Спомняте ли си?

Спомняте ли си, как си купувахме евтина водка, защото спиртът беше свършил и с нея търкахме дръжките на вратите? Скоро беше. Преди няколко месеца.

Как миехме подметките на обувките си и коридора с белина след всяко излизане? Лапите на кучето с дезодорант?

Как се гледахме със съмнение и страх, когато някой кихнеше на улицата? Ами в метрото?

Как стояхме на опашка пред магазините? Не беше толкова отдавна. Два метра дистанция. Ако не я спазваш – идва оная с косата.

Как баби плетяха маски на една кука, спомняте ли си? Шивачи шиеха маски от изрезки плат. Даваха ги по телевизора като спасителки на нацията.

Как се правеха шлемове от бутилки за минерална вода?  

А спомняте ли си, как за един ден една тъпа маска за еднократна употреба от 20 стотинки стана пет лева? Как спиртът по аптеките свърши? Как се купуваха по двадесет кила ориз?

Всеки ден по телевизора ни предупреждаваха, че скоро ще умрем. И дори да не умрем ще живеем в адски мъки, защото ще бъдем виновни за смъртта на родителите си. Помните ли?

Стоим си вкъщи защото така спасяваме хора?

Не ходим на работа, защото така спасяваме хора?

Чувалите за трупове? Хладилните камиони? Снимките на трупове от чужбина, като след бомбардировка? 

Пресконференциите с мисирските въпроси? Нещо като неспиращо телевизионно състезание „ Кой е по-по-тъп.“ Забавно беше.

Помните ли: „Умрял от коронавирус, с придружаващо заболяване тежка черепно мозъчна травма?“  Помните ли вечерните ръкоплясканията за докторите? Тези, които бяха на първа линия и после не получиха обещаните им хиляда лева? 

Помните ли, че същите тези доктори ги стимулираха вместо с пари с… маски? Безумни маски, неотговарящи на никакви медицински стандарти?

Помните ли, че латексовите ръкавици придобиха статут на стратегическа суровина? Пишеха табели на входовете на аптеките дали ги има или ги няма?

Тоалетната хартия спомняте ли си? 

А как бабите гонят внуците си и виждат в тях дребен, ходещ микроб?

Ако не помните, то вие имате някаква особено извратена форма на коронавирус, която ви е ударила в паметта.

Та, всичко това беше първата вълна. Първата вълна на идиотията.

Сега чакаме втората. Сигурен съм, че ще дойде. Ако не при всички, то поне при някои.

Дори вече е дошла. 
Помнете ми думите, ако въобще помните.
 

Последвайте канала на

Емил Йотовски

3289 0