Според проучване в България почти няма злоупотреби със социални помощи

Злоупотребите с фалшиви инвалидни пенсии са много малко - не повече от половин процент, а в същото време политическата реторика е довела до това обществото да смята, че има много злоупотреби. Това сочи извод от изследване по темата за правителствената политика към нуждаещите се от подкрепа български граждани. То е изготвено от експерта Ваня Григорова с подкрепата на Колектив за обществени интервенции и "Солидарна България".

В проучването, което беше представено в Националния пресклуб на БТА, е направен анализ на социалната система и е включена непредставителна анкета сред 200 души със средно и висше образование, които са пожелали да представят своите нагласи за доверието към социалната и осигурителната система у нас.

Доверието в социалната и осигурителната система на България е изключително ниско - над 86 процента от хората смятат, че социалната система е несправедлива, защото позволява злоупотреби, както и защото социалните помощи са ниски, каза Ваня Григорова. По думите й от анкетата се вижда, че хората, на които е отказана социална помощ, а тя е отказана заради стотинки над максимално допустимия доход, най-често смятат, че има злоупотреби в системата.

Григорова отбеляза, че фалшивите инвалидни пенсии се ползват от политиците като аргумент за орязване на инвалидните пенсии, защото е имало твърдение, че българските инвалиди са един милион, което е невярно.

По данни на НОИ половин милион са хората, които получават инвалидни пенсии. Общият брой на хората с трайна инвалидизация у нас като дял от цялото население е 7,3 на сто и е наполовина по-нисък от световния дял на хората с увреждания, коментира Ваня Григорова. Според нея в България има предпоставка тези хора да са много повече, заради бедността и болестите, но често те не се освидетелстват в ТЕЛК, защото работодателите ги дискриминират и им отказват работа.

Преобладаващият брой инвалидизации са в групите между 55 г. и 69 години - те са на първите три места по размер - 56 на сто от всички, а едва на четвърто място са хората с увреждания до 44 години, но в тази група са обхванати и всички граждани до навършване на пълнолетие, т.е възрастовата група е много широка, посочи Григорова. Тя отбеляза, че 26 хиляди са децата с увреждания.

Ваня Григорова припомни, че тричленни лекарски комисии в НОИ преглеждат всички ТЕЛК решения с над 50 на сто инвалидизация и при съмнения за нередности обжалват решенията пред НЕЛК. По официални данни на НОИ за периода 2010-2016 година са издадени общо 1 027 421 решения на ТЕЛК, от комисиите на НОИ са оспорени 19 179 решения. След обжалването, в 14 от решените случаи, пенсията е отнета, тъй като инвалидността е намалена под 50 на сто.

В други 14 на сто от случаите процентът на инвалидизация е намален под 71 на сто, но на 24 души е определен процент увреждания над 90 на сто с право на чужда помощ. Данните категорично сочат, че злоупотребите са много малко, но в същото време никой не вярва в ТЕЛК, заради политически внушения, коментира Ваня Григорова.

Експертът смята, че системата не е добра, но не защото някой масово злоупотребява, а защото социалните помощи са много ниски, хората с увреждания получават много ниски инвалидни пенсии, а в същото време има стремеж и малкото пари да им бъдат отнети. По думите й доверието ще се върне с дофинансиране на системата.

Ваня Григорова съобщи, че преди две седмици националнопредставителните организации на хората с увреждания са поискали да се направи законодателна промяна, която да осигури допълнителен контрол при отпускането на инвалидни пенсии. По думите й предложението за промяна на КСО е било представено на "Обединени патриоти", като е било подкрепено от ВМРО, а НФСБ са дали отрицателно становище. Идеята е, ако НЕЛК има съмнение за конкретно решение, да има право да накара хората с увреждания да направят второ изследване в лаборатории и при лекари, сключили договори с НОИ.

Друг от изводите на проучването за цялата социална система е, че делът на регистрираните злоупотреби със социални помощи в България е нищожен. В зависимост от вида на помощта и периода, за който се отнася, се колебае между 0,04 на сто до 1,18 на сто, като горната граница е завишена. Авторите на проучването оспорват и тезата, че се злоупотребява с помощи, защото получателите им са предимно роми.

В изследването се припомня, че помощи за роми няма и социалното подпомагане не събира данни за етноса. По данни на НСИ най-много бедни има сред ромите - 77,2 на сто, но бедността не е само ромски проблем, както често се твърди, коментира Ваня Григорова. Процентите бедност по етически групи означават, че 251 хиляди от гражданите с ромски произход са бедни, същевременно бедни са и 890 хиляди етнически българи.

Експертът уточни, че многодетните семейства с три и повече деца според последното преброяване са едва 4,3 на сто от всички български семейства, а безработните жени с пет и повече деца са само 0,1 на сто от всички български жени, като част от тях са възрастни и децата им са пълнолетни.

Разходите за социално подпомагане всяка година намаляват, въпреки че броят на хората, които живеят в тежки материални лишения не намалява, устойчиво сме на първите места в ЕС, каза Григорова. Тя уточни, че разходите на АСП са около 840 милиона лева, а парите, които са необходими само за асистентска помощ на майките на деца с увреждания при минимална работна заплата 510 лева са колкото целия бюджет на АСП. Това не означава, че тези майки не трябва да се борят, а показва, че разходите за социални грижи в България са най-ниски в целия ЕС, допълни експертът Ваня Григорова.

Последвайте канала на