Възможен ли е мощен земен трус у нас след земетресенията в Гърция и Румъния? (аудио)

Преди дни на Балканите беше отчетена сериозна сеизмична активност. След мощното земетресение, което разлюля гръцкия остров Закинтос и Румъния беше ударена от трус с магнитуд над 5.5 по скалата на Рихтер. Той беше усетен и у нас. По този повод от Novini.bg се обърнахме към ръководителя на департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география проф. Емил Ботев, с въпрос дали е възможен мощен земен трус у нас след земетресенията в Гърция и Румъния.

Земетресенията, които станаха на Балканите са достатъчно далеч от нашата страната. Земетресението на остров Закинтос със сила почти 7, т.е. влизаме в графата на катастрофалните трусове, дото земетресение, което се случи и беше усетено на територията на нашата страна, беше с по-слаб магнитуд - малко над 6 в планината Вранча. До планината Вранча стават междинно-фокусни земетресения, които са на малка дълбочина под земната кора. Земетресенията във Вранча са с достатъчно висока честота и там такива катастрофални земетресения с магнитуд 7 стават средно през 30-40 години. Едно от тези земетресения на 4 март 1977 г. засегна много силно и нашата страна. Минималното количество известни жертви беше 125 човека в Свищов от пропаднали жилищен блок и едно общежитие. Това се случва, защото източникът е достатъчно дълбоко разположен под земната кора и сеизмичните вълни се разпространяват безпрепятствено на големи разстояния“, обясни експертът.

Трусовете на Балканите нямат връзка

„Както и в случая със земетресение с магнитуд 5,8 на около 150 км от територията на нашата страна, беше усетено в почти цяла Северна България преди дни. Земетресението в Закинтос не беше усетено на територията на нашата страна, въпреки че то е с над 40 пъти по-силна енергия, то обаче е приповърхностно. Трусът се дължи на подпъхването на Средиземноморската земна кора в района на Йонийско море, която влиза под континенталната част на Югоизточна Европа, т.е. на Южна Гърция. Земетресенията там са относително по-плитки и често са със съвсем друг характер на разкъсване на земната повърхност, за разлика от дълбоките земетресения, които са с максимална дълбочина до 50-60 км. Докато на територията на Румъния под планината Вранча, които са до 200 км дълбочина. Генезисът е съвсем различен. Зоните са на достатъчно голямо разстояние, над 700-800 км между двете. Така че връзка между двете зони няма, нито по начина на натрупване на напрежение и разкъсване на земните недра, нито има достатъчно близко разстояние между тях“, категоричен бе проф. Ботев.

„Връзка между двете няма никаква, а това, че те се случиха през един-два дни това е случайно съвпадение и се дължи на факта, че в Гърция стават много често земетресения с голяма сила“, допълни той. „Така наречените силни земетресения започват от магнитуд 6 и по-голям и такива земетресения е имало над 100 през последните 100 години на територията на Гърция. За последните 90 години на територията на нашата страна няма нито едно земетресение с магнитуд по-голям от 6. Тоест нито едно силно земетресение на наша територия не е имало за последните 90 години. Последното е през 1928 година“, припомни експертът.

„Честотата на силните земетресения на територията на Гърция е много голяма, силните земетресения под планината Вранча също е много голяма, дори катастрофалните над 7 са през 30-40 години, а тези с магнитуд 6 стават през 10 години. Съвсем нормално е да се получи едно съвпадение във времето без да има никаква връзка между тези земетресения. Може да се каже, че особено при дълбоките земетресения, които ние наричаме междинно-фокусни, тъй като има и още по-дълбоки, но те се намират на съвсем друго място – Тихоокеанския сеизмичен пояс“, каза топ сеизмологът ни.

Вранча не спи

Твърдата земна кора, която минава през територията на Румъния и под която се подпъхва Черноморската плоча е причина да се повдигане континенталната част на Балканския полуостров. По този начин се е образувала и Карпатската дъга, а на завоя между Южни и Източни Карпати е Вранча. На дълбочина над 100-150 км стават много силни земетресения. Както разбирате ние не можем и нямаме директен достъп до такива дълбочини. Следователно много трудно можем да дадем прогнози за бъдещи силни трусове. Тук не можем да се говорим за прогнозируемост, а по-скоро за вероятностни и статистически оценки. На територията на нашата страна съществено влияние имат само земетресенията във Вранча, които са с магнитуд по-голям от 7 и то със специфична насоченост на излъчването при разкъсване на сеизмичните зони. Това насочване на 4 март през 1977 година беше нещастно ориентирано към проблемите с неустойчивото строителство в град Свищов. За съжаление двете сгради, които паднаха, бяха с охлабени основи и с допълнителни изменения и се получиха срутвания. В съседство други къщи бяха останали цели със значително по-слаби нарушения. Ефектът от много силните земетресения твърде често се определя и от сеизмичната устойчивост на сградите. Връзката между две съседни сеизмични зони е сложна и все още неизяснена.

В съседство, когато стане по-силно земетресение, за да се натрупа напрежение в съседни сеизмични зони, са необходими години. 10-на години май-малко. Да говорим, че при нас, които се намираме във вътрешноконтинентална плоча, където движението на блоковете е много по-бавно, да говорим за предаване на такова напрежение е изключено. При нас земетресенията са до 15 км дълбочина, освен това Централна България е разположена на около 350 км от Вранча, не може да има пряка връзка. Няма пряка връзка, подчерта проф. Емил Ботев.

Последвайте канала на