Стефан Командарев пред „Новини.бг.”: Важно е човек да не се взема насериозно, а да работи сериозно

Стефан Командарев се е родил през 1966 година в София. Той е завършил френска гимназия, а след това медицина, кино и тв режисура. Негови са игралните филми „Пансион за кучета“ (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Съдилището“ (2014) и „Посоки“ (2017), както и няколко късометражни и документални ленти. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ през 2010 г. влиза в краткия списък от 9 претенденти за номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм. „Посоки“ е в конкурсна програма „Особен поглед“ на 70-и юбилеен фестивал в Кан. През ноември предстои премиера на новия му филм „В кръг”.

- Г-н Командарев, разбрах, че снимките на новия ви филм са приключили, кога ще го видим ние, зрителите?

- Новият филм се казва „В кръг” и е коопродукция между България и Сърбия, подкрепена от БНФЦ, от Сръбския киноцентър, от фонда за кино към съвета на Еворпа и е на финална права. Снимките свършиха, монтажът трая около 2 дни, защото целият филм е от 20 кадъра. Разказва историите на 3 патрулни двойки полицаи за една нощ в София и действието е на 9 срещу 10 ноември 2019-та г.. Т.е. нощта на празнуването на  30-годишнината от падането на Берлинската стена и от промените в България.

- Може ли да се прави връзка с последният ви филм „Посоки”, в който представихте нощни истории, но на таксимитрови шофьори?

- „В кръг” е доста по-различен филм. Героите са по-малко, влизаме в дълбочина на образите им, действието не се развива само в патрулките, а на много места. Дори визуално е различен от предишната лента.

- Доколко е важно проблемите от бита, от политиката, от обществения ни живот да присъстват във филмите и в други произведения на изкуството?

- Това е въпрос на избор. Човек сам решава дали прави забавни филми или такива, които едновременно да са зрителски, интересни и да показват реалните проблеми от живота ни, ние заедно да се питаме какво може да се промени. Една от основните функции на изкуството е да не се примирява с неправдите и несправедливостите. Най-опасно би било да привикнем към всички несгоди, с бедността, с проблемите и да не правим нищо, да си живеем в изолиран собствен розов свят.

- Ваши колеги са ми казвали, че страдат днес от липсата на добри сценарии, че преди години в България са правени по-качествени филми, защото най-добрите наши писатели са пишели за киното и театъра. Така ли е, според вас?

- Някой французин беше казал, че ако имаш добър сценарий, филмът ти е готов – остава само да се заснеме. Сценарият е най-важен при правенето на един филм и аз затова работя заедно със Симеон Венциславов. Дълго време преработваме текста, участваме във важни европейски порграми за тази цел, имаме сериозни консултанти. Много важно е също така да се подбере качествен екип, с добри актьори. Във новият ни филм „В кръг” участват цяло съзвездие  – Асен Блатечки и Иван Бърнев, Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов, Васил Василев – Зуека и Стоян Дойчев, Геро, Анастасия Ингилизова...

Колкото до сравненията с това какво е било преди години, те са твърде хлъзгави. Преди 1990-та са излизали по 25-50 ленти на година. Имало е по-работеща киноиндустрия, в която са били заети много талантливи сценаристи. Днес филмите са много по-малко, финансирането е ограничено и трудно, а онези, които пишат сценарии и само с това си плащат сметките, са съвсем дефицит. Повечето сценаристи, които аз познавам, се трудят на по две три места и писането за киното го правят между всичко останало. Така че аз съм един късметлия да работя със Симеон Венциславов. Европейската практика сочи, че един сценарий узрява за екрана между 11-тия и 16-тия вариант.

- В последните три десетилетия сякаш постоянно се чува във вашите сфери „пари няма, бегай”, толкова ли е зле наистина?

- Според мен има консенсус между политиците от всички и всякакви партии, че културата е последната дупка на кавала и за нея пари не са нужни.

