От народната носия до военната униформа – пътят на един бъдещ лекар под пагон (снимки)

От 2017 г. България, по примера на много други страни, започна да обучава студенти по специалност "Военен лекар". Това стана възможно след тристранно споразумение между Военномедицинска академия, Военноморското училище и Медицински университет-Варна.

Какво кара един млад човек да се хвърли в дълбокото и да поеме по трудния и неотъпкан път на това предизвикателство пред Novini.bg разказва един от курсантите във втория випуск военни лекари Мартина Москова. Тя не е от род на военни. Не е трето поколение лекар, нито второ - в семейството си няма медицински лица. Дълги години нейна „униформа” е българската народна носия. На сърце са й хип-хоп танците, покрай които печели много състезания. Не се е замисляла дали медицината е детската й мечта или по-скоро осъзната такава. Факт е обаче, че в медицината вижда единствения път за професионалното си развитие. Затова и още в гимназията за нея друга алтернатива не съществува. Реализирането на тази мечта идва след здраво учене и усилен труд: „Трябваше да направя и сериозни компромиси със социалния си живот, но не съжалявам, защото резултатът е на лице”, споделя Мартина. Издръжливостта, организираността и изпълнитеността са й помогнали в подготовката при кандидатстването. Образът на военния лекар тя доизгражда добавяйки и други качества като съпричастност, дисциплина, смелост и готовност да рискуваш здравето си и дори живота си, за да помогнеш на нуждаещия се, изпълнявайки военния си дълг.

Разбира се, колкото и нахъсана да се чувства, Мартина не крие, че дължи много на родителите си и на подкрепата, която са й оказали, когато е избрала да стане лекар под пагон: „Близките ми са патриоти и моето решение да съчетая медицината със службата на Родината ги направи особено горди и щастливи”. Изпитанията пред Мартина и нейните колеги обаче тепърва предстоят. Тя е наясно, че за да излезе достатъчно подготвена за полевата болница и бойното поле, я чакат още много безсънни нощи над учебниците и немалко военни учения... Страх няма, а желание и мотивация не й липсват.

„Смятам, че всеки, който е започнал да учи военни научки, е готов да поеме рисковете. Освен това, обучението във Военноморското училище е на световно ниво, така че от тази гледна точка мисля, че получим необходимите знания и умения как да се справяме в рискови ситуации”, убедена е Мартина.

А стресовите ситуации и натовареното ежедневие, което съпътства едновременно обучението в две висши училища, бори с хубави книги и музика. Срещите с приятели и рахзодките сред природата също я разтоварват. Но най-голямата й „утеха” са танците.

Въпреки трудния път, който е избрала, въпреки лишенията в личен план, които е трябвало да направи и които ще съпътстват живота й и занапред, Мартина не съжалява за избора, който е направила. Напротив, мотивира се още повече, когато се сети защо е тръгнала по него.

Затова за нея вариантът „Терминал 2” не съществува...