И пак e време Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина да гласуват

В неделя близо 6 милиона българи, според неактуализираните списъци, пълни с мъртви души, се очаква да гласуват или пък не за кметове и общински съветници в 265-те наши общини. В София, Пловдив и Варна, освен кметове на общини, ще се избират и кметове на райони, както и общински съветници. Там, където има балотажи, т.е. няма избран кмет с над 50% от валидните гласове на първия тур, те ще се проведат на 3 ноември, на втори тур.

Конституционното устройство на нашата държава е такова, че предопределя важността и водещата роля на общинските съвети. Казано с думи прости и накратко - без волята и решението на съветите по места, кметовете, образно казано, нямат право да вземат почти никакво решение. Ето защо е много важно да внимаваме за кого ще дадем гласа си в неделя.
Обобщеният брой на кандидатите за общински съветници е 29 515. Мераклиите за кметове на общини са 1254, за кметове на кметства - 5059, кандидатите за кметове на райони (в София, Варна и Пловдив) - 460. Общият брой на кандидатите е 36 288. За Столична община са подадени 19 кандидатури за кмет на община, в Пловдив са 14. В 397 кметства има само по един кандидат за кмет, но избори там все пак ще има.

Както се вижда от тези статистики, желаещите да станат общински съветници, са близо 30 000 души. Повечето избиратели едва ли си задават въпроса, защо е този вълчи апетит за място в градския парламент, както наричат още общинските съвети. Според не един и двама политолози масово българите не се запознават предварително и обстойно, пускат бюлетини в урната, но техният избор не е информиран. Изчислено е, че едва 10 на сто от нашенци правят информиран избор по време на вот.
Да се върнем обаче към въпроса - защо е този наплив от куцо и сакато да стават общински съветници? Ами, защото няма да работят безплатно на ползу роду, освен че ще добият безплатно публичност, известност и възможност за лобиране във всяка насока от обществено-икономическия и пазарен живот. В Закона за местното самоуправление и местната администрация има ясен регламент: "Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души." ...
Председателят на ОбС пък получава възнаграждение от 90% от кметската заплата. В началото на тази година Министерския съвет позволи всички кметове да получават министерски заплати от 4600 лв. В момента такава възможност има само за столичния градоначалник, а за останалите определените тавани са по-ниски и зависят от броя на населението в общината. Впечатляващото обаче е друго - че възнагражденията на общинските съветници, хората от които зависи всичко в общината, ги плащаме ние, данъкоплатците и те не са никак малки. Дали са заслужени, всеки избирател трябва да си направи ясна равносметка преди да пусне своята бюлетина в неделя. Това би било отговорно гражданско поведение.

Досега обаче провежданите местни избори показаха, че има сериозно купуване на гласове, особено в ромските махали, в курортните ни селища край морето и в планините, както и в районите, където има големи предприятия. Случаят с арестите в Несебър днес е показателен затова. Каква е гаранцията, че сега отново някой няма да си напазарува съветници? Няма такава. И какво като местните избори са най-близо до мажоритарния вот! Да си припомняме ли, че в началото на третата българска държава, страната ни е била с мажоритарни райони. Героите на Алеко Константинов от "Бай Ганьо прави избори" Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина се раждат по това време. Чак през 1911-1912 г. се пробва пропорционалната система, за да се вкарат партиите в изборите. А години по-късно се ражда крилатата фраза, че партиите не са най-доброто нещо, но по-добро не е измислено, която битува и до днес.

Накрая ще завърша с цитат от цитирания разказ на Алеко Константинов, поради непреходната му стойност:

"А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."

Последвайте канала на