Медиацията – как да се разберем извън съда като си спестим време, нерви и пари

Репортер на Novini.bg се срещна с Мария Мусорлиева, за да ни разкаже какво е медиацията, има ли почва у нас и как хората успяват да си спестят нерви, време и пари чрез нея.

Мария Мусорлиева е адвокат-медиатор , гл.секретар на Българска лига за защита правата на човека, акредитирана чрез Международната си федерация към ООН и Съвета на Европа, кинорежисьор-документалист, лауреат на международни награди за филми в защита на човешки права, зам.-председател на ЦИК на РБългария на две поредни комисии.

- Какво е медиация?

- За мен медиацията като един от начините за разрешаване на спорове и конфликти извън съда, остана и ще бъде дълго време едно от най-силните и най-свободните системи за разрешаване на спорове. Медиацията е нещо много интересно и обхваща много под области.Тя може да се прилага във всички области на живота и практически на всички етапи на един спор или на един конфликт. Независимо от зверските конфликти в света и във всички държави на всички нива, смятам, че по принцип това е най-тежката, но крайна борба на човечеството към повече духовност, състрадание, милосърдие и човечност във взаимоотношенията . Убедена съм в това. Медиацията ще бъде след време основната форма за разбирателство между хората на всякакви нива и във всякакви планове. Медиацията по принцип е ориентирана винаги в бъдещето, защото съобразява реалните интереси и потребности във всеки един момент тук и сега.Тя ще бъде и ще пребъде.

- Защо смятате така и какво стана в България през последните 5 години в тази област?

- В началото имаше много скептици, както за всичко ново. Нашият народ е много нихилистично настроен и доста трудно приема новите неща, въпреки това, факт е, че се постигна много в областта на медиацията. В България за 5 години се направиха реални неща. Това още повече ме убеждава, че тя самата е бъдещето.

Медиацията е средство за постигане на съгласие между две, три или повече страни. Казвам го най-общо и най-широко, защото много бих искала да изляза извън съдебния контекст на медиацията. Тя се нарича алтернативен метод за решаване на спорове – прието е така да се назовават повечето методи, които излизат извън съда. Те целят постигане на споразумение или решение на спора, което не е съдебно, не е арбитражно или няма човек, среда или орган, които да решават вместо страните техния проблем. В началото българите смятаха, че това не е възможно, че хората помежду си не биха могли да се разберат с помощта на медиатори. Медиаторът може да е всеки,който е независим за спора и цели подпомагане на страните да стигнат до свое взаимноизгодно споразумение. Медиаторът следва да бъде незаинтересована за спора страна, но да бъде приеман със съответното уважение от страните, да се ползва с доверие и да е обучен, все пак, в методите на медиацията. Медиацията включва частично методи от дипломацията, от психологията, от други области и методи, разработени специално за нея. Методите на медиацията са обект на курсовете по медиация.

- Имаме Закон за медиацията, как бе създаден той и достатъчно добър ли е, за да отговори на нуждите на обществото?

- Законът за медиацията в началото бе лобиран от Американска асоциация на юристите. Какво имам предвид под лобиран - бяха финансиране много срещи, много разговори, много съвместни срещи с чужди организации и този закон излезе от Парламента в изключително добър вид. Кой е добрият вид на един закон? Това е видът, в който той дава максимална свобода и не заключва под някакви ограничения или граници отношенията, които трябва да регулира. Той излезе много демократичен. Личното ми мнение е, че имаше една- две демократични промени, но повечето бяха от хора, които не разбират от медиация и в момента, особено последните изменения, само ограничават изключително добрия закон и наистина го развалят. Тези промени се лобират от монополисти, от злонамерени организации, които се страхуват от това, българинът да разбере силата на този метод като една от малкото гаранции за техните права и на достойнството им.

- Какво се постигна в България?

- През 2006 година имаше един скандал с „Топлофикация-София“, тогава бях предимно и само адвокат и работех към Федерация на потребителите в България на покойния Павел Кърлев, Бог да го прости. Имаше един конфликт, при които започваха да спират топлата вода и парното на цели блокове заради неплатили длъжници. Тогава Павката Кърлев ме изпрати в една телевизия във вечерните новини и аз казах, че е недопустимо, това което се прави. След това проведохме една пресконференция, в която им казах, че ако има добронамереност от Топлофикациите – те ще правят извънсъдебни споразумения с хората и това би спестило изключително много дела както на Топлофикация, така и на съда. Никой не повярва и даже като излязох от пресконференцията хората казаха, че това е утопия и не може да се случи. След време те приеха метода, не е важно кой го е предложил и това не е его, а гордост.Разбира се, споразуменията все още са наложени от монополистите, т.е те далеч не съобразяват методите на медиацията, но все пак е направена една минимална първа стъпчица. Друг е въпросът, че би могло да има усъвършенстване на тези фактически медиативни техники между монополистите и гражданите на Република България.Убедена съм, че това постепенно ще бъде усъвършенствано.Особено, ако има воля. Самото развитие на света и на обществените отношения ще го наложи, защото хората стават все по-будни, все повече виждат, че съдът не удовлетворява техните претенции.

- Какво се случва в съда и каква е разликата с медиацията?

- Ти подаваш една искова молба и срещу теб е ответникът. Първо ти можеш да искаш всичко в тази искова молба, няма пречка. Ти трябва да си докажеш правния интерес, доказателствата и т.н.Таксите в споровете с материален интерес са огромни. Дори и да предположим, че ти „спечелваш“, защото минават 5-6 до 10 години, за да ти се постанови някакво решение – първо, ти не си същият човек, второ – ти си вече в друга възраст, трето твоят интерес е коренно различен, четвърто – случили са ти се други неща, пето - може да не си могъл да го докажеш и т.н. и т.н. Медиацията, това което прави, е един много съкратен в сроковете курс от срещи и от разговори. Чрез него би могъл да се разреши спорът, така че ти да си стиснеш ръката с ответната страна, да постигнеш едно споразумение, което хората изпълняват без някой да ги принуждава само заради достойнство им. Таксите са много по-ниски. Спестяват се много, много пари. Затова медиацията се използва най-вече в търговските отношения- там, където страните искат да запазят отношенията си, а не да ги „взривят“ и където материалните интереси са огромни. Въобще споровете в медиацията могат да са спорове между съседи, между граждани и община, между две села, между етнически групи, между държави. Особено сега, когато на преден план изизат огромни сблъсъци на групи хора в различни държави заради религията им, заради културни различия, заради различни степени на материална задоволеност, заради различно народно и междуисторическо развитие, медиацията е един от малкото възможности на човечеството да запази достойнството си. Достойнството се ръкостиска с достойнство на другата страна. Това е най-силното нещо. Съвестта ти, това че са съобразени истинските ти интереси и потребности, както и тези на другата страна те карат ти да устоиш и да изпълниш твоите ангажименти, които сам си се ангажирал да изпълниш в съответното споразумение и не ти трябва друга страна да те заставя. Просто светът върви наистина към тази свобода. Всеки човек е равен на другия по достойнство в момента на раждането, друг е въпросът каква цел има, какво образование, как го постига и никой не може да въздейства грубо или с военни методи спрямо друга държава, държави и хора. Човечеството ще стигне до това рано или късно.

- Къде се използва медиация и има ли обучени политици на методите й?

- Първо, въведе се в разговора между хората и монополистите, второ – Правен институт за обучение и решаване на спорове извън съда, чиито дългогодишен член съм, обучи депутати от предния и по-предния парламент. В този не съм имала време от сегашните дейности да ги поканя, обучени са и няколко държавни комисии – Комисия за защита от дискриминацията в предния състав, когато беше шеф Кемал Еюп . Чест му прави, че той разбра и обучи всички свои служители, включително и себе си. Чест прави и на Деница Гаджева, която преди доста години убеди г-н Волен Сидеров да заплати курс за цялата младежка организация към партията. Някои от тези младежи дори и извън партията ми се хвалят непрекъснато, че работят успешно като медиатори в цялата страна. Независимо от образът, който някои медии порочно наслагват на разични политически лица, за мен важното е, че тези млади хора работят навсякъде в страната възпитано, честно като се разбират с останалите граждани и хора безконфликтно и добре.Ако се обърне към мен парламентът, или МС, или Областни управители – насреща съм. Трябва да е ясно, че медиацията не търпи и не се ползва от никакви политически окраски и не е подчинена на нито една партия или организация никъде в света. Тя просто е синоним на независимост и свобода. Методите и са такива.А те са хватката. Без обучение в методите и методиките на медиацията-някой само си въобразява, че е медиатор. Аз имам няколко обучения в системата на медиацията- от американска асоциация на юристите, в Австрия, Германия, работила съм с медиатори от Русия. В страните с мюсюлманско население, например има хилядолетни практики за развитие на медиацията, независимо, че там те носят други названия- аксакали, старейшини, ръководители на родови кланове и т.н. Не случайно държава като Казахстан, например, не само има изключително демократичен закон за медиацията, но и самата е държава-медиатор в Азия, тя балансира между над 160 народности вътре в страната. Същото е във всички страни в Центрана Азия. Не знам дали знаете-Изтокът се срамува от водене на съдебни процеси. Китай, Тайланд…последното нещо, до което хората там искат да стигнат е срамът да отидат на съд. Те се ползват първоначално от всякакви други методи за алтернативно(извънсъдебно) решаване на спора. Америка затова достигна сериозни висоти в развитието на медиацията-за да води цивилизовано търговските си спорове най-вече с Изтока, защото медиацията е фактически междукултурен мост. Посредниците, медиаторите са обединени от методите на медиацията, а не от религия, политики и т.н.

Благодарение на няколко организации в Република България, които са много напредничави, всеки, който се е докоснал до медиацията се е влюбил в нея, защото вижда колко силно нещо е това. 10-12-те оторизирани към Министерство на правосъдието организации за обучение на медиатори са с добри практики и добри намерения и всеки прави нещо добро, благодарение на тях се направи към съдилищата абсолютно безплатно и безвъзмездни средища за медиация и много голяма част от споровете, особено от Семейно право, наследствени, делбени дела, отиват при тях. Медиаторите там работят абсолютно безвъзмездно, много са сърцати и много добри. Повечето съдии преди 5 години не знаеха какво е това, обучиха се. Самата аз много съм обяснявала по телевизии и медии, че колкото повече съдиите разберат какво е това и станат медиатори, а те като умни хора повечето се влюбиха в медиацията, толкова повече ще намалеят споровете, които са в съда и толкова по-добре ще бъдат регулирани обществените отношения между хората. Така и стана, съдиите видяха и разбраха и вече препращат към медиацията. Адвокатите, които се опасяваха, че това ще отнеме част от парите им също се убедиха, че това не просто не взима парите им, а когато хората видят адвокат-медиатор разбират колко по-силно е това и когато им се обясни, че те така или иначе получават своите пари, и могат да консултират страните в медиацията. Повечето адвокати, които не знаят какво е медиация- пречат на хората да се разберат по време на сесия по медиация. Това не е упрек, а призив да се обучат.

- Може ли да ни дадете няколко примера за медиация?

- Не бих искала да изброявам конкретни семейни и наследствени спорове, при които голям процент от сорта на 30-40% се препращат към медиация. В семейното право даже са станали повече. Статистиката е, че 80% от пратените подобни случаи се решават с медиация, което е много добре. По-сериозната статистика, която е в световен мащаб, следя два бюлетина на чужди организации, които дават данни за приложението на медиацията, е, че от тези 80%, които са постигнали споразумение чрез методите на медиацията почти пълен процент си спазват споразумението и във времето, което е изключително. Ще дам няколко по-нестандартни примера, при които макар и хората и страните да не го осъзнават са използвани методите на медиацията.

Един пример от нашата действителност, не коментирам изобщо личностните и политическите субекти. Стана факт едно споразумение между водещите лидери на патриотичните ни организации Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Аз не знам как точно е постигнато споразумението, но всяко споразумение има един посредник, който зачита достойнството на останалите страни, който се ползва от тях с уважение и който по един или друг начин подпомага преговорите им. Всяко едно споразумение на всичките нива е много по –добро от каквото и да е чуждо решение наложено, правено и струвано от когото и да е. Кое ми прави впечатление, че много пречи да се срещнат двама души и да се споразумеят. На първо място Егото.На второ място това, че никой не събира смелостта да попита другия дали иска да седнат и да опитат да изгладят различията. Именно тези неща подпомага медиаторът.Повечето страни нямат смелостта да отидат и да попитат трета незаинтересована страна дали иска да посредничи в разговор. Първото нещо е да имаме смелостта да търсим начини и средства да се разберем. Всеки конфликт и спор тежи най-вече на тези между които е. Наблюдавам го на всички нива, когато работя и се скарам с някого – на мен ми тежи и на човека му тежи, отивам и просто го питам: „Не искаш ли да седнем и да се разберем?“. Повечето хора са учудени и възхитени, сядат и се разбираме. Трябва да имаш смелостта първо да започнеш разговор, за да разреши един конфликт. Медиацията е такава свобода, че даже никой не е длъжен да постига споразумение, ти седни и поговори, има много по-голяма вероятност да се разберете говорейки, отколкото да си мислите и да предполагате (в повечето случаи погрешно) какво да очаквате от другия човек или от другата страна.

Другият пример е от световен мащаб – Това е споразумението между САЩ и Русия по повод военните действия в Алепу, Сирия. Няма да ги коментирам, но няма начин освен дипломатически канали, да не са използвани и методите на медиацията. Това да се предизвика разговор, да се предизвикат методи, чувства на емпатия – едната страна да погледне през очите на другата, да се предизвика огледален образ – кой какви интереси и какви потребности има.

Третият пример е предложение. По изпълнение на ангажиментите ни за атомната електроцентрала в Белене и арбитражното дело и след него би могло да се стигне до сформиране на международна медиаторска група, която да се ползва с уважение и от Руска, и от Българска страна и да се направят сериозни, взаимноизгодни споразумения дори и след арбитражното решение.Който има воля и е добронамерен ще ме разбере.

Последвайте канала на