Модерно е да се мразят циганите

ВМРО: Циганизацията трябва да бъде прекратена. Това е въпрос, който се превръща в залог за съществуването на коалицията

Урсула фон дер Лайен: Да спрем с дискриминацията срещу ромите

***

Познавах преди около 15 години човек, който мразеше цигани и гейове. А любимият му певец беше Азис. Не знам как и защо, не ме питайте. Предполагам, че и той не е знаел как е успял да формира тази мисъл. Но не това е важното. 

Важното е, че битовият расизъм и незачитане на различните в България започва да става епидемия, много по-страшна от COVID-19 и с много по-страшни резултати. А „различните“, за съжаление, е неопределена дефиниция, с която ни заробват да мразим всички, за да сме разединени. Бръснатите глави мразят всеки с коса и прическа, левите мразят десните, селяните не понасят гражданите, гражданите презират селяните, мразят се и се определят за „различни“ по цвят на кожата, социално положение, националност, етнос, религия. 

Това, което онези, които се възползват от разделението ни, ги плаши най-много, е да разберем, че всъщност се делим САМО на 4 групи: умни, глупави, добри и лоши. Точка. 

Разделенията обикновено идват по две линии: външна – някой те убеждава, че трябва да мразиш дадена група; вътрешна – пострадал си от представител на дадена група и започваш да мразиш цялата група. 

Йозеф Гьобелс е бил посредствен писател и никой не е искал да му издава книгите. По онова време в Германия голяма част от издателите са били евреи. Йозеф Гьобелс намразва евреите и започва да търси отмъщение. Тогава се запознава с психопатската философия за чистотата на германската раса и двете линии на омраза се смесват завинаги при него. 

В България, както във всяка една държава по света, некадърните политици, които не могат да решават истински проблеми, създават изкуствени малки такива и те лъжат, че ги решават. 

Заложено е на биологично ниво да се страхуваш от различните. Страхът води до омраза. Чиста биология, нищо повече. Те вземат този страх и започват да ти втълпяват, че те – да кажем циганите – са виновни за неправдите в твоя живот. И ти обещават, че ще решат този проблем. 

Когато роми нападнат и набият някого, разни псевдо-политици започват да говорят за „циганизация“. Нападенията и престъпленията от бели България не отстъпват нито по брой, нито по вреда, но не можеш да им сложиш етикет, не върви някак… нали? 

Некадърните политици националисти и популисти не умеят, а и не искат да решават истински проблеми. Банката те обира? Общинските съветници крадат от данъците ти? Парламентът гласува вредни закони? Мутрите си плащат, за да крадат общинска земя и да строят хотели?

Кой от всички тези проблеми те могат да решат,

при положение, че всички изброени са им „приятели“? Или най-малкото им плащат, за да си траят. Или просто ги е страх. 

Когато фирмите (тук говорим за стотици фирми), които се занимават с измами – било точене на ДДС, било нагласяне на търгове, било фалшиви болнични – с помощта на подкупни лекари… когато те точат хазната и Здравната каса, кой от националистите и популистите може и е направил нещо? Точно така – никой. 

Те казват: циганите, дето не плащат осигуровки, са виновни. Което е точно толкова правилно, колкото, ако те прострелят на 4 места в гърдите, да обвиняваш комара, който те е ухапал, за кръвозагубата си. Мащабите на кражбата от фирмите се измерват в милиони. Колко роми са успели да откраднат милиони?

Но накрая на деня, като теглят чертата, Ганьо кого обвинява? Точно така – циганите. Защото е въпрос на отклоняване на вниманието. 

Другото, което българите масово се опитват да НЕ разберат е това, че не можеш да говориш за интеграция и да обвиняваш някого, че не се интегрира, а след това да използваш изрази като „циганска му работа“ и „ман*ал“ и т.н. Как така хем говориш за интеграция, хем в същото време демонстрираш пренебрежението и омразата си към цяла една раса? И чакаш да се интегрират. Мен лично, ако някой ме обижда от най-ранното ми детство, през целия ми живот, гледам как обиждат и мачкат роднините ми, родителите ми, приятелите ми… не само че няма да искам да се интегрирам при агресорите, но и ще ги мразя, докато съм жив. 

Наскоро говорих за това, че превенцията на коронавируса е щяла да струва едва 2% от щетите, които нанесе. 

Превенция е златната дума и тук. Превенцията е инвестиция в бъдещето, но за него се чака. А Ганьо не обича да чака. Той иска да го оправи някой СЕГА, магическа пръчка, раз-два-три-готово; ромите да се интегрират ВЕДНАГА, всичките; заплатата му да стане 5 бона СЕГА; жена му да отслабне (или надебелее, зависи от вкусовете), децата му да спрат да са дебили веднага; дупките по пътищата да изчезнат веднага. И така…

Превенцията…

В САЩ има квартали и градове, в които инвестират в повече полиция. Все още говоря за превенцията, съсредоточи се. В тези квартали и градове се наблюдава много повече престъпност и проблемна младеж (наркотици, проституция, хулиганство, нарушаване на обществения ред), отколкото на другите места, където е ИМАЛО, но вече няма престъпност, защото са инвестирали (вместо в повече полиция) в социални програми, отворили са зали по бокс, построили са баскетболни игрища, създали са програми за литература, танци, всякакви извънкласни занимания. 

Кристофър Колбърт (известен като Лил‘ Би-Хоп) е пример за дете от нюйоркското гето, което е спасило живота си със спорт, в неговия случай – бокс. Преди бокса е бил замесен в престрелки, живял е в приюти, престъпления и убийства са го заобикаляли всеки ден. Днес е професионален боксьор с бъдеще. 

В Ню Йорк, полицията има програма за работа с деца от проблемни квартали. Управленията са отворили боксови зали, в които да тренират. 

Логиката им е много проста: докато децата са в залата, не са на улицата. 

Бронкс е един от районите в Ню Йорк… В СВЕТА!, който може да бъде даден за пример за промяна от криминален контингент в квартал с намалена престъпност. Същото важи и за района, някога известен като Саут Сентрал в Лос Анджелис (вече не се нарича официално така, за да не се свързва с тъмното минало, но жителите на кварталите от Саут Сентрал района още си го наричат така). 

Просто хората са преценили, че колкото повече инвестират в полиция, толкова повече насъскват децата да се опълчват. И са сменили тактиката. 

Сега си представям как някой чете това и с пяна на уста псува и съска: „че им строѝм сà и салони, а!“ И ето тук се ражда първият проблем: че Ганьо не иска решение, а иска да има какво да обвинява за несполуките си и да има нещо, което го дразни, за да си има по какво да си псува. Той не търси решение, а само съмишленици, с които заедно да си псуват. И дълбоко в себе си го е страх, че, решили се веднъж завинаги проблемът с ромите, ще разбере, че истинските му проблеми са другаде – в него самия – и пак ще си е прост и беден, и пак ще живее зле и пак ще е дъно… ама няма да има кого да обвинява. А това е чудесна хранителна среда за некадърни и фалшиви политици, които съществуват благодарение на тези страхове. 
 

Последвайте канала на