той му предал думите ми, брат ми дошъл тук, без да ме уведомят, че идва, отишъл е при моите родители, те са го изгонили.

Причината шофьорът да изгуби контрол над превозното средство е масивен инфаркт. С последни сили приживе обаче успява да направи последна маневра, благодарение на която автобусът не се преобръща. И така в последните си секунди Нако Велянов спасява повече от 20 живота.

След поредната зовоювана победа настроението в автобуса е приповдигнато. Щастлив е отборът, щастлив е и шофьорът, тойй е един от най-големите фенове на "Беласица" Петрич. На 70-ия километър на автомагистрала „Тракия” автобусът се накланя и попада в близката канавка.