Общината наказва хората „втора ръка“

  • 07 февруари 2020 15:38

  • 4809
  • 0
Общината наказва хората „втора ръка“
© Pixabay

„Ако искаш“; „както искаш“; „не бе, не те карам на сила, мà ше видиш сà кво ше ти се случи“; „еми, щом така предпочитате“.

Всичко това може да опише няколко неща. Например: взаимоотношенията между непослушни деца и родители, на които им е писнало; кисела кифла към гаджето си; политически коректна баба към внуче, което обича да ѝ тества лимита на търпението; но също така може да опише и отношението на Столична община към „непослушните“ райони. 

При гласуването на новия бюджет си пролича, че точно тези райони, които скъсаха със статуквото, тоест отказаха се да имат кметове от мнозинството и избраха независими, НЯМАТ нужда от пари, ремонти, инвестиции. Следите ли ми мисълта?

Въпреки снежното време, жители на столичния район Панчарево протестираха пред сградата на Столичната община“, ни съобщи вчера Националното радио. Защо горките хора ще излязат в работен ден, ще рискуват да загубят пари, да пипнат грип или по-гадното – да се срещнат с някой общинар на живо…? Защото община Панчарево махна предишния си кмет с предвидения от демокрацията инструмент – изборите – и го замени с независим, техен си кандидат. 

Само, за да разберат, че са сред онези „щастливци“, които са толкова добре, че нямат нужда от пари през 2020 г. 

Вчера „…протестиращите бяха издигнали плакати с надписи „Общината ни ограбва“, „Ние не сме втора ръка хора“ и „Писна ни да живеем в кал и мизерия“.

Свързахме се с Галина Бел, която е председател на Сдружение за развитие на Панчарево и Кокаляне, за да чуем от първо лице за проблемите на района. 

В предварителния ни разговор ми светна нещо важно: подсетих се каква е разликата между един чиновник, дошъл от някъде си, назначен на заплата, за да взима (или съответно – да не взима) решения за съдбата на хора; и човек, който живее в проблемите, които се опитва да реши, иска от чиновника да си върши работата (и ако не може, да се разкарва), обича си квартала и знае какво е „гражданско общество“. 

Галина Бел говори с плам за проблемите на Панчарево, но веднага си проличава, че доста време е прекарала извън България и проблемите, които тук посрещаме с „кот-такова“ и „еми да, нормално…“, нея я потрисат. Беше ми приятно да си говоря с нея… припомни ми как би трябвало да реагират хората, когато изискват от управляващите заобикалящата им среда да са добри в работата си. Може би бях позабравил какво е това. Ето – за мен, например, Панчарево е един чудесен детски спомен. Чудесен, но спомен. За Галина Бел обаче е дом.

Правилата са за другите, бате, аз съм разбирач!

И с това, което прави за дома си, ме спечели на своя страна. И много искам да го пренеса върху всички останали. Ще ни е полезно. Моят квартал – хем е между „послушните“ – хем в същото време е така забатачен и такава подигравка се лее към нас жителите, че тръпки ме побиват, а горкият ни Западен парк е превърнат не просто в отвратителна кална дупка, а в ОПАСНА отвратителна кална дупка. Интересното е, че жителите изглеждат недоволни само помежду си. Само казвам…

Но да се върнем да Панчарево и да видим какво има да ни каже Галина Бел: 

- Ваше становище завършва с думите: „Нашето Сдружение остава на разположение и винаги в готовност да съдейства на Столичната община при реализацията на важни за района ни проекти“ – досега някой от общината потърси ли ви за съдействие, мнение или каквото и да било по отношение на посочените от вас проблеми на района? 

- Не, напротив – чакаме с месеци за срещи! От срещите, които сме имали дотук и с г-жа Фандъкова, и други СО съветници, полза особена няма. Нито канализация ще имаме, нито са оправени улиците ни, а тротоари практически няма! 

- Какъв е, според вас, „сценарият“ на събитията оттук насетне, ако нищо не се промени и неглижирането продължи? Какви последствия би имало едно оставане в същото положение? 

- Общественото недоволство и без това очаква една искра, за да избухне! Протестните акции ще продължат с все по-голяма масовост! В момента сме в процес на проучване на процедурата за провеждане на референдум за по-големи правомощия на районните кметове. 

- Нека да разиграем едно предположение: ако това, което предлагате, бъде изцяло пренебрегнато, какъв би бил най-лошият възможен сценарий тогава? 

- Факт е, че и тази година за нашия район няма нито една стотинка в капиталовата програма на СО. По програмата за текущи ремонти парите, които се отпускат на района ни, са символични. Например – за миналата година, от поискани 20 000 кв.м. за ремонти на улици и тротоари в Кокаляне и Панчарево, са отпуснати 3000 кв.м. 
3000 ЗА ДВЕТЕ СЕЛА! Е, как да имаме улици, какво по-точно да се оправи?! Всяка година обаче, едни 200 млн. лв. от бюджета на СО остават непохарчени. Това е едно безобразие! Тук постоянно се строи, теренът е стръмен, а има и свлачищни зони и, ако продължава така, по някое време ще се свлечем в езерото… 

- Смятате ли, че има скрити интереси и финансиране на други проекти, квартали, ремонти и т.н. и затова не „идва ред“ на Панчарево или говорим просто за липса на професионализъм? Или пък, до някаква степен, може да говорим за „смесен“ проблем – и двете? 

