Думи за един достоен човек

Бог прибра при себе си един от най-верните си последователи - пастор Христо Куличев, дисидент, преследван, гонен и тормозен от тоталитарния комунистически режим в България.

Христо Куличев се е родил в село Розово (Пещерско), днес в община Брацигово, област Пазарджик, но от дете живеел в София.
През 1948 г. е заел църковния амвон. Завършил е Факултета по славянска филология на СУ „Климент Охридски“ през 1952 г. Само няколко месеца работил като учител в град Банско и бил уволнен поради християнските му убеждения. Комунистите натирили този интелигентен е образован човек  да работи в строителството. Това обаче не им стигнало, та по-късно го уволнили и от там, арестували го и го пратили в затвора. След изтърпяване на присъдата, пастор Куличев бил принудително заселен в с. Ножарево, Силистренско (община Главиница).
От 1983 г. той става пастир на Първа евангелска църква на Съюза на евангелските съборни църкви в България. През 1994 г. пастир Христо Куличев получава почетното звание „доктор по богословие“ от Университета Nord Park в Чикаго, Илиноис.
Основател е на българското сдружение Гражданска инициатива „Справедливост“. Ето какво казва за него пастор Ангел Пилев, водач на Християнска църква „Сион”, автор на книгата „Пасторите агенти на ДС”:

"Пастор Куличев ни оставя едно богато наследство и чрез, книгите, които написа. "Заслугите на протестантите за българския народ" е една от забележителните му книги, в която той събира всички общественици - протестанти от Априлското въстание насам, които са българи, патриоти и родолюбци. Друга интересна негова книга е „Процесите – партията срещу църквата”, в която описва неволите на евангелските пастори, преследвани и гонени от комунистическия режим, съдени единствено и само заради своята вяра. Разказвал ми е, че още като студент той се набива в очите на своите преследвачи от ДС, тъй като е отказал преди да се произнесе съдът срещу подсъдими пастори, да признае вината им. Тези процеси са били предрешени, разбира се, осъждат ги, но Христо Куличев и тогава постъпва според своите почтени възгледи. Това му струва репресия от страна на комунистите до падането на режима.

Пастор Куличев не измерваше верността в проценти. Обичаше да цитира откровение на Йоан, където Христос казва на църквата:  Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Според Куличев, човекът е или верен, или неверен. Не можеш да казваш, че си верен на жена си в 99%, а само един ден в годината си неверен! Той беше достоен човек, защото не правеше компромиси с  вярата си. За него комунистическата власт беше богоборна, анти-Бога. Той никога не занижи своите стандарти на вяра, на морал.

Беше много нормален, скромен, отзивчив човек. У него нямаше злоба и огорчение, поради преживяното, причинено му от комунистите. Дори в затвора не промени своя чудесен, човеколюбив характер, не натрупа злост срещу своите преследвачи. Никога не съм чувал от него прояви на такива ниски чувства. Дори когато сме си говорили за много от пасторите, обявени за агенти на ДС, той проявяваше към тях съжаление, беше му мъчно, казваше, че трябва да се покаят, за да им олекне и Господ да им прости. Когато аз написах книгата си "Пасторите агенти на ДС", той застана до мен, подкрепи ме със своя безспорен авторитет.

Винаги ще помня как на един форум той каза: ако се разходите до софийските гробища, ще видите, че на всеки паметник има изписани дата и година на раждане и на смърт. Това можете да го видите върху герба на България, който комунистите сложиха  - 681 - 1944 година. Тогава комунистите погребаха България". Беше толерантен и всеразбиращ, но не правеше и компромиси със своите убеждения и вяра. През сълзи разказваше: "Бях млад, баща ми каза: Ще бъда горд, ако моите двама синове бъдат обесени на площада заради вярата си в Бога". Той запаметил тези думи на вярващия си баща завинаги и ги изпълни със смисъл и съдържание чрез своя живот и вяра. пастор Куличев наистина живееше това, в което вярваше и говореше".

За книгата на пастор Христо Куличев, цитирана в началото "Заслугите на протестантите за българския народ" бившият премиер /1991-1992 г./ Филип Димитров пише: "Книгата си струва да бъде прочетена от всеки българин. Невярващите едва ли ще разберат, тесногръдите ще похулят, но разумните и почтени хора има какво да намерят в нея".
 

Последвайте канала на