Над 40 деца се включиха в нестандартно хоби – промиване на речен златоносен пясък

Над 40 деца се включиха в нестандартно хоби – промиване на речен златоносен пясък в двора на Регионален исторически музей “Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Проявата се организира от ОДК - Кюстендил и ХТМУ - София, като на събитието присъстваха зам.-ректорът по научна дейност на университета проф. д-р, инж. Емил Михайлов и преподаватели.

Зам-деканът на факултета по металургия и материалознание доц. д-р инж. Ирена Михайлова разясни на присъстващите вида, произхода, строежа и находищата на минералите от малката минераложка изложба, която гостите от ХТМУ.

В промиването на златоносен пясък се включиха над 40 деца, които се забавляваха с любопитство и въодушевление. Успяха да добият и първите златни частици, а някои от тях бяха категорични, че ще продължат и занапред с хобито си. „Не по-малък беше интересът и сред възрастните. Всички много се забавляваха, защото подобно нещо до този момент не е правено в региона. Промиването на златоносен пясък пък се превърна в едно прекрасно хоби за малки и големи“, обясниха организаторите от ОДК - Кюстендил.

През последните две години златотърсачи буквално луднаха да закупуват земеделски земи, намиращи се в непосредствена близост до река Струма в Кюстендилско. Най-активни са златарите в района на селата Копиловци, Шишковци, Шипочано. На места там има издълбани ями до 20 метра дълбочина. Расте интересът и към имотите в района на Трекляно, където канадска фирма получи разрешително да изследва за злато.

Според геолози в Треклянско залежите от злато са огромни – може би най-големите в Европа, но те са на голяма дълбочина. Злато има и по поречието на река Струма – към 4 тона разсипно злато със съдържание 0,17 грама в кубичен метър баластра и речен материал.

„Наистина много хора започнаха да се занимават с тази дейност, друг е въпроса какво изкарват. Аз също съм виждал многократно златотърсачи, които с машини търсеха златни частици. Казват, че закупували земите, за да могат спокойно да събират от ценния метал“, коментира 34-годишен кюстендилец, пише "Монитор".

По негови думи подобен вид парчета земя стрували по около 5 хил. лв. за декар. Стигало се дори и до сделки за 6 хил. лв., но това не успяха да потвърдят местни брокери.

„По колко злато може да се добие е много относително. Например аз с малки съоръжения съм добивал за един ден 0.50 гр., а на следващия и 1.50 грама. Така че не мога да кажа с точност. Иначе самата техника и сита са моя изработка. Успях да си ги направя с доста четене и ровене в интернет“, коментира и 20-годишно момче, което е сред запалените златоръсачи в Кюстендилско.

Откритият ценен метал той предлага на местни златарски ателиета, които изкупуват грама по 70 лв.

Последвайте канала на