- Вие затова ли се насочихте към нискобюджетни филми?

- Да, и заради това. Самият факт, че у нас се дават само 0,5 на сто от БВП за култура, е показателен. Македония има 1,63%. От години въздишаме да ги докараме до 1%, ама не става. Поне да се въведат правилата на Европа за правене на кино. Т.е., да има Национален фонд „Кино”, който да събира пари за кинопроизводство, без да разчита само на средства от бюджета. Това не се случва, въпреки че такова предложение стигна и до парламента, беше включено в предизборни платформи и т.н.. Правим нискобюджетни филми по неволя и по принуда. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” не е нискобюджетен филм, но финансирането му отне 8 години. „Съдилището” също бе с повече пари и изчаквахме 5 години и др.. Така животът на един режисьор може да мине в чакане да събере достатъчно пари. Сега за снимането на новия филм голяма част от приходите дойдоха от продажбите на „Посоки” по света и у нас.

- Хипотетично, ако ви назначат за министър на културата, вие какво бихте направил да увеличите средствата за културата над тези мизерни 0,5% от БВП?

- Ще откажа да стана такъв при 0,5% за българската култура. Сега министърът е в ролята на разпределител на едни мизерни средства. Това е обидно, трагично, нелепо за един народ. Има смисъл човек да се захваща с тази работа, ако има поне 2% от БВП за нашата сфера и това да е част от една цялостна политика за българско възраждане на ценности, култура и образование. За съжаление те не са на дневен ред сега.

- Казахте за сценаристите, а при вас как е заплащането? Вие, при всичките ви успехи и зад граница, богат ли сте или трябва да работите на по няколко места за сметките?

- Не, не съм богат. Например „Посоки”, който от 30 години насам е единственият български филм в селекцията на фестивала „Особен поглед” във Франция, беше изключително успешен като разпространение в доста държави и това позволи да изплатим на актьорите и допълнително пари. Примерно Васил Банов заяви, че такова нещо за първи път му се случва - да получава пари в плюс от успешната продажба на една продукция. С две думи, ако един филм има добър пазар, това помага създателите му да имат достойно съществуване, но не да са богати. Могат да работят по следващи свои проекти, без да им се налага да търсят препитание на още 2-3 места.

- Споменахте Васил Банов, а познавате ли синът му режисьорът Боил Банов Боил Банов е министър на културата. Роден е на 26 май 1971 г. в София. Завършва „Режисура за, министър на културата, който напоследък попадна в конфликтна ситуация?

- С Васил съм работил, но със сина му съм се виждал 1-2 пъти, имам впечатления, че се опитва да помага, но не мога да говоря в подробности. Колкото до конфликта – нещата са в ръцете прокуратурата, съда и тогава ще стане ясно. В България е масов спорт да се говори и да се хвърлят присъди предварително, без да е приключило разследване.

- Интересен разказ на една история – това ли е доброто кино?

- Комбинация от добър сценарий, стъпил върху реални неща в живота, ако може да е многопластов, не едностранчив, добър режисьор, добри актьори, според мен.

- Вас славата и публичността промениха ли ви?

- Много е важно човек да не се взема насериозно, а да работи сериозно. И да се стреми всеки следващ филм да е по-добър от предходния.

- Защо ние българите така трудно намираме своите „Посоки” и се въртим, въртим все „В кръг”?

- Моите отговори са във филмите, които правя. Икономически при добро управление можем да се подобрим примерно за е Х броя години. Огромният проблем е, че настана тотален хаос и разпад на ценности. От едно тоталитарно, организирано общество от държавата, скочихме в друга крайност – на тотален безпорядък, разпад и никакви ценности. Над тях има тържество предимно на пазаруването. Най-важното нещо за една държава, според мен е, да има визия, яснота и активна политика за културата и образованието, които от общността от хора правят народ и нация.

Последвайте канала на