Упражнение по човешки жертвоприношения

„Един народ избяга от задължителната си карантина ден преди да изтече“.

***

Германия разхлаби мерките и кривата отново тръгна нагоре. Опасността от зараза ОТНОВО се повиши.

Когато имаше по два-три нови случая на денонощие, ние въведохме най-строгите мерки. Сега, когато са десетки на ден… разхлабваме мерките. Наистина не виждам логиката.

Преди време някой каза: „Кабинетът работи под натиск от улицата и тълпата“ – с намек, че настроението на мнозинството, дори и неправилно, влияе на дневния ред на държавата.

В някои култури и цивилизации се е вярвало, че човешкото жертвоприношение омилостивява боговете и за хората ще настанат по-добри времена.

Държахме се, всичко беше добре, хвалехме се с мерките, с резултатите и отворихме уста, малко преди да излезем на повърхността. Просто така ми се струва. Дано не съм прав.

Ето тази новина: „Мъж избяга от задължителната си карантина ден преди да изтече“ аз лично я чета така:

Интересно е, че когато „проповедниците“ на идеята да се разхлабват мерките говорят за държавите, в които са хлабави мерките, винаги казват, че има държави, в които са разхлабени мерките, точка.

Кабинетът каза: „Не е вярно“. А аз си казах: „Дано да не е вярно“.

Както и да го гледаме, това на мен ми прилича на упражнение по човешко жертвоприношение…

Но някак странно пропускат да споменат, че в тежи държави положението се скапва…

Сега имаме една тълпа, която не е задължително мнозинство, но определено е шумна. И тази тълпа каза, че не ѝ се седи вече вкъщи, че времето се е оправило и е редно да се разхождаме.

Точно както в началото на мерките се даваха гръмки примери с Британия и САЩ. Аз и тогава не разбирах и се чудех защо ми се дават като положителни примери. Мина време и се оказа, че не смогват да си погребват мъртвите.

Тълпата каза: „Да отворим кръчмите“; кабинетът каза: „Добре“, а сега на мен ми остава да се чудя – прави ли са били онези хора, които твърдяха, че кабинетът се диктува от уличното настроение или не…

Има и още нещо, което ще е хубаво да се поправи, като мислене у масата. Прекалено много хора си мислят, че политическата им пристрастност трябва да играе роля при вземането на ВСЯКО решение. Ако са фенове на Бойко Борисов, значи са ЗА всичко, което той предложи и направи; и, съответно – ако са ПРОТИВ него и правителството, трябва да са против всичко, което идва от тях.

Ако в Япония кажеш на хората да стоят на 2 метра един от друг, те стоят на два метра един от друг. Точка. Ако им кажеш да не се събират на едно място, те не го правят. Когато на българите им кажеш да не се събират на едно място, те те чакат да им обърнеш гръб, показват ти среден пръст и се обаждат на още приятели и роднини – да дойдат за купон.

И понеже мерките за справяне с COVID-19 идват от Борисов и кабинета, те автоматично се противопоставят, без да мислят. Нищо хубаво няма да произлезе от чисто емоционални решения, базирани на фенщината към дадена партия или чистата омраза към друга. Има нюанси, понякога и онези, които не харесваме, са прави.

Идеята на разхлабването на мерките е то да става постепенно и (където е ключът от бараката!) базирайки се на дисциплината на хората. Което означава, че не може в различните държави да протече по един и същи начин. Стига сме си давали чужди „примери“ напосоки.

Когато бъдат отворени кафета и кръчми, коя ще е силата, която ще накара хората да спазват дистанция? Дисциплината? Наистина ли? Пак ли по трудния начин ще научаваме неща, които трябваше отдавна да знаем? Защо не се поучим от лошия опит на другите държави наготово, защо трябва и ние да опитаме, да видим огънят дали пари?

На финала бяхме. Още съвсем малко търпение може би и щяхме да сме добре. Ако сега нещата се влошат и се наложи да започнем всичко отначало с мерките… тогава онези, които говорят за рестартиране на икономиката, какво ще имат да кажат? Изглеждаме като затворник, на който му остават два дена, за да си доизлежи присъдата, но той решава точно сега да избяга и ако го хванат, да му дадат нови две години.