Точно това искат! Точно за това драпат!

1. лъга, че не е човек на Решетников.

3. с поведението си съдейства на гладните за власт Корнелия, Манолова, Божков и сие да протегнат ръка към същата тая мечтана властта и да ѝ сложат даже етикет с цена.

4. показа, че може да се набира на лост.

4. пропагандира за „вековни исторически връзки“ с Русия – една от най-опасните и робски идеи, прокарвани някога в България. Още от царско време се намират руски нагаждачи, които да я запеят тая пропагандна песен.

Имам една теория защо „битката“ не може да бъде спечелена в България. За да спечелиш една битка, трябва да имаш – на първо място – ясен противник. Това липсва.

Мисля, е ясно къде ни е мястото – в Европейското семейство. Защото тези 29 милиарда евро, които ще получим, бяха договорени в Брюксел, защото сме част именно от Европейското семейство.

Та затова няма как да се спечели тая „битка“ – защото няма ясен враг. Всеки е враг. Ти вероятно си враг.

А сега:

За да има промяна, трябва да се промениш ти. Лично.

За да има промяна, тя трябва да включва изчистване от руски агенти, лобита, фенове, президенти и копейкини „революционери“, защото нито НАТО, нито Брюксел ще могат да работят пълноценно с нас.

И така – всеки ти е потенциален враг в Афганистан.

Иска ти се списъкът да е по-дългичък от горния, нали? Е, не е.

Не знам дали си спомняте, но миналата година в доклада на американската фондация „Джеймстаун”, озаглавен „Стратегия за сигурност на Прибалтика” се отдели голямо внимание на Румен Радев.

1. клекна пред Путин. Вероятно си мислиш, че говоря образно. Но не. За онези с кратка памет, за онези с умишлено кратка памет и за просто пропусналите—в края на 2018 г. си умряхме от смях, когато видяхме снимка на Радев, съпругата му и Путин, като руският президент (по някаква странна причина) изглеждаше по-висок и от двамата, а добре знаем, че това съвсем не е така. Просто са решили да изглеждат по-ниски от него. В знак на почит, вероятно, не знам.

2. лобира отново и отново, и отново за махане на санкциите срещу Русия, въпреки нечуваната в най-съвременната история наглост – да откраднат с насилие парче от чужда държава – Крим, в разрез с международното право, разгневявайки всички цивилизовани държави. При това Радев се води НАТОвски генерал.

2. призоваваше и подръчкваше народа към разделение, отново и отново. Зовеше за гражданско неподчинение (все едно той самият не е във властта, а е революционер някакъв…!), което накрая завърши (не мога да повярвам просто на този размах на фантазията и успех на човешкия дух!) с натискането на едно копче в метрото.

3. лобира за АЕЦ Белене отново и отново, въпреки че и децата разбраха, че проектът е физически и политически опасен за България и освен, че може да ни превърне във втори сезон на „Чернобил“ по HBO, ще ни сложи на колене пред руската енергийна мафия. За сравнението „на колене“, може да погледнеш точка 1. по-горе… явно е рефлекс някакъв.

В докладът пише: „Доскоро той беше открит привърженик на НАТО като началник на ВВС, но след избирането му за президент стана ясно, че винаги е бил твърд привърженик на Русия. Никой, дори в собствената му държава, не знаеше и не подозираше, че ще се изметне“.

Преди да прочетете каквото и да било от редовете по-долу, изгледайте видеото! Изгледайте го. Три минути и 58 секунди, от които ще ви се прииска да се изправите очи в очи и с Радев, и с Корнелия Нинова и да ги накарате да си повторят думите, докато ви гледат в очите.

А, ако пък мислиш, че са прави… виж, смятам, че личният пример е най-доброто нещо. Спри си „западния“ интернет, изхвърли си „западните“ дрехи, изхвърли си „западната“ кола и се върни към съветските си… каквото там си намериш. А, най-добре: чемодан—вокзал—Москва.

