КГБ не обича нито вярата, нито обществото…

Дългата кагебейска ръка някак успя да се докопа и до предаването „Вяра и общество“. Много символика има в това, че нещо с такова име ще бъде унищожено. Вяра и общество…

Авторът, който е и негов водещ – Горан Благоев, съобщи на страницата на предаването във Facebook, че се подготвя неговото сваляне. Засега няма нищо потвърдено официално, но генералният директор на БНТ, в интервю за Клуб Z, заяви, че Благоев не е спазвал работното време на телевизията. Нещо, което за всеки незапознат би прозвучало като съвсем достатъчна и адекватна причина, нали? Само че в една редакция, подготовката на предаване изисква срещи с хора, четене на материали, още срещи с хора, уговаряне на интервюта, още срещи с хора и още срещи с хора.

Нещо, което и самият Благоев обяснява в интервю за „Площад Славейков“. Как да се подготвиш, седейки на бюро в офис—спазвайки „работно време“? Освен това, както мнозина от тази професия, работата започва преди да влезеш в т.нар. работно място и продължава и когато си излязъл от него – водейки си записки, подготвяйки нови идеи, трупайки база данни и още куп други неща. Освен това Благоев е работил всеки ден ПЛЮС събота, за което не е получил нищо, дори и потупване по рамото. Не само това, но и се говори за неспазване на „работно време“. Ясно е, че нещата са фокусирани другаде, а повод винаги ще се намери. 

Освен това Емил Кошлуков – генералният директор на телевизията, тоест шефът на Горан Благоев, го обвинява и в липса на плурализъм, защото в предаването му липсват гости и представители от Българската православна църква…

Ще се върнем и на това, има изненада… Но преди това:

В интервюто си за „Площад Славейков“ Благоев за пръв път сподели, че по чиста случайност до него е достигнало, че шефът му е говорил със свещеници от храма „Свети Георги“ – да му препоръчат човек за водещ. Тоест – решението е взето. Ставало е дума за епископ Поликарп (викарий на Софийската митрополия) или епископ Герасим (главен секретар на Светия Синод). Очевидно – хора на БПЦ. Запомнете това последно изречение: „Очевидно – хора на БПЦ“. 

Развръзката следва съвсем скоро…

Междувременно ловчанският митрополит Гавриил отрича другото разкрито от Благоев: че Кошлуков и Гавриил са се срещали, за да търсят начини да получат финансиране за ново религиозно предаване в БНТ. Изявлението на митрополита е публикувано на официалната интернет страница на ловчанската епархия (колкото и да съм изненадан, че ловчанската епархия има интернет страница…). В изявлението си обаче разкрива, че Кошлуков е ходил в синода, за да обсъждат: „… „скандалното предаване“ на „Вяра и общество“ от 06.06.2020 под надслов „Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията““. Критикувал ги е, с други думи. А така не е православно…

Има силен финал: „Горане, имай страх Божий, спри да лъжеш“. Драматично е, нали? 

Поводът са ето тези думи: „Освен това високопоставен представител на държавна институция ми каза, че Емил Кошлуков и епископ Гавриил са направили опит да търсят средства чрез финансовото министерство за ново религиозно предаване в БНТ. Затова си позволих в поста си във Фейсбук да напиша, че не за пръв път имам такива сигнали. Знам, че е моята дума срещу неговата, но никога досега не съм лъгал“. 

Сега… 

Аз не знам дали Благоев някога е лъгал или не, но… знам, че от другата страна многократно вече са ни баламосвали, та… нали…

Приближаваме се към развръзката, дръжте се! Интересно е.

Помните ли, че едно от обвиненията срещу Благоев е, че не осигурява плурализъм и не кани в предаването си представители на БПЦ? А знаете ли, че това е решение на самата БПЦ, която е ЗАБРАНИЛА на свои представители да участват в предаването? Да, още от 2016 г. Докато водещият се е опитвал да осигури техни представители, а те са му отказвали. И от години вече му кроят шапката. 

Аз лично намирам за малко странно църквата в една светска държава да има такова влияние, че да се намеси в политиката на медия, при това държавна, но първопричината е още по-трагикомична…

Февруари, 2016 г., БНТ, предаването „Вяра и общество“—тема на разговора с гост в студиото е Новоканонизираният Серафим Соболев (обявен за светец, с други думи). Ето какво се казва в сайта на предаването, което е подразнило поповете: 

„„Да бъдем повече християни и по-малко фанатизирани последователи” – дискусия за канонизацията на погребания в София архиепископ Серафим Соболев /1881- 1950/. Историкът доц. д-р Лизбет Любенова цитира документи, според които „Серафим Соболев е давал сведения на църквата в Съветския съюз за българските митрополити, за техните икуменически нагласи”. Тя припомни и предложението му до Москва „да бъдат сринати 11-те български епархии и сведени до шест, защото всички духовници в тях са схизматици и икуменисти”. Редакторът в списание „Християнство и култура” Тони Николов смята, че „трябва да разграничим светостта от непогрешимостта. Руската църква търси своите лъчения на влияние по света и затова Серафим Соболев е наречен Софийски. Освен това първият разкол в БПЦ – старостилният – е вдъхновен от последователите на Серафим Соболев”. Ще чуете критичното мнение на известния руски богослов протодякон проф. Андрей Кураев, според когото „канонизацията на личност като архиепископ Серафим е опасна за Руската църква.
За съжаление поканата ни за участие на представител от Подворието на Руската патриаршия в София беше отклонена без разумен мотив“. 

Намирам за много интересна и друга тема от същия ден, а именно: „Със спасяването на българските евреи, Българската църква доказа, че е християнска, смела, доблестна” -разговор с Моше Алони за идеята на адвокатската колегия на Тел Авив БПЦ да бъде номинирана за Нобелова премия за мир по повод спасяването на българските евреи“. 

Та, тази символика ме подсети да се обърна към всички, които дежурно с повод и без повод декламират: „Църквата ни е спасила, църквата ни е запазила от Турско, нас ни има благодарение на вярата ни!“—добре, съгласен съм, просто онази църква е ДРУГА църква, не тази днешната. А що се отнася до „вярата“… едното предаване, което имахме по националната си телевизия, посветено на темата – го саботират.  

Онази църква, която ни/ги/ви е спасила и на която свалям шапка, е била унищожена, както всичко друго след 1944 г. от съветската окупация, която май продължава и до днес. Няма я! Името БПЦ не я прави „онази църква“ ни най-малко. Аз мога Брус Лий да се кръстя, ама… нали! Не съм. 

А това, което имаме към днешна дата… е… не знам как да го опиша—по-скоро нещо, което наподобява дъщерно дружество на руския православен клон на КГБ. Послушно дружество. 

Колкото държавният ни, политически, културен и всякакъв елит днес имат нещо общо с онзи елит – отпреди 1944 г., толкова и БПЦ има общо с БПЦ от онова време – тоест: нищо.
 

Последвайте канала на