Лондон издирва наследници на български монах

Британската служба за непотърсени наследства в Лондон издирва наследници на българския емигрант Грегъри Виденов Иванов. Името му попада в списъка на службата през ноември 2013 г., въпреки че човекът е починал на 22 ноември 2002 г. в Лондон.

“Не можем да съобщим размера на наследството, но наследниците могат да се свържат с нас и да представят необходимите документи, които доказват правата им”, казват от службата към тамошното министерство на финансите.

Каквито и да са авоарите на покойния Грегъри, големият въпрос сега е дали ще идат в полза на британската корона, или ще се намерят негови живи кръвни роднини, които могат да претендират за оставеното от него.

Разследване на “24 часа” до този момент показва, че нито емигрантът, нито двамата му братя Иван и Владимир са оставили поколение. Следователно наследници могат да бъдат само кръвни роднини на сестри или братя на родителите му. Ако се намерят. Защото дирите им се губят във втората половина на XIX в., когато са родени.

Английската сага на Грегъри Виденов Иванов започва на 13 май 1978 г. Тогава заедно с брат си Иван и под българското име Григорий пътува на 7-дневна екскурзия до Лондон. По онова време е на 62 г., а брат му Иван - на 69. Третият им брат Владимир е починал години преди това през 1954-а.

Григорий и Иван толкова ненавиждат комунизма, че решението им да избягат от него е непоколебимо. Двамата се отделят от групата и отказват да се завърнат в родината. Решението им влиза в спецдоклад, в който са описани и други случаи на сънародници, останали зад граница по време на екскурзии през същата година.

Скоро след бягството Григорий е записан под № 13881 и в Бюлетина на Държавна сигурност за издирвани невъзвращенци, показа проучването на всекидневника. В бюлетина е записан и брат му. Те са от малкото бегълци, за които не са публикувани портретни снимки. Разпоредено е, ако бъдат заловени, да бъдат предадени на Софийско градско управление на МВР. Според описанието Григорий бил среден на ръст, със зелени очи и бяла коса.

Тъкмо от досието, което Държавна сигурност събира за него след бягството, става ясно, че зад името Григорий Виденов всъщност се крие някогашният архимандрит Григорий, близък сътрудник на екзарх Стефан. Друга подробност, която излиза на бял свят, е, че след бягството бившият отшелник, чието светско име е Мирчо, е започнал работа в българската редакция на Би Би Си.

“Беше изключителен красавец, много обаятелен, с аристократична осанка и превъзходен глас”, казва някогашният му колега Димитър Димитров. По думите му Григорий бил интелигентен, но почти не общувал с хората в редакцията и никога не ходел на мероприятията, които организирали.

Според справките в досието мъжът бил роден на 16 ноември 1916 г. в София в средно градско семейство. Преди бягството живеел с брат си Иван в малка квартира под наем на ул. “Московска”.

Нямал други близки - баща му, адвокат, починал през 1939 г., а майка му София - през 1950 г. Мирчо завършил Семинарията в Черепишкия манастир, а после работил като дякон в Русе и в Бачковския манастир. По-късно бил назначен за помощник на Русенския владика, но според рапортите на оперативния работник заради “разгулен живот” и “прахосване на манастирски средства” през 1949 г. бил изгонен от Бачковския манастир и преместен в Роженския, където агитирал селяните да не влизат в ТКЗС. Монах в Роженския манастир бил и брат му Иван, който завършил Богословския факултет.

След време обаче двамата се отказали от монашеския си сан. Според досието на Иван това станало през 1962 г., а според досието на Григорий - през 1964 г. “Причините и обстоятелствата по тоя случай не са ни известни”, съобщава рапорт, писан след бягството.

След самоотлъчването си от църквата, Григорий работил в няколко районни народни съвета и в “Булгарплод”. “Там се справял много добре с работата си. Вземал дейно участие в масовите мероприятия, организирани от ръководството, често изнасял пред колектива беседи против религията, участвал и в хора на предприятието”, съобщава справка.

През 1966 г. Григорий работил в ТКЗС “Витоша” и в банка “Български кредит”, а през 1967 г. постъпил в Българската външнотърговска банка като инспектор по кредитите. Брат му работел като счетоводител. Според информациите и двамата били затворени и необщителни, но изпълнявали добре служебните си задължения. Григорий бил доброволен сътрудник и лектор към Националния съвет на ОФ. И той, и брат му завършили с отличие партийния университет към РК на БКП, за което били наградени с екскурзия до Югославия.

Това не е единственият път, в който двамата братя имали възможност да потърсят убежище зад граница. В отдел “Задгранични паспорти” се пазят няколко преписки, в които получили разрешение да пътуват в чужбина - през 1974 г. в Лондон, през 1976 г. - в Австрия и Швейцария, през 1977 г. - в Турция и Гърция. Осъществили обаче само първото и последното пътуване, от което не се завърнали.

Отлъчването им от групата всяло паника в ДС. Веднага били изготвени подробни справки за двамата братя. Иван, например, е описан като “прикрит човек, който не правел вражески изказвания”.

Като причина за бягството на двамата се изтъкват сродни аргументи - че били “чужди на народната власт” и имали “вражеско отношение към социалистическия строй”. Затова оперативните работници предлагат Григорий Виденов да бъде “лишен от българско гражданство, кореспонденция, пратки, преводи и посещения”.

Седмици след бягството обаче се разбира, че той не е оставил близки в България. “От направените проверки не се установиха никакви роднински и приятелски връзки", пише в информация от 21 октомври 1978 г. зам.-началникът на Софийско градско управление на МВР. Данните се потвърждават и от друга справка, според която Григорий живеел на квартира в една стая с неженения си брат. Двамата водели тих и скромен живот и не общували с никого от съкооператорите си. Отчита се още, че не е имал достъп до секретни материали, а “преди 9 септември 1944 г. не е членувал в политически и масови организации”.

Скоро след пристигането си в Англия Григорий и брат му Иван дали интервюта пред английския печат. В тях се представили за “репресирани православни духовници, останали на Запад, за да разкажат за ограниченията и преследванията, на които е подложена църквата в България”.

Едно от интервютата на 11 юни 1978 г. пред Би Би Си било поместено и в сп. “Кестън нюз”, издавано от Центъра за проучване на религията на комунизма. Григорий и брат му казали, че избягали, за да запознаят световната общественост с преследването и ограниченията, на които е подложена църквата в България. Двамата разказали, че заедно с екзарх Стефан били преследвани заради църковните и антикомунистическите си убеждения и били изпратнени в изгнание в отдалечен манастир. Допълнили още, че през 1964 г. напуснали църквата, защото “се предала на комунистите”. В интервюто разказали за случаи на преследване на духовници, сред които архимандритите Калистрат, Методий, Сергий. Говорили и за конфискация на църковни имущества, за строга цензура и за контрол над църковния живот.

Когато на 20 юни 1978 г. справката се озовала на бюрото на ген. Григор Шопов - тогава първи зам.-министър на вътрешните работи, който отговаря за ДС, той поставил резолюция: “Да се дадат на съда - пенсии и имущество!”.

Имущество в България обаче двамата братя нямат.

Видно от друго дело на ДС, водено срещу брата Иван през 50-те г., двамата обявили за продажба апартамента си на ул. “Веслец”. По същото време домоуправителят пратил сигнал, в който нарича двамата братя и майка им “ядката на неразбирателството в сградата”. Описва ги като конфликтни хора, които не поддържат хигиена и не плащат разноски. Думите са подкрепени от още двама съседи. В резултат на сигнала оперативен работник иска през юни 1950 г. отнемане на софийското жителство и изселване в Коларовградска околия, днес Шумен. Според доклада предложението било съгласувано с “партията и ОФ”, а данните били събрани “от активни членове на партията в блока”. На 3 октомври 1950 г. оперативен работник №32 Йордан Русев предлага Иван да бъде изселен като “враг на народната власт”.

Мнението обаче е върнато от висшестоящия началник, който с червен химически молив е написал: “Поради недостатъчни данни - да не се изселва”.

Скоро след това братята заживяват в стая под наем на ул. “Московска”, където остават до бягството си през 1978 г. Месеци след изчезването им близка на Григорий завежда дело срещу него, в което настоява да получи обратно 3000 лв., които му дала в заем. След направените проучвания обаче се оказва, че той не притежава недвижима собственост.

По всичко личи, че българският емигрант не е имал имоти и в Обединеното кралство. Справка на “24 часа” в английските имотни регистри показа, че след смъртта на емигранта имотът в Лондон, където е живеел, не е продаван.

“Живееше скромно, в общинско жилище, но вероятно е оставил спестявания”, разказват негови познати. Това вероятно е причина Григорий да влезе в списъка на английската служба за търсене на наследници. Тя обявява имената на всички починали граждани на Англия или Уелс, които не са оставили завещание, ако авоарите им са повече от 500 английски лири.

Засега в списъците на издирваните други българи няма.

Последвайте канала на