- Проблемът е смесен, със сигурност. Освен това смятаме, че нивото на компетентност в СО е много ниско, с малки изключения. Всичко се прави на парче, без никаква мисъл. 

- Изпитвате ли някакво притеснение от евентуалните инфраструктурни „инициативи“ и „хрумвания“ на общината, като гледате какво се случва с ремонта на Западен парк, да речем; или митичния ремонт на „Графа“ и станалите пословични ремонти на ремонта на ремонта на ремонта…? 

- Разбира се! Тук се позакърпи една основна улица през 2018 г. и „контролните органи“ бяхме ние, гражданите. Ремонтът, забележете, започна през декември и не тръгна никак добре, но ние писахме до СО, сигнализирахме районната администрация и се взеха мерки. Днес, 2020 г., тази улица отново е осеяна с дупки… 

- Разкажете ни малко повече за предложението си за изграждане на компостиращо съоръжение на територията на Панчарево и доколко може то да съдейства за изграждането на един съвременен облик на „зелена“ София. 

- Ние сме район, генериращ много зелен отпадък, който отлежава с месеци и години. А, ако се прибере, се извозва до Долни Богоров. Във време, в което замърсяването на околната среда и мръсният въздух в София са теми жизнено важни за всички нас, това е недопустимо! Смятаме, че този проблем може да бъде решен на локално ниво, а не да се возят камиони от единия до другия край на София ежедневно и въпреки всичко клони да отлежават с месеци по улиците. Запознахме г-жа Йорданка ФандъковаЙорданка Фандъкова Йорданка Асенова Фандъкова е родена в Самоков. Завършва средното си образование в 35-а руска с тази идея, изготвихме примерен проект, който тя предложи да предадем на г-жа Йоана Христова. Е, предадохме го миналата година и там си остана. Никой не го интересува. 

- Няма как да пропуснем езерото. То е основна атракция на вашия район. Искате да се направи публичен конкурс, за да се избере цялостна концепция за оползотворяването му – като туристическа атракция, което включва много допълнителни дейности и услуги. Какви ползи се пропускат, според вас, в момента? 

- Да, основна атракция е и единствена по рода си за София, а язовирът не е почистван от 37 години и се намира в ужасяващо състояние.

ЕК ще разследва кой ни мърси Панчаревското езеро!

Постепенно се превръща в едно смърдящо блато и никой не го е грижа. Както навсякъде, така и тук отговорностите са „разхвърляни“ на различни институции и никой не е отговорен за нищо. Обща безотговорност! Цари пълен хаос, а ползите могат да бъдат много. Тук ОТНОВО биха могли да се провеждат международни състезания по водни спортове, може да стане едно райско кътче за отдих и спорт на софиянци и същевременно да бъдат реализирани финансови ползи.Но, както казахме, никой не мисли дългосрочно и все няма пари, нищо че София генерира около 9 милиарда лв. за държавният бюджет. 

- Как оценявате състоянието на „Самоковско шосе“, което свърза столицата с един от основните ни зимни курорти; и което, също така, минава през Панчарево? 

- За отсечката на „Самоковско шосе“, която обслужва двете села, сме правили протести, проведохме многобройни срещи, написахме куп писма, инициирахме много репортажи. Все ни обясняват как и защо „не може“ и отново се прехвърлят отговорности. Министър Николай НанковНиколай НанковНиколай Нанков е министър на регионалното развитие и благоустройството до 31 август 2018 г. Той е лично обяви по БНР, че ще бъде рехабилитирана през 2019 г.… и резултат – никакъв! Само се хвърлят едни пари – нашите, в една черна дупка, за да се пълнят дупки по три пъти в годината. Завали ли един дъжд, пътят се превръща в река, за дупките да не говорим. 

- За да завършим с акцент… как оценявате новия бюджет на София за 2020 г.? 

- Катастрофален! Въпреки предизборните обещания на г-жа Фандъкова, които всъщност слушаме и всяка година, за навлизане в кварталите, в капиталовата програма на СО са зададени минимални средства за кварталите! Ние бяхме на общественото обсъждане и бяхме свидетели на недоволството на районни кметове и граждани. И тази година отново задавахме въпроси, на които нямаше ясни отговори. Несериозно е бюджет за 1 милиард и 700 хиляди лева да се обсъжда 3 часа в претъпкана зала. И то… малко преди да бъде гласуван! Пишем становища, на които никой не обръща внимание, задаваме въпроси, на които не се отговаря адекватно, а в крайна сметка това е нашият град и нашите пари. Нашите пари, с които се плащат заплатите на една раздута администрация, която ВИДИМО не може да си свърши работата.
 

Последвайте канала на

Александър Томов
4809 0

Свързани новини

Водещи новини