Какво му беше на комунизъма, какво не ви харесва?

Аз не мога да ги разбера някои хора – какво имат в главите, бе! Какво са седнали да се жалват и да реват до небето: комунизъма – това, комунизъма – онова! 

Щом сте стояли тука, значи ви е харесвало, нали така! Какво ревете сега? Да не би някой да ви е затворил границата? Да не би да са ви стригали по улиците; да са ви слагали печати по краката; да са ви затваряли за слушане на западнà музика; да са ви гонили заради битълсите; да са ви затваряли за вицове? В Белене бяха само криминални. Точка. В Ловеч – също. Пак точка. Метрото го изкопаха доброволци и труженици на социализъма. А-ма-ха!

Пак казвам: щом сте стояли тука, значи ви е било добре! Да не би някой да ви е дебнал по границата, да ви стреля, бе!

***

Съвсем наскоро написах „При бай Тошо си беше по-добре, бе!“ и след това видях как текстът заживя свой живот. Понеже съвременният читател обича да свежда информираността си до не по-далеч от съдържанието на заглавието (максимум първите 4-5 реда), резултатите бяха… хм, да кажем „странни“ и съвсем не каквито очаквах. Първо да отбележа, че текстът беше споделян масово навсякъде из мрежата, което доведе до голям брой гневни реакции на хора, които решиха, че наистина става дума за някаква хвалебствена ода за Тошо Тиквата. По-лошото обаче беше, че една прекалено голяма маса се зарадва, че някой гласно (уж) е изразил тяхната любов към соца и бай Тошо. Нямаше нужда да четат, заглавието ги докара до душевен оргазъм. И като заваляха едни: takae, vqrnoe!!1!!, та няколко дни се ляха. 

За платените „защитници“ на „онова време“ няма какво да говорим, нали? Повече от ясни са ни рубладжиите. Но не е за подценяване (!) количеството убедени защитници, които си мислят, че са комунисти, социалисти и редом с това не се свенят да демонстрират конфликта със собствения си мозък и да ни покажат колко религиозни капиталисти са. Пратили децата в Америка и Англия, спретнали някоя друга частна фирмичка тук, напълнили профилите си в социалните мрежи с икони и хвалят Тошо Тиквата, Путин, Сталин, Ленин, а до иконите се мъдрят сърпове и чукове. 

Не мисля, че положението е за психиатър. 

Мисля, че е за екзорсист. 

***

По-добре беше при Тошо бе, да! Има си хас! Тогава и презервативите не се огъваха…

При подобно състояние на мисловния капацитет на биомасата, наричана „население“, защо да не взема да си създам една собствена религия? Те изпитват страшна жажда за езотеричен православен комунизъм, предаван от пророци като Путин, следващи завета на Сталин; мистично се включва и възхитата към стария другар Хитлер, а най-циментиращият елемент е всеобщата вяра в световната конспирация срещу славяните и НАЙ-ВЕЧЕ срещу България. Американци, евреи, еврогейове, африканци, извънземни сили – всички са ни вдигнали мерника…

Е, как – при такова удобно състояние на общественото съзнание – да не се възползвам и да си създам една своя нова религия? Мисля, че ще имам повече от успешен старт, а благосъстоянието ми ще се сравнява с това на руски олигарх, вероятно.

#BiznesPlan #ЗаминавамЗаДубай

Ще се изнеса от града, потънал в смог и, както Русата Златка, ще се нанеса в онзи споменат в нейната поема рай, където… „[…]Тревички, брезички, борчета, пчелички сутрин виждам вместо онези в центъра сгъчканите всички”. 

Ще си заживеем дружно и идилично с новите комшии – Джизъсови. Ще се плацикам в басейнче и ще си пишем поезия по цял ден със Златка. 

Абе, Благо има ли сестра? 

***

Чудите се какво стана и защо заорахме предницата в канавката ли? Защото общественото съзнание е мъртво. Може да си пишем и да си разсъждаваме, колкото си искаме, но правим изкуствено дишане на труп. 

Стадото е живяло по-добре при Тошо. Мислещите – не. Задаващите въпроси – не. Искащите и свобода към ракията и сиренето – не. 

Стадото – да. 

Без отговорности, всички (кадърни или не) са имали работа, която са работили, колкото да не зàспат, но са им казвали, че са най-великите, а резултатите им – най-добрите. Престъпления даже не е имало. А когато балонът им се спука през 1989 г., и реалността ги застигна, обявиха (по навик) Запада, капитализЪма, демокрацията за виновни. Махнаха им капаците от очите, медиите започнаха да работят по различни от НРБ-правилата и изведнъж престъпността се „роди“. 

Ядоха безплатно със заемите на соца, които крепяха властта – напук на всякакви правила на икономиката – и когато им донесоха сметката, обявиха, че „едно време, га набивàхме кифтетата, беше хубаво; сега ни искат сметката – лошо!“ 

Бозата беше шес стинки, бе! 

Беше… сега си плащаш лихвите за всички изкуствено евтини бозички, дето с смукал през живота си.

И докато в други комунистически държави се възстановяват, в беге затъваме, защото промивката на мозъка е стигнала до далака. И си обичаме окупатора поробител. И песни му пеем, и венци му носим и пари с вагони му подаряваме. Наши. 

Чудите се защо така ли? Защото тук… победиха те. Комунистите. И комунофилите. Няма демокрация, има постановка. И, ако се съмнявате, вижте си най-новите учебници по история на децата си. Както знаете – историята се пише от победителите. 

***

И докато се пенявим и си правим изкуствено дишане на трупа, който наричаме обществено съзнание, ето какво ни казаха от БСП… от БСП, които не се свенят да се наричат наследници на БКП:

„Надвзетите пари ще ни бъдат удържани от следващата субсидия, защото към момента не разполагаме с тях“. 
~ К. Нинова
Председател на БСП

Тя ни дообрисува картинката така: „[…]ние не разполагаме де факто с тези пари. Имали сме ги преди половин година“. 

Зачудих се защо, когато нямам пари да си платя, директно ми спират телефона и тока, а не ме изчакват за като имам. Защо така? Казах на оператора, като Нинова – ще ви дам на следващата заплата. 

Не се получи, както го бях предвидил. Сега нямам телефон. Казаха ми да им се обадя, като проимам заплата. Дотогава – разговорите ми са „очи в очи“. 

*

Положението ви е ясно – докато за едни може когато си искат, както си искат, а други са притиснати да не могат, то винаги онези ще си правят каквото си поискат, както си искат, когато си искат. Ако се чудиш ти кой си в тази история – ти си тоя, който не може. 
Абе, кво да ти разправям! При Тошо си беше по-добре… 

P.S. Чудих се на какво ми напомня КПКОНПИ… сетих се: на детски пластмасов пистолет. И, за да не стават обърквания, и някой да го помисли за истински и да вземе да го използва – е боядисан в жълто и розово. 
 

Последвайте канала на