А, ако си мислиш, че корнелиите, радевците и прокситата на Кремъл ще се спрат, докато не ни извадят от ЕС и НАТО, жестоко се бъркаш, те имат задача. И не им вярвай, когато ти говорят за „европейско бъдеще на България“. Не им вярвай. Няма да се спрат до пълна тяхна победа – напускане на Европейското семейство и пълно евразийско робство.

Ако бяхме все още в евразийското, най-много да бяхме получили помощ от консерви с изтекъл срок. Както онези „вентилатори“, дето кремълските фенове в България още март-април лъгаха, че били изпратени от Русия за помощ на България срещу коронавируса. А това, че така и не дойдоха, не спира нито един съветски пропагандист да си зададе въпроса: „абе, аз идиот ли съм?“ Това е, защото от малки са научени да вярват в тая червена лъжа. Харесва им.

Да не мислиш, че Ниновата Корнелия или Румения президент, или Маяма са планирали и мечтали точно такива да станат? Не са. Искали са да са нещо повече от другите, това им се е отворило като възможност, възползвали са се. Ти, като малък, да не би да мечтаеше да крадеш от служебната нафта, а? Не си. Просто ти се отвори възможност, възползва се. Това е.

И с лакти бута кадърните, да им вземе работата под носа, и наглася търговете, защото зетят е „наш човек“ и „познава хората“ и „ще уреди нещата“. И им взима работата и я свършва като кучето на нивата. И съучаства в унищожението на България. Но на трети март задължително вее знамето и по-голям патриот от него няма.

Както и в България. И затова „битката“ е обречена. Всеки е много родолюбив патриот, докато не му замирише на пари. Усети ли „далавера“, сменя лагерите веднага и отива да печели. До вчера ти е приятел или неутрален, но изведнъж дъщеря му, да речем, се сгодява с някой „наш човек“, партиен функционер и воала!—сменя „плочата“, ако довчера е псувал пред телевизора: „съсипàха я тая държава!“, то днес вече пита зетя как може и той да намаже от далаверката. Нещо европроектче, едно-друго, дали не може да ни пуснеш, а татиното? А? А!!!

Много е гадно да го играеш партизано-революционеро-чавдарче с най-най-чистите мисли и съвест на света, пък шефът ти от Масква да те издъни така жестоко, без да се съобразява с театралните ти напъни и вземе, че изръси нещата баш каквито са си, нали…?

През 2018 г., по време на подготовката на един наш общ материал, бившият политически съветник на НАТО в Кабул – Васил Генчев – ми разказваше истории, анализи, случки от Афганистан и особено много ми направи впечатление липсата на възможност за която и да е военна сила (още от Англо-афганистанските войни, през нахлуването на СССР, та чак до това на САЩ…) да успее да излезе победител в онази страна. Там няма ясен враг. Там всеки може да ти стане враг в даден момент, дори да ти е бил „приятел“ или поне неутрален довчера. За пари. Че за какво друго? Просто вдига автомата, отвлича те и иска откуп. Напада кордона ти. Ядосва ти се за нещо и вдига пушката. Или просто започва военни действия, за да може след това по дадена мирна програма да ги прекрати и да получи пари за това. Последното го научих от ирански имигрант в България преди година. Да, правят фалшиви конфликти, но с истински жертви, за да подпишат после примирие, за което им се плаща по програма от определен фонд.

Разбираш ли какво имат предвид умните хора, когато казват, че промяната трябва да започне отвътре – от теб? Но ти няма да се промениш, защото ще се „минеш“, а ти си тарикат, не може така! Да се променят баламите, ти после само ще минеш да се порадваш.

Това не трябва повече да се случва, ако искаме пълноценно да работим с НАТО и Брюксел. Това е все едно да имаш лекарство в джоба, но да не го пиеш, а да си мислиш, че само като ти стои в джоба и ще те излекува. Тъпо е. Имаме шанс за пълноценно и достойно, равностойно съществуване с другите европейци. Където исторически принадлежим.