А успеха е талонче – търкай

2020 г. в Беге / по фрагменти от Ицо Хазарта и Джордж Оруел… 

„Избери вериги на главата, затегни ги, имаш телевизор – мани ги тия книги 
И лъжата стара нека се повтаря отпреди буквара 
Ако тя не знае, не е изневяра 
И утеха във патронче – къркай 
А успеха е талонче – търкай“ 

~ Ицо Хазарта „Заради тебе“

*

„С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети. Уинстън нямаше нищо общо с лотарията, която се организираше от Министерството на изобилието, но знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че до голяма степен наградите са въображаеми. Изплащаха се само малки суми, а спечелилите големите награди бяха измислени лица“.

~ Джордж Оруел, „1984“

…

Не мога да повярвам, че трябва пак и пак да го казваме, но…

… но книгата „1984“ трябваше да бъде жестоко предупреждение, а не ши*ано ръководство!

„1984“ на Оруел е предупреждение, а не ш*бано ръководство!

Затъпяването на масата изглежда е било съвсем, напълно, изцяло предсказуемо, което означава: „избежно“. Но не… хората игнорират предупрежденията, махват с ръка – „вие пà сте много умни и много знаете“ – и с бодра крачка влизат баш, ама баш в предвидения проблем, за който са предупредени. 

Книгата „1984“ е писана от Оруел през 1949 г. А обществото, ЗА КОЕТО е писана (демек – българското, наред с други – бидейки именно част от описаната гнусна социалистическа антиутопия), не само е предупредено от мислещите умове на миналото, но и (!!!) е преживяло описаната ужасна картина лично и на гърба си. И въпреки това не може да разпознае знаците – че пак е с двата крака в продължението на онзи кошмар. Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия. Бащите и дядовците им (активните борци) си играха на „политици“ и „лидери“, а бяха въшливи каскети, сега наследниците им (накичени гордо с прякори – като предците си) си играят на „бизнесмени“, а ние им търкаме талончетата. И се радваме. И пак друг ни е виновен. Да, те не са „невинни“, но и не те карат насила да им купуваш и търкаш талончетата. Нали? Заблуждават те, разбира се, но ти имаш цялото знание на света, събрано в интернет, имаш достъп до мъдростта на вековете, глобалната мрежа е Александрийската библиотека на съвремието, имаш всичко в ръцете си; да вярваш в талончетата е твой избор. Има и хора, които ти казват, че онези май-май те лъжат, но ти пак (!) избираш да вярваш. Не виждам какво може да се направи повече, за да ти се помогне. Искаш България на три морета, талончета, домашната, мезето, Ивана и Драгана, да работят будалите, ти си тарикат, да удариш кьоравото, да надцакаш системата, да си голямата работа с малкото труд обаче, да си велик, ама да не се напрягаш, мутрите са ти героите, да си с европейска заплата, ама след третата голяма сънуваш Путин, на немската си кола си закачил руското знаме, маратонките ти американски, а мечтите – евразийски, каша в главата, каша в живота. Оп, пак си заспал в салатата! 

Ами… търкай…

„Изплащаха се само малки суми, а спечелилите големите награди бяха измислени лица“… Да, и за това се говори от години, но талончетата се търкат ли търкат. Нищо, търкай!

Когато през 2013 г. имаше протести всеки ден, когато на една малка част от обществото му писна, когато им прекипя и искаха промяна, искаха шанс за по-добри доходи, достоен живот, да се измете корупцията, да се поставят основи на нормалността, гражданското общество се събуди и а-ха да поеме нещата в свои ръце, тогава прасетата на Оруел насъскаха тълпата срещу тях и те – хората, скочиха срещу промяната и протестиращите, вместо срещу робовладелците. 

По абсолютно същото това време работех в центъра на София, близо до „Раковска“. Ето ти една малка „сценка“ в кафене на улицата, откъдето някои си купуваха сандвичи, други си купуваха талончета: 

Един от търкачите на талончета – дребен, съсухрен чичко на неопределена възраст – от тия, дето може да е на 45, но може да е и на 70 – обясняваше колко много го дразнят „тия с протестите“ (тогава още не се бяха сетили да вкарат пропагандата „красивите и умните“ за подигравка), колко му пречат и въобще – чудеше се – кво искат тия тъпанари!, докато купуваше талончета почти на едро. Човекът се радваше – имаше печалба от 12 лв. или нещо такова; и вместо да си ги прибере, си купи още талончета за сумата от печалбата и докато намилаше колко много мрази тия от протестите, за около 2 минути изгуби всичко от печалбата си. После си доплати за още няколко талончета. Нищо не спечели и от тях, но пък странното е, че си отиде с усмивка. Да, с усмивка.

Изглеждаше доволен. 

Е, оптимист ли си? 
 

Последвайте канала на