Как депутатите  оставиха "на суша" зърнопроизводителите

Защо народните представители не са включили сушата като реално бедствие в Закона за бедствията и авариите и по този начин обричат на крах и фалит десетки производители на пшеница в житницата на България, наричана от народа ни Златна Добруджа? Това е просто недоглеждане, поради непрофесионализъм или умишлено пренасочване на общите ни средства в други сфери, поради котерийни икономически интереси? Какво доведе до ситуацията в Добруджа, как държавата може да помогне на производителите на зърното за хляба ни? По тези и други въпроси, свързани с насъщния, защото никой не е по-голям от хляба си, потърсих за експертен коментар Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Тя е агроном, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, както и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Тази година засушаването в Добруджа е изключително екстремно, но тази беда при нас е вече няколко години назад. Още през октомври при сеитбата на пшеницата започна изтощителна суша и стигнахме до минус 300 литра на кв.м в региона. През зимата също нямаше влага, необходима за покълването на зърното, развали се начина на вегетация на растенията. Липсата на валежи до началото на март доведе до стрес.

Къде сгрешихме ние, агрономите?

През март по технология пшеницата трябва да се подхрани. Дойдоха и прогнози, че ще има дългоочакваните от нас дъждове. Колегите влязоха да торят, но това беше грешката ни - че повярвахме на прогнозата за времето. Валежи не дойдоха и стресирахме растенията. Това оказа влияние, но най-вече причината за ниските добиви - между приблизително 150-180 кг.среден добив за Добруджа, е липсата на влага и дъждове, довело до неправилно презимуване на житото.

Проливни дъждове в Добричкия регион нанесоха още щети в масивите с пшеница

Неправилно взетите решения

са друга причина за опропастяването на реколтата. Ние, агрономите по принцип сме гъвкави хора, съобразяващи се с природата. Торенето през март, направено въз основа на грешна прогноза за времето, се оказа лошо наше решение. Имаше периоди, в които на 10 см в почвата надолу нямаше никаква влага. Това води до стрес на растенията и редуцира добива.

Слуховете за прекомерната употреба на препарати

не са верни, защото всяко тяхно използване е разход, скъпо перо и никой няма интерес да ги предозира. Използването на фунгициди например е между 5 и 10 лв. Такова твъредние, че са били използвани прекомерно препарати, могат да правят само хора, които не са професионалисти и са злонамерени. Несериозно е да се твърди, че сме ползвали прекомерно пестициди, защото това струва и много пари.

Хлябът няма да поскъпва заради пораженията от сушата,

за България цената на насъщния е нормална. Проблеми с добивите на пшеница има само в Добруджа и част от Южна България. Но в Плевен, Видин, Враца - жънат усилено и имат страхотни добиви. Зърненият баланс на страната ни е налице. Но нямаме количества за износ - това е проблемът сега. По тази причина и пристанище Варна работи с 25 на сто от капацитета си. Цената на хляба може да се вдигне от други фактори, но не и зарази пшеницата, тъй като нейната цена е производна на тази на международните пазари. Ние тук по никакъв начин не я определяме.

Ние, производителите, не можем да си покрием дори разходите за произвоство. Пропаднаха и надеждите ни за пролетните култури. В момента се жънат слънчогледи и царевици и резултатите са 50 на сто по-ниски от очакваните и спрямо м.г.. Приходите ни са по-малки от разходите. През октомври държавата ще ни изплати по 16 лв. за дка за стопроцентово пропадане на добивите. В Добруджа има 1 300 000 дка пшеница, от тях само 30% са пропаднали на сто процента, а всчки останали площи са пропаднали до 90 на сто. Т.е. производителите, които имат 100 на сто щети ще си получат по тези 16 лв.на дка, които практически са парите само за семената.

Държавата може да ни помогне за застраховките на пшеничните посеви занапред.

В Европа този пазар на застраховките е силно развит и то с активно участие на държавите по места. Възстановяването на напояването на площите, също би трябвало да е приоритет на държавното управление. Това няма да реши кризата т.г., но ще е добра превенция занапред в дългосочен план. С огромна изненада и огорчение разбрахме, че т.г. депутатите не са заложили в нормативите бедствието "суша". Ние се срещаме с кметове по места, те нямат възможност да подпомагаг районите си при засушаване. Защото сушата не е разписана като заплаха в нито един закон. Законодателят трябва да си свърши работата, за да може на нас, производителите да ни се издават документи за бедствията, да бъдем подпомагани, каквито възможности са предвидени при наводнения, земетресения и т.н. В Закона за бедствията и авариите депутатите не са включили сушата. А тя е факт. 

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Най-четени

Най-коментирани

Общество

още

Анкета

Каква ще бъде учебната година заради COVID-19?

Каква ще бъде учебната година заради COVID-19?

Избрано от Интернет