Защо президентът ни облъчва само с погребални речи?!

Ако човек си постави за цел да следи публичните речи на президента Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на от встъпването му в длъжност досега, ще остане с впечатлението, че, както казва народът ни - този човек за мъка е роден или най-малкото е представител на някакво погребално бюро. Поредното доказателство е написаното от него във „Фейсбук” послучай 10 ноември. Добре, че заедно с вицето му проспаха 30-години от падането на Берлинската стена предния ден, че кой знае какво щяха да „сготвят”.

Поредното изявление на държавния глава за енти път звучи като на оплаквачка и навява на мисълта, че за него вероятно няма нищо хубаво в живота и не умее да се зарадва на нищо. А хубави неща има, стига да имаш очи за тях.

„Преди 30 години България пое с ентусиазъм по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с дълбоки обществено-икономически сътресения, за които българите платиха висока цена. Грабителската приватизация, пренаписването на историята, обезличаването на българската култура и традиции са част от явленията, които ни тласнаха към материална и духовна бедност. Това написа президентът Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на в профила си във ''Фейсбук'' по повод 10-и ноември. Целият му погребален зов може да видите, ако желаете да се подтискате.

Румен Радев: Демокрацията ни буди повече тревога, отколкото успокоение

Ако обаче полагате грижи за духовната си хигиена, недейте! Защото това си е чиста проба манипулация от онези, с които си служат всички негативни хора. Притеснително е обаче, че в обкръжението на генерала комай няма човек, който да му подшушне, че дори само заради факта, че днес ние и децата ни имаме възможност да пътуваме където пожелаем, да учим и работим, където искаме, е възможен, поради 10 ноември 1989 година, когато бе сложен край на затворената система, в която живеехме преди това.

Разбира се, че има неудобни и некрасиви истини за случилото се през изтеклите 30 години от т.нар. нежни революции в страни на Стария континент. Ние тях си ги живеем всеки ден и няма нужда Радев да ни ги навира в очите на всяка празнична дата, с повод и без повод. Той обаче умишлено продължава да манипулира като нонстоп повтаря само негативното, без да сравнява с по-лошото, на места направо недъгаво общество, в което живеехме преди 10 ноември. Изглежда просто обича да мрази и да насажда маразъм у българите.

Не е вярно, че по време на прехода у нас се е случило „обезличаването на българската култура и традиции“ , това започна доста преди промените и е въпрос на по-дългогодишно натрупване. Половинчато и отвлечено разсъждава и за приватизацията и грабежите – кой точно, как и защо я направи, кои правителства, кои политици са виновни затова? И т.н. и т.н.

Дикиш не ловят и клишетата му за материална и духовна бедност – хората с по-дълговременна памет знаят, че нямаше рог на изоблие в този аспект и преди 30 години. Имаше само „кухненска демокрация” – обсъждане с приятели в кухнята на чашка, както обича да се шегува дисидентът Петко Симеонов, популярен общественик, социолог, писател.

Президентът обича да дъвче онази дъвка за свободата на словото, но е факт, че преди три десетилетия със сигурност сме щели да сме на 111-то и още по-задно място, ако е имало кой да доносничи и реве пред чуждите НПО-та. Ама тогава не са плащали за подобни жалейки. Днес има медии бол, всеки може да си подбере в коя да казва своята истина, защото и преди и сега обективността е дефицитна стока.

Въобще всяка дума в изявлението на Радев, е груба манипулация, която изглежда цели да обслужва само и единствено теснопартийни и котерийни интереси на опозицията.

Някак с половин уста, от немай- къде, човекът от „Дондуков”2 признава, че: „България направи своя важен геополитически избор.“ Сигурно, защото е натовски генерал и не е в интересите му, все пак не е посмял много да черногледства.

Но ние имаме право да изразяваме мнението си и да питаме защо държавният ни глава обича да говори и пише като от позицията на представител на погребално бюро? Ако щете днес имаме свободата да го питаме, защото имаше 10 ноември 1989 година,  преди това не беше възможно. Стара истина е, че демокрацията не ни е дадена веднъж завинаги, трябват всекидневни грижи за нея. От тях зависи какъв живот живеем, а не от черните очила, през които го гледа президентът.

Последвайте канала на