Писмо до президента на света

София (скоро Владимировград), 8 април 2039 г.

ДО:
Президента на света

Пиша ви от провинция България. Първо искам да използвам случая и да ви благодаря, че въпреки претърпяната от мен черепна травма, трепанация и отстраняване на 2/3 от мозъка ми, ме избрахте за губернатор на България.

Уважаеми Владимир Владимирович,

Губернаторът на България

Да ви кажа най-важното: за съжаление, все още не успяваме да убедим съгражданите си тук, че трябва да прекръстим името на столицата ни на „Владимировград“, но скоро, скоро…

Няма и протести вече, хората са толкова доволни. Точно както вие предрекохте, но аз, признавам си сега със срам, мъничко се усъмних. Организаторите лежат по психиатрии, а хората не се и сещат за тях, толкова са доволни.

Още веднъж използвам случая да ви благодаря, Владимир Владимирович, за доверието, което ми гласувахте и ме направихте губернатор на България и да ви успокоя, че всичко тук върви по план.

С уважение:

Сега, след като се отказахме от всички Еф-шестнайски, авиацията ни най-после заприлича на модерно оборудван атракцион, точно както се бяхме договорили в последния ни телефонен разговор.

Да ви кажа, отначало хората малко се дърпаха, като разбраха за цените на самолетите и хеликоптера, но после ги убедихме, че да дарят по две свои заплати за каузата е нищо в сравнение с ползите, които ни чакат. Всички се съгласиха. Някои се съгласиха посмъртно.

Да отворя малка скоба… да ви кажа, олекна ми, когато плановете ни успяха. За кратко се бях изплашил, че ще има по-силен отпор у някои тук, когато преди време предавахме България във ваши ръце, както имаше у онези – Западните провинции. Но се радвам, че тук стана по-лесно. Все пак картата с „освободителите“ се оказа силна, Владимир Владимирович. Колкото до онези – „западните“ – (да използвам да споделя възхитата си и от това), хареса ми, Владимир Владимирович, как ги изиграхте с техните собствени националисти, на които платихте да ви предадат държавите им. Чудесен ход. Ще се изучава в училище. Вярвам в това.

Искам и да се извиня, че това писмо така се забави. Смятах да ви пиша по-рано, но имах известно физическо ограничение, свързано с тежка травма. Наложи се да мина по онази улица, която е кръстена на един ваш граф, и претърпях инцидент. Няма нищо, лекарите казаха, че след махането на 2/3 от мозъка ми така или иначе, мога да си удрям главата колкото си искам. Като бях дете, така ми махнаха сливиците и после можех да си ям сладолед колкото си исках. А улицата, между другото, съвсем скоро ще е готова. От общината ми обясниха, че нарочно се бавят, за да не развалят удоволствието на хората да организират турнири по плажен волейбол върху строителния пясък. Но това е по-малкият проблем, тях ще ги преместим на морето. Засега обаче не знаем какво да правим с националното първенство по модерен многобой (това е голям слалом между перки на акули, бягане от трамваи с препятствия, градско ориентиране в оградена среда и спортен лов на тролеи от нисък старт). Освен и тях да ги преместим на морето… Но достатъчно съм ви губил времето да ви разказвам неща, които вероятно вече знаете.

Освен това хората, смятам съвсем на време, съумяха да проумеят, че аз, че ние сме им необходими. Дълги години някои от тях смятаха, че им трябва управление, като на онези – Западните провинции, но разбраха, че няма да могат да живеят така. Представяте ли си, Владимир Владимирович, хора, които се издържат от корупция и кражби, да искат ред и закони? Безумци. Ами че те не знаят друго, стотици хиляди от тях се издържат с далавери и измами, а дядовците и бабите им още се издържаха, като крадяха еврофондове. Та, седнали тези дураци ред и закони да искат. Безумци, Владимир Владимирович, безумци. Така и не можах да разбера от какво се оплакваха още навремето и псуваха държавата. Че нали те я правеха такава? Но се осъзнаха де, горе-долу навреме. Разбраха, че с нас им е по-лесно.

По другата точка: след предложената от вас помощ, задачата ни е изпълнена – всички медии в провинцията вече са наши. Имаше няколко, които се дърпаха, но ги осъдихме за прикриване на източници на доходи, спонсори и такива ми ти неща. Та, съгласиха се и те. Някои посмъртно.

След като медиите вече са наши, трябва да ви кажа, че в провинция България няма престъпност и бедност. Сега всеки си мисли, че неговият случай е единствен и се срамува. И си мълчи. Всички са материално задоволени и бедността е срамна. Знаете какво имам предвид, нали? Разбира се, че знаете, какви ги говоря пък и аз. Но само да отбележа, че и болести вече почти няма, а нашите болни са най-здравите болни. След вашите, разбира се.

Също така искам да подчертая благодарността си, както и тази на целия народ на провинцията, относно бойните самолети, които ни убедихте да вземем от вас на такава изключителна и нечувана цена, която считаме за подарък. В единия гледаме цветя, в другия – гъби. Чуднички гъбки, да ви кажа. Дори им сложихме и радиоактивен цезий, за да са съвсем по оригинална рецепта, като вашите. Викаме им „атомки“. С нетърпение чакаме и хеликоптера, който ни обещахте, имаме чуден разсад за краставици.