Сметната палата: Архитектурното културно наследство е в опасност

Дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни.

Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на изпълнението „Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2018 г. Сметната палата предприе този одит, след като през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализираха за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация.

А Конституцията гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от националните културни ценности. Поради това предмет на одита са именно създадените условия за изпълнение на дейностите по опазване и поддържане на недвижими културни ценности – архитектурни обекти в градска среда, дейностите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут, мониторингът и контролът.

Опазването на културното наследство е отговорност на много органи и структури на национално и регионално ниво, с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения - областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания.

Основни етапи от процеса по опазване на недвижимото културно наследство са идентифицирането, декларирането и предоставянето на статут.

Сред констатациите при одита са:

Не е приета национална стратегия

Повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му.

Няма актуални данни за недвижимите културни ценности

Информацията за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана системно, поради което липсват актуални данни за тях.

Декларираните недвижими културни ценности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в т.ч. 355 от национално значение, а останалите са от регионално, местно, ансамблово значение и за сведение.

По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни ценности са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14 780 са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности.

Липсва ресурсна обезпеченост

Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. Липсва обвързаност на числеността на служителите в Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата с броя на недвижимите културни ценности и изпълнението на нормативно определените функции.

Например средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности. В периода 2015-2018г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.

И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например, заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.

Слабости при управление на дейностите

Все още няма определени режими за опазването на 93 на сто от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности. Същото се отнася и за 98 на сто от декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност. А определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони.

Управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е децентрализирано. Не са създадени и предвидените в Закона за културното наследство териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.

През одитирания период от Инспектората за опазване на културното наследство са проверени незначителен брой обекти – между 0,07 на сто и 0,54 на сто на година. Дейността не се планира и отчита адекватно.

Поддържането на Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство не отговаря на нормативните изисквания за създаването на досиета за обектите. Няма досиета за значителна част от обектите, тъй като поради спецификата на законодателството през различните периоди е било възможно да се декларират много обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документация. А създадените досиета имат пропуски по отношение на пълнота и актуалност. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са достатъчни.

Не е изпълнено и въведеното през 2016 г. изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид. Архивът съдържа около 100 000 папки и класьори - досиета на обектите и техническа документация, протоколи от комисии, планове, фотограметрични заснемания и фотодокументация.

В резултат на извършения одит са дадени 15 препоръки на министъра на културата и 6 препоръки на директора на Националният институт за недвижимо културно наследство - за подобряване на дейностите по опазване на културното наследство.

Интересен факт е, че у нас културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава. Още през 1888 г. са приети временни правила за закрила на наследството, от 1911 г. е в сила Закон за старините, а през 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места.

Според международните и европейските документи всяка държава трябва да съхрани и популяризира културното и природното си наследство.

Комитетът за световно наследство през 2015 г. изтъква, че трябва да се минимизира негативното влияние на инфраструктурни и устройствени проекти върху обекти на световното наследство, като се прави оценка на въздействието на такива проекти. Тази оценка, която би имала превантивна роля, у нас не е въведена.

Последвайте канала на