Аве, доносници! Ние, накиснатите на 111-то място, ви поздравяваме!

България запазва 111-ото място в света в годишния индекс за свободата на медиите, публикуван днес от Репортери без граници. Мястото на страната не се променя спрямо 2018 година и остава най-ниското в ЕС и региона. В доклада на Репортери без граници се споменава убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе и ареста неотдавна на двама журналисти - от "Бивол" и румънеца Биро край Радомир. За пореден път неправителствената международна организация ни отрежда непрестижно място в класацията за свобода на словото. Това се прави обичайно въз основа на "докладвания", които аз наричам доноси, от страна на български журналисти и медии.

Истина е обаче, че гилдията на журналистите е разделена, не е солидарна и има много проблеми. Те обаче не са от вчера и от днес, едва ли ще се решат утре. Отношенията между работещите в медиите издават в пълна сила народопсихологичните ни проблеми. Всяка медия зависи от своя издател и рекламодатели. Така е навсякъде по света, не само у нас. Но вероятно предимно у нас работещите в едни издания крещят с пълна сила за липса на свобода у другите и обратното. Примерно, дали в "Дневник", "Капитал" и т.н. издания може да прочетете нещо срещу Иво Прокопиев? Не, не може. Срещу Христо Иванов и Радан Кънев, също. Но пък в тези медии с охота оплакват липсата на свобода в "Монитор" и "Телеграф". Да сте видели разследване срещу банкера Цветан Василев в медия, финансирана от него? Или срещу Сорос в изданията, ползващи живителните инжекции на "Америка за България"? Подобни примери могат да се посочат още много, но едва ли е нужно.

Конкретно - досадно е вече да преповтаряме, че зловещото убийство на Виктория Маринова, която не е разследващ журналист, а бе водеща на тв предаване, не може да бъде основа за подобни квалификации за свобода и несвобода на медиите. Това признаха престижни европейски институции като ЕК, където пак въз основа на нашенски доноси, също бяха заблудени. Първоначално уж и "Репортери без граници" премахна убийството на Маринова от списъка си с убити заради работата им журналисти. Сега пак се оказва, че организацията твърди в доклада си за България, че не само е налице убийството на телевизионната водеща Виктория Маринова, но и властите се опитват да опорочат разследването му?!
Ареста и последвалото освобождаване на двамата от "Биволъ" насред Радомирското поле по време на полицейска акция там, въобще не ми се коментират, защото не смятам подобни демонстрации за липса на свобода на словото.

Не съм съгласна, че в България няма свобода на словото. Категорично отричам и че на страната ни подхожда това 111-то място, от което не сме помръднали от лани. Изхождам от собствения си опит, който не е малък и съвсем отговорно заявявам, че сега аз се чувствам свободна да изразявам своето мнение, да работя без натиск и цензура. Простете ми самомнението, но смятам, че познавам достатъчно добре медийната среда у нас от близо три десетилетия. Затова не приемам за сериозна една класация, която може да се направи само въз основа на нечии доноси. И преди, и сега организацията работи в границите на собственото си непознаване на реалностите в страната ни и се доверява само на нечии твърдения затова какво се случва у нас.

С две думи не вярвам в класацията на "Репортери без граници", намирам я за едностранчива и тенденциозна. За разведряване ще припомня един брадат виц от ерата на Студената война. На среща между Леонид Брежнев и Роналд Рейгън американският президент казал: "В СССР няма свобода на словото. А в САЩ всеки може да излезе на "Тайм скуеър" в Ню Йорк и да крещи, че Рейгън е идиот". "Нищо подобно - отвърнал му Брежнев, и у нас е така: всеки гражданин на СССР може да излезе на Червения площад в Москва и да крещи, колкото си иска, че Рейгън е идиот."

Трябва обаче да говорим за грозното накисване на едни журналисти от други пред "Репортери без граници". Там могат да се направят справки и да се види кой тази година е докладвал, че му липсва свобода на словото в България. Това обижда в цялост страната и медиите ни и отслабва и без това крехкото доверие в тях. Тревожно е и че това доносничество продължава отдавна- още през 2011 г. и 2013 г. ни подреждаха наравно с държави като Хаити, Гана и т.н., където нито образованието, нито информираността и достъпа до интернет са ни равни!