Вечно недоволните хора-гъби

Ако те боли левият крак, но междувременно си удариш и дясната ръка, не си казваш: „Е*@л съм му м@**@*@, то и без тва ме боли кракът, къде съм тръгнал да си лекувам сега ръката!“

Нещата си вървят успоредно и не е нужно да се изправят едни каузи срещу други. Ако чакаш „първо да се оправи онова“, преди „да се оправи това“, ще има да си чакаш…

Поредната вълна от „протести срещу протестите“ заля пространството, след като стана ясно, че садисти са убили котка в квартал „Враждебна“ в София. Хората масово изразяват възмущението си от случилото се и то с право, разбира се—това са умопомрачени садисти, които живеят сред нас…

Но въпреки това има „протести срещу протестите“, има много гласове, които (дежурно) се обаждат: „Те хора бият и убиват, няма кой да ги защити, тия седнали за котка да се възмущават…“

Не разбирам, честна дума—не разбирам! Къде е връзката между едното и другото? Ако имам настинка, но междувременно ме заболи зъб, да не си ли лекувам зъба, докато не ми мине настинката?

Защо нещата трябва да се бъркат, да се противопоставят на: 'или това, или това'? Защо да не е: 'и това, и това'? Нямате какво да кажете, а сте длъжни да сте на всяка манджа мерудия и това ви го родиха плитките тикви ли? 

Когато някой започне кампания за сираците… „Мàни ги тия, да са си ги гледàли майките и бащите, кво ме занимавате! Хората останаха без заплати, вие искате за сираците да се грижиме“.

Когато започнат протести за заплатите, си седят вкъщи и мрънкат, че им блокират центъра и им пречат по-бързо да се приберат при салатата. 

Когато започне кампания за бездомните животни… „Пенсионерите умират, тия седнали за животните да се грижат“.

Когато направи някой кампания за събиране на средства за дом за възрастни хора… същите тия не си мърдат пръста да помогнат. 

Винаги нещо друго е по-важно и „кво ги занимавате?“ 

Вие част ли сте от това общество или сте търтеи? Защото пък виждам, че вашите проблеми не се свените да ги споделяте наляво и надясно и да се възмущавате, че никой не ви ги решава. Да знаете: там—от другата страна на монитора—седи някой като вас и дудне по ваш адрес: „Кво ме занимаваш с твоите проблеми бе!“

Проблемите все са недостатъчни, че да са достойни „да ви занимават“. Не си правите труда дори да се информирате кое как и защо се случва, кое какви последици има и би могло да има, но мнение… пф—първи сте да го изсе… изкажете. 

Относно самата случка: 

откакто в САЩ съществува статистика, профайлъри на ФБР са документирали, че всеки (ВСЕКИ!) сериен убиец или насилник някога е имал поне един (често повече) епизод с насилие над животни.

Та, на онези, които си въобразяват, че щом е животно, нищо не значи (първо: вие сте гранична зона с психопатията и поведението ви е опасно, вие сте кандидат-извършители; и второ:) статистиката досега не е сгрешила нито веднъж. Нито веднъж. Ето: 

„След това възрастните хора са заплашвали съседите си…“

„… това не е първото посегателство над животно от пенсионерите, а те дори са били агресивни и към деца от квартала“. 

Убийците на котето във "Враждебна" били агресивни и към деца

Преди години един психопат стреля по деца в квартал „Надежда“, защото му шумели и го дразнели. Всички бяха много „учудени“. Оказа се, че редовно е измъчвал животни. 

Насилието над животни е инкриминирано от години вече, но няма нито една влязла в сила ефективна присъда. Садистите продължават да се забавляват. Както виждате, пред погледа на деца. 

Разбирате, че това е девиантно поведение и говори за проблем с главата, нали!?

Един път от страна на извършителите и втори път от страна на тълпата, която не намира нищо обезпокоително в това. Последвали новината за садистичното убийство, в интернет изпълзяха разни уроди, които дори се фукаха как те са убивали животни. Те са сред нас, да! Когато пускаш децата си навън, те са там! И досега няма нито един наказан. 

Изведнъж покрай убийството на котка във „Враждебна“, от дупките си изпълзяха всички тролове, които мразят кучетата. Каква е логиката ли? Не знам. Просто не обичат животни, предполагам, и си търсят повод да го споделят със света. Започнаха да говорят за „песове по улиците“ и т.н. Много е просто – докато няма глоби за изхвърляне на животни, няма да има промяна; докато няма промяна в статута на разни общински фирми от клатик***и, които за чеп за зеле не стават, но са намерили начин да печелят от фалшива дейност около бездомните животни, уж кастрацията им и уж приютяването им, няма да се оправят нещата. Те нямат интерес да се намали популацията, затова и не предприемат мерки, защото иначе ще трябва да си намерят истинска работа и няма да има далавера. Програмите са написани и разписани от СЗО още преди много години. По тях се работи в Англия, Холандия и много, много други страни, където няма бездомни животни. „Кастрирай и върни“ се казва програмата. 

Доказано е, че избиването не спира популацията, защото на мястото на всяко загинало животно идва друго. Кастрираното обаче не се възпроизвежда, а, понеже кучетата са териториални и си пазят местообитанието, новите не могат да дойдат. Когато кастрацията е успоредна във всички зони, популацията намалява и изчезва до няколко години. Да, толкова е просто, но трябва държавата да се заеме на ниво общини. 

И всеки път, когато се заговори за тази (ДОКАЗАНО РАБОТЕЩА) програма, се намират „умници“, които да заговорят, че кучетата, видите ли, били лоши, мръсни, агресивни и само кастрацията не била достатъчна. Тоест вътрешното им садистче се обажда, иска кръв. Обикновено хората с някакви нерешени проблеми проявяват такава злоба: бѝли са ги като малки, тъпи са като гъби и не са постигнали нищо в живота, еректилна дисфункция, самотни са—поради гъбо-подобния си вид и телесна миризма като на вино от чорапи… винаги има нещо, което се крие зад агресията, тя не идва ей така от само себе си. 

Има един тъп виц за Хасан, който се оплакал, че ги нападали кучета, разбрал, че ще кастрират кучетата и пак се оплакал: че кучетата „ги àпат, а не ги таковат…“

Искам да кажа, че се държите като, а и нивото ви на разбиране на заобикалящата ни среда е като на Хасан от вица. Виждам, че това обаче не ви спира да се изказвате. 

Познавам много хора които помагат на животни, участват в акции, кампании, същите те винаги са и ще помагат и на хора – кой както и с каквото може. Наблюдавам и познавам много хора, които не са помогнали на едно животно през живота си. Не съм чул да са помогнали и на човек. Но ми прави впечатление, че са от по-шумната група, която обикновено вечно е възмутена от страданията на: „пенсионерите, сираците, хората, държавата—като цяло, българското село и т.н.“ И все така упорито не прави нищо и не помага на нито един представител на споменатите. 

Хора-гъби. 
 

Последвайте канала на