Ave, Кретенус-Максимус, morituri te salutant!*

Калина Симова, София – убита от приятеля си Васил Василев.

Завинаги на 25 години.

Кремена Николова, Варна – убита от съпруга си Борислав Николов. 

Завинаги на 40 години.

2018 г., България – 35 жени никога повече няма да бъдат видени, чути и докоснати от близките си. 35 трупа гният под земята. Още десетки ще ги последват. 

Нищо повече не може да се направи за тях. Вече. А можеше. Всичко, което оттук насетне се прави, това, което всички ние правим, пишем, говорим, крещим в безсилие, го правим за онези – все още живите, за които още не е късно. За живите Калини и Кремени. 

Но има една шайка в България, която е съставена от Васил Василевци и Борислав Николовци. Те пълзят из пространството и ни обясняват, че Калина и Кремена са си го просили, търсили са си го, наричат ги „тъпи кифли“ и още много по-грозни неща. А ние ги търпим и им казваме само, че са много прости, но толкова. 

Дали сте тъпи или умни, не ме интересува, но вие сте съучастници, а някои от вас скоро ще станат и извършители. 

Съучастници сте, защото когато вие си изливате душевната полюция гласно, прехвърляте вината на жертвите и правите две неща: давате увереността на насилника, че има право и има кой да го защитава; и карате жертвите в България да се срамуват, че са жертви и да се крият. Докато не стане прекалено късно и от жертви на домашно насилие не се превърнат в трупове. 

Като Кремена, която многократно е била жертва на насилие от Борислав Николов. Дали около нея е имало някой, който е дуднел: „Сама си е виновна, тъпа кифла“? Дали тя не е чела коментарите ви из интернет, че тези като нея са си виновни сами и трябва да се срамуват? Дали, ако вас ви нямаше, безсмислени същества, които само ни хабите въздуха, тя нямаше днес да е жива?

„Ако убиецът е извикал медици, вместо майка си, животът ѝ можеше да бъде спасен, коментират криминалистите“… 

Той не е искал да я спасява. Съвсем не. Двамата с майка му са я прескачали, докато са му събирали багажа на маминия мачо. Прескачали са я, докато последните капки живот са я напускали. 

Дали се е молела за помощ? Дали последните ѝ думи са направили впечатление на някого от присъстващите? 

Дали са ѝ обърнали внимание? Или са я обиждали, докато е агонизирала?

Дали същество, което пребива и оставя жена си или снахата си да издъхне, е човек? 
 

И сега – задължителната болна тема – Истанбулската конвенция. Има две неща, които дразнят нашенеца, и двете са свързани с невежеството, но то е норма и повод за гордост – колкото си по-прост, толкова си по-забавен и народняк, наш човек, не некъв джендър, я! Двете неща са: 1. Името – Истанбулска… турска, хем манафска, хем на гадните турци, дето… ония пет‘стин години, помните ли ги?; 

и

2. Някой кретен някога реши да каже, че „джендър“ било идеология и ще ни изпедерастяват с нея. А на балканский мачо да му кажеш такова нещо е недопустимо. Той през трупове ще гази, но такива работи няма да допусне. И гази. Миналата година е прегазил 35 трупа. Да видим през колко ще прегази тази година. И сега дори има някой, който чете това и пет пари не дава за жертвите, а пяна му излиза на устата от злоба. 

Как мислите, Васил Василев и Борислав Николов дали не са пеели в същия хор – срещу конвенцията? Дали и те не са били мачовците, дето се обиждат от такива конвенции?

Ревете и псувайте, „традиционалисти“, по вашите ръце е кръвта. 

Наизлязоха разни субекти по телевизията да си направят малко евтина реклама, като ви набият страхове в главата и вие им повярвахте. И докато си бранехте синовете от джендърите, забравихте да си браните дъщерите от… собствените им мъже. Докато крещяхте, че бежанците вилнеят над бащино ви огнище, Васил Василевците и Борислав Николовците убиваха дъщерите ви. Една по една. С бой. Бавно и мъчително. А вие все гледахте на другата страна и им казвахте, че сами са си виновни. 

Убийците няма да изчезнат и страшните наказания, които са описани вече в Наказателния кодекс, няма да ги спрат, защото психопатите не могат да мислят за последствия ПО ВРЕМЕ на извършване на престъплението. Това е извод на лекари и психиатри. Затова ни трябва ПРЕВЕНЦИЯ. 

Кремена Николова е подавала многократно сигнали и жалби за домашно насилие. И тук следва страшното. Мъжът ѝ я притиска и тя оттегля жалбата. След което какво могат да направят полиция и прокуратура? Нищо. Прекратяват работата по случая и няма обвинение. Какво щеше да е различното с Истанбулската конвенция? Тя предвижда да се продължи наказателното преследване дори след като жертвата оттегли жалбата. С нея Борислав Николов щеше да е наказан, а Кремена Николова – жива. 

„Защитниците“ на нашенското, патрЕоти и социалисти, с Нинова най-отпред гракнаха, че конвенция не ни трябва, имали сме си добри закони срещу домашното насилие и сега. И след като я отритнаха конвенцията, победоносно се ухилиха насреща ни „победителите“. Ухилиха се в лицето на Кремена Николова, докато още беше жива. 

Видяхте ли ги добрите закони?  

Знаете ли „добрите“ ни закони какво предвиждат? Ето това: „Установеният по закон срок за разглеждане на такива жалби е три месеца“ - Радослав Лазаров, говорител на Окръжна прокуратура Варна. 

За толкова време психопатът ще успее не само да пребие жена си още няколко пъти, но и да я убие, нареже, разфасова, филетира и подреди във фризера. Според вида на крайниците. 

Какво още ни каза Лазаров за тези прекрасни закони, които имаме? 

„С публикуването на промените в НК държавата ясно заяви волята си за по-сериозно противопоставяне на този феномен. Това е само една от крачките, НО Е И НАЙ-НЕЕФЕКТИВНАТА. Наказателният орган се намесва, когато има извършено престъпление…“

„Победителите“, громители на конвенцията не трепват. Те са горди с победата си. Ще си сипят по едно. А утре пак от телевизора ще обяснят на близките на Кремена Николова, че имаме чудесни закони срещу домашното насилие и повече не ни трябва. 

Ave, победителю, morituri електорални te salutant! 
-------------------------------------------------

*Ave Caesar, morituri te salutant (лат. – Аве, Цезар, тези, които ще умрат, те поздравяват): Поздравът на гладиаторите към императора, излизайки на арената преди битка.