Ако още вярваш в приказки, а не си на десет… най-вероятно си консерватор

Ако бях питал хората какво искат, сега щях да им продавам „по-бързи коне“
~ Хенри Форд

Да си поговорим за консерватизма. За онова нещо, което кара разни хора да мразят разни други хора, без да са ги виждали, само защото не са като тях, без значение – по-добри или по-лоши; имащи нужда от помощ или не; полезни или вредни. Консерватизмът…

… онова нещо, въпреки (а не благодарение на) което светът върви напред. 

Прави впечатление, че масово консерваторите по света (и у нас… о, как само и у нас!) предпочитат да работят със страховете на хората, вместо с мечтите на хората. Всички те говорят за „спасяване“, „закрила“ и „защита“ на обществото, страната, държавността и т.н. Нагнетяват пространството с безумна военновременна риторика, защото… всъщност заради ето тези неща:

Първо: войните са онези странно романтични периоди от историята на всяка държава и нация. Защо? Хм… По време на война, принудени от обстоятелствата, много хора се превръщат в герои. По време на война нивото на герои на квадратен километър се увеличава. Къде реално, къде – от легенди… факт си е. Хора, които иначе цял живот са щели да си останат продавачи на обувки или фермери, намират нещо у себе си, което ги превръща в герои. Сравнено с мирно време, направо изглежда, като че ли всички ние днес и тук сме лигльовци. 

Второ: войната е онзи тежък период, през който сме минали и сме си доказали, че сме корави. Как да не гледаш с романтика на това? 

Трето: по време на война лесно се слагат „етикетите“. „Нашите“ са добрите, „чуждите“ са лошите, а това е изключително удобно за плановете на консерваторите. 

И накрая, но не на последно място: войната е състояние на паника. Използвайки военновременна риторика, манипулаторите ви карат да се почувствате като в състояние на война, те ви облъчват със страхове и ви втълпяват, че врагът е вече пред портите и едва ли не е късно и сме на ръба да загубим всичко. Трябва да се действа бързо, бе човек! БЪРЗО!

В паника човек взема прибързани и нерационални решения, често подтикнати от емоции, а не от разум; от страх, а не от обмисляне; „на парче“, само за днес – да закърпим положението, пък после ще го мислим. Хаотично, с други думи. Много по-вероятно е в такова състояние хората да се вържат на някой номер и да се поведат по каквато там тъпотия им сипят. Няма да ми омръзне да давам примера с паниката около Стратегията за детето. Колкото и безумно да ви се струва, да – има такива, които вярват, че наистина някакви хора се готвят да им взимат децата и ходят по протести срещу несъществуващи заплахи. 

Война… паника. 

„Тези, които могат да ви накарат да повярвате в абсурди, могат да ви накарат да извършите ужаси“. 
~ Волтер

Точно така. Ако ви накарат да повярвате в този абсурд и ви опънат нервите до скъсване, утре могат да ви кажат: ето, дойдоха и почнаха да взимат децата! 

Както и се случи съвсем наскоро и родителите масово хукнаха да си прибират и крият децата. Ами, ако някой от кукловодите беше казал: защитете ги, бранете ги от врага, убивайте…

Сигурно щеше да има и жертви. 

Тези облъчени мозъци вече са сигурни, че тези, които са ги облъчили с лъжите, са всъщност единствените им приятели, само на тях се доверяват, само тях слушат, каквото и да им кажат. Днес те им казват: гласувайте за този или онзи, а утре – след изборите, седим и се чудим: кой, по дяволите, гласува за тези катили? 

Някой от кукловодите ще си набележи личен враг – харесал е жена ти, да речем и я иска за себе си. Какво ще го спре да прати цяла тълпа гневни „защитници“ да ти строшат ребрата, казвайки им, че си норвежки агент? 

Паника. Врагове отвсякъде. Още паника. Война! Резултат: страх и тъпи решения в нечия полза. С други думи: консерватизъм. 

Консерватизмът, освен всичко останало, е и неестествен. Той ти казва, че нещата трябва да останат, каквито са, а не да се развиват. Консерватизмът някога е заклеймявал твърдението, че Земята е кръгла. Консерватизмът ти казва, че не трябва да имаш интимна връзка с жена преди сватбата. Консерватизмът е смятал навлизането на автомобилите в човешкия бит за проблем, както и използването на… ами на почти всяко нововъведение в историята. Ако беше слушал консерваторите, Хенри Форд най-вероятно наистина щеше да се опитва да подобри породата на някои коне, за да ги направи по-бързи, а не да произвежда автомобили или да създава манифактурата. Консервативните хирурзи са били против безкръвните (лапароскопски) операции, консервативните учени са се смеели на Никола Тесла, консервативните политици и феновете им донесоха на света Brexit, Тръмп за президент на САЩ, криза на европейската идентичност (противейки се на основни европейски ценности, като свободното движение на хора и правото да преследваш щастието си, което пък е и основно човешко право) и политическа зима… поправка: политическа кома в много страни, сред които и България. 

И понеже в България консерватизмът сега е на мода, барабар с всичките му странични ефекти, като неонацизъм, расизъм, шовинизъм, омраза към различните, по някаква странна причина и към жените или поне към правото им да се смятат за равни с мъжете, та, понеже днес консерватизмът е модерен, ето какво се роди у нас:

„Българите са сред най-малко убедените в нуждата да се помага за развитието на чужди държави“

Ама, разбира се. 

И „любимата“ ми част от това изследване: „Българите (65 на сто) са сред европейците, НАЙ-СЛАБО УБЕДЕНИ, ЧЕ РЕШАВАНЕТО НА ВЪПРОСА С БЕДНОСТТА ИЗВЪН ЕВРОПА Е ОТ ПОЛЗА ЗА ЕС, ЧЕ ДОПРИНАСЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ И ЗА СПОКОЙСТВИЕ И СПРАВЕДЛИВОСТ ПО СВЕТА“.

Тоест Българите НЕ ВЯРВАТ, че, ако в страните, от които идват бежанците и имигрантите, всичко е добре и те имат спокойствие, работа, сигурност и бъдеще, то проблемът с… ами БЕЖАНЦИТЕ И ИМИГРАНТИТЕ ще бъде решен, защото такива просто няма да има?

Така ли да разбирам? Или да разбирам, че българите са прекалено късогледи, за да видят връзката между двете неща? 

Но преспокойно се връзват на плямпане от типа: Ние ще ги изгоним, ние няма да ги пускаме, ние ще ги махнем! 

Ама как? Къде? Ще ги натоварите по автобусите и…? На това вярваме, но на истинско решение на проблема – не. 

Или да разбирам, че на българите всъщност не им дреме, просто им трябва повод да мрънкат и търсят виновни, но не и решения на проблемите? Като героинята от „Белите не могат да скачат“, която каза на приятеля си, че е жадна и когато ѝ донесе чаша вода, му се разкрещя, че не я разбирал… тя искала съчувствие, а не да ѝ решава проблема, видиш ли!

Май-май… и ние така – не щем да се намери решение на проблема, колко по-добре е да ни съчувстват. 

Ние сме същите тия хора, които ядат от европейските фондове, докато плюят ЕС, пътуват свободно из Европейския съюз с личната си карта в джоба, но милеят за някакво си „онова време“, в което напускането на страната ставаше или в посока друга соц държава, след седмици ходене по мъките (и непредсказуем финал), или с куршум в тила. 

На базата на това – на този бесен когнитивен дисонанс – консерваторите откриват идеална почва за виреене у нас. Просто публиката тук е податлива на страхове и манипулации. В резултат: тълпата е готова на всичко в услуга на най-сладкодумните разказвачи на страшни приказки за пораснали. 

P.S. Прави странно впечатление, че консерваторите по света и във всички епохи, с радост използват постиженията на „гнусните либерали“ – било то постиженията в науката, които улесниха живота им, било то постиженията в медицината и фармацията, които им спасиха живота, било то ужасяващата свободна любов и извънбрачни взаимоотношения… странно, а? 

P.P.S. Идват избори! Мисли какво правиш. 

Казвал съм го и преди: внимавай кой и какво ти обещава и кой с какво те плаши. Ако ти се струва прекалено хубаво, за да е истина, обикновено не е истина; ако ти се струва прекалено „като сценарий от филм“, вероятно те „работят“; ако е прекалено „страшно“, също вероятно някой те „работи“; и най-важното: ако ти действа повече на емоциите, отколкото на разума – капан е, да. Не им вярвай. 
 

Последвайте канала на