Александър ПЕТРОВ: Качеството на живота не е в това колко кюфтета имаш на масата си, а в отношенията между хората

Александър Петров е авторът на стиховете на десетки от най-хубавите български песни. Сред тях са: „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ , “Оловният войник“, „Жулиета“, „Бъди какъвто си“ - „Тангра“, „Безсъние“ - Чочо Владовски, „Приятели“ и „Главната улица“  - „Фактор“, „В друго време, в друг свят“ „Съжалявам“ - „Сигнал“, „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, “Близо до мен“ - Вили Кавалджиев, „Тук и сега“ - Д2, “Сто надежди“ - БТР, „Утре започва от днес“—„Диана Експрес“, „По пътя“ – Щурците, както и сините химни „Вдигни очи“, “Последен валс“, “Развод ми дай“ и много други. На 15 октомври в Зала 1 на НДК се състоя най-голямото рок-събитие на годината - най-известните музиканти и групи се събраха за грандиозния концерт „РОК ПОЕЗИЯ - Александър Петров“.

- Г-н Петров, наричат ви „златното перо” на рокендрола, по ваши  стихове са направени стотици песни. Кога и как започнахте да творите в тази посока – на музиката?

- Първото стихотворение, което се превърна в песен беше „Нашият град“, което хората познават в изпълнение на група „Тангра”. Борис Карадимчев ми предложи да напиша  стихове за песен, която трябваше да бъде за малък, никому неизвестен  провинциален състав. Това се случи 1980 година. Следващите ми песни, за които написах думите бяха „Богатство“, „Любовта, без която не можем“... Така започна всичко и понеже песните станаха много популярни реших да превърна това в професия. И не съжалявам за избора си. Избора – стиховете, които пиша да стигат до хората чрез музика.

- Доволен ли сте от това как сега мина концертът, на който известни наши изпълнители и рок банди изпълняваха някои от вашите емблематични песни в НДК?

- По скоро - щастлив съм. Щастлив съм, защото успях да събера заедно в зала 1 легендарни музиканти, колеги и приятели. Да чуя събрани много от най-хубавите си стихове, да накарам пълната зала да  оцени това, което всички заедно правим – разказваме за живота, такъв какъвто е. Без пудра, грим и лъскави дрънкулки. Рок музиката, рок поезията е нещо много по- сериозно и няма нужда от такива неща.

- Коя от вашите творби смятате за своя визитна картичка, която е най-близо до вашата душевност и духовност?

- Имам много визитни картички, но може би „Бъди какъвто си“ е най-популярната. Тя до голяма степен отразява и моето отношение към живота.

- „Бъди какъвто си” – това ваш житейски принцип ли е и ако е така, защо?

- Може да се каже, че да. Това е един от принципите ми. А колкото до въпроса „защо“ – може би защото съм  мързелив... И не обичам да се напъвам.

- Писал ли сте някога текстове само заради хляба, за прехраната? Изобщо какво е вашето отношение към парите и смятате ли, че ако сте живял в друго време и в друга държава, при цялата ви известност, щяхте да сте милионер?

- Не знам защо хората мислят, че музикантите свирят за кеф, писателите пишат, защото муза им е кацнала на рамото и диктува или нашепва рими... Истината е, че никога не съм мислил затова какви пари ще получа за труда си. За мен е важно да напиша нещо, което преди всичко аз харесвам и да знам, че няма да се срамувам от него някой ден, а после мисля за хонорара. А колкото до втората част на въпроса – ако живеех в друго време и в друг свят, най-вероятно нямаше да бъда Александър Петров.

-  След толкова много хитове, които сте създал, чувствате ли умора, изхабяване?

- Не. По-скоро си давам сметка, че днес поколението е друго, музиката звучи различно и това, което пиша и искам да пиша не би стояло добре облечено в днешната музика. Електронните медии експонират преди всичко забавна и танцова музика, както я наричахме преди години. А на мен силата не ми е в „летните хитове“. Искам да оставям след себе си художествени фотографии на времето, хората, чувствата и живота. Да правя портрети на любовта, раздялата, самотата, отчуждението, надеждата... Всички онези „вечни теми“, които винаги присъстват в изкуството, но днес ги заобикаляме, защото бързаме да имаме всичко. Тук и сега.

- Защитени ли са в достатъчно добра степен вашите произведения, вашите авторски права?

- Не. Има закон, но той не се прилага адекватно и най-вече контролът е под нивото на река Дунав. А санкциите са под нивото на Мъртво море.

- Ако приемем, че всичко в живота ни е политика, то вие интересувате ли се от нея, от живота на хората в нашето общество и смятате ли, че вече и тук живеем демократично?

- Не приемам, че всичко е политика. Политиката е само инструмент, чрез който се подобрява или влошава качеството на живота. Но аз не гледам на качеството на живота, като на това колко кюфтета можеш да сложиш на масата, каква кола караш или колко пари имаш в банката. За мене качеството на живота е преди всичко в отношенията между хората. Пътувал съм в много държави и бедни, и богати, и съм се убедил, че щастливата усмивка може да се срещне и в най-отдалечените точки на света. Дори по-често, отколкото в лъскавия, милионен град.

Последвайте канала на