Дилемата на Ганьовците - да бият или не децата си! Норвежци или джендъри?

Докато в циганските махали на Сливен, Ямбол и др. , както и организираните около 100 000 в групи в социалните мрежи подстрекават умишлени флашмобове, насаждайки страх у невежите, че „щели били да им отнемат децата”, близо 3000 българчета са останали без нормални семейства и тази година, изоставени и изведени от домовете на разни уроди, които ги пребиват, малтретират, изнасилват...

Тези дни по тези поводи се роди нов анекдот: Българинът е изправен пред дилема – ако си бие детето, ще му го вземат норвежците, ако не го бие, ще стане джендър”. Който също е показателен за диагнозата „болно, болно общество”.

От социалното министерство вече се надпреварват да ни информират за нерадостни факти в различни медии. „2000 деца в риск са изведени от семействата им през 2018 г. с мярка за настаняване при роднини, близки, приемно семейство или специализирана институция с цел да бъдат защитени животът и здравето им. 1058 пък са изоставени от своите родители. От януари до август тази година броят на децата с мярка за настаняване извън семейството е малко над 2000, като по всичко личи, че и тази година общо изведените и изоставени деца ще бъдат около 3000”.

Основно социалните грижи за деца, болни и възрастни хора у нас, се правят от специолизирани държавни и общинските структури – някъде около 75 на сто, твърдят експерти в областта. Останалите проценти – близо 25 на сто са поверени в ръцете на разни НПО-та, чиято дейност трябва да се наблюдава от държавата. У нас обаче и това не е като по белия свят, защото не рядко чрез крясъци и писъци гражданските организации диктуват на държавата какво и как да прави. Това е доста нелепо, предвид факта, че едно НПО по принцип представлява интересите само на един кръг от обществото, а държавата трябва да бди за общото. Не казвам да не се съборазяват с тези организации и да не вземат предвид техните становища, но пък и се чудя защо държавните органи не проявяват твърд характер при непрекъснато възникващите конфликтни ситуации в очевидно болното ни общество.

Впрочем, за да се случва всички истерии по повод на децата в риск, няма грам съмнение, че невежите и болните мозъци в обществото ни, за съжаление, са преобладаващи. Те насаждат паника и истеричност по повод и без повод и фанатично клатят държавният кораб, без да си дават никаква сметка, че така ще завлекат всички ни на дъното. Ако разумно мислещите не дадат яростен отпор срещу очевидните ненормалности, които в повечето случаи се раждат в социалните мрежи.

За разумните е ясно, че извеждане на детето от биологичното семейство е последна мярка, към която се пристъпва в краен случай. Преди това се търсят всевъзможни начини за оставянето на малчуганите във фамилна среда – ако може се подкрепя финансово и материално семейството, или пък се търсят близки и роднини, които да пожелаят да положат грижи за отхвърлените деца. Чак тогава се пристъпва към търсене на приемни семейства за тях и всичко се прави чрез съдебна процедура.

Тъжно е, че българите масово не вярват на държавните и общинските институции и това не е от вчера и днес, нито пък е без основание в повечето случаи досега. Ако обаче не им се даде кредит на доверие, че е възможно да се променят и занапред да работят по правилата и нормите в полза на гражданите, докъде ще стигнем, според вас? Със сигурност не и до онези държави в ЕС и по света, по чиито ред и порядки всички въздишаме и се прехласваме, ама тук, в родината ни, повечето пренебрегват и безпардонно погазват. При толкова мнителни и подозрителни хора, изпълнени със всевъзможни страхове, е чудно как ли оцеляват изобщо с всички тези свои болести?!

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Най-четени

Най-коментирани

Общество

още

Анкета

Кое е събитието на изминалата седмица?

Кое е събитието на изминалата седмица?

Избрано от Интернет