Проучване: В Европа българите имат най-малко желание да придобият по-висока степен на образование

Когато става дума за конкуренция на работните места, образованието винаги е било решаващ фактор за успех. Възрастното население в Европа с висше образование варира значително на континента, според наличните данни. Средно почти 1/3 от хората на възраст 25-74 години в ЕС имат висше образование от държавни и частни университети, колежи, институти за техническо обучение и професионални училища. Образователното ниво също варира в зависимост от възрастта и пола.

Как се определят образователните нива?

Образователните нива се определят като ниски (по-ниски от гимназия), средни (гимназия) или високи (университетско обучение). Класификацията на Европейската агенция за данни Евростат се основава на Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) и се отнася до:

Ниско: Предучилищно, начално и прогимназиално образование (ISCED нива 0–2);

Средно: Гимназиално и полувисше образование (ISCED нива 3 и 4);

Високо: Висше образование (нива 5–8 по ISCED) - включва държавни и частни университети, колежи, институти за техническо обучение и професионални училища.

През 2022 г. 31.8% от хората на възраст 25-74 години в ЕС са имали по-високо образование, вариращо от 17.4% в Румъния до 49.8% в Ирландия. За същата година в България хората с ниска степен на образование са били 17.6%, със средна – 24.5%, а с висока – 33.8%.

Дяловете на завършилите висше образование са по-високи от средното за ЕС в скандинавските и балтийските страни. Швеция и Норвегия се нареждат на трето и четвърто място с над 45% от завършилите висше образование. От латвийското население 44% са с висше образование. Други скандинавски и балтийски страни също имат по-висок дял от средния за ЕС на завършилите висше образование.

В Обединеното кралство 43.5% от населението на възраст 25-74 години има висше образование, което е повече от страните от „голямата четворка“ на ЕС. Франция (38.2%) има най-висок дял сред тях, следвана от Испания (38%). След Румъния, Италия има най-нисък дял на завършилите висше образование – 18.5%. Тази цифра също е малко под средната за ЕС в Германия (31.5%).

Евростат: 70% от българите нямат висше образование

Населението с по-ниско образование е над 40% в четири страни от ЕС. Делът на населението с висше образование е значително по-нисък в страните-кандидатки за членство в ЕС. Турция има най-висок дял от населението с ниско образование, където 2/3 (61.8%) имат по-ниско от гимназиално образование. Тази цифра също е под 40% в четири страни от ЕС, а именно Португалия, Италия, Малта и Испания.

Професионалното ориентиране

Ако разгледаме детайлите на средните образователни постижения, състоящи се от обща и професионална ориентация, делът на професионалното образование е значително по-висок в няколко страни. Делът на хората с професионална ориентация на ниво средно образование е над 45% в девет страни от ЕС, включително Чехия (63.9%), Полша (52.2%) и Германия (47.4%), а в България e 33.8%.

Делът на завършилите висше образование значително нараства сред по-младото население в цяла Европа. Това също показва как се справят страните през последните десетилетия. Така нивото на населението на възраст 25–34 години се анализира до голяма степен от международни институции, информира Euronews

През 2022 г. 42% от населението на ЕС на възраст 25-34 години е имало висше образование. Тази цифра е над 50% в 1/3 от страните от ЕС. Десет държави от ЕС изостават от целта на Блока до 2030 г. висшистите да са 45%.

Жените са по-образовани от мъжете

В 35 европейски държави, за които има налични данни, жените на възраст 25-34 години са имали по-висок дял на завършилите висше образование в сравнение с мъжете. През 2022 г. средно делът на жените с висше образование е 47.6%, докато при мъжете той е 36.5 на сто.

Все по-малко ще завършват висше образование до 2025 г.

С изключение на Финландия, разликата между половете е значително по-висока в скандинавските и балтийските страни в полза на жените. Исландия (25.4%), Словения (23.8%) и Словакия (22.8%) отбелязват най-висока разлика. Турция (1.3%), Швейцария (3.6%) и Германия (4.6%) отчитат най-малка разлика, което показва, че дяловете на жените и мъжете с висше образование са близки. През 2022 г. делът на жените в България с висше образование е 40.3% , а на мъжете – 27.7%.

Учене през целия живот

В ЕС делът на хората на възраст 25-74 години с висше образование непрекъснато нараства. Той се е увеличил от 19.1% през 2004 г. на 31.8% през 2022 г. Ученето през целия живот също е важно, тъй като хората може да имат нужда да актуализират своите умения дори когато са по-възрастни. Според Евростат обучението за възрастни включва всички целенасочени учебни дейности, независимо дали е формално, неформално, или самостоятелно. Целта е да се подобрят знанията, уменията и компетенциите на участниците. Обучението за възрастни е важен аспект, когато става дума за дигитализация и автоматизация на пазара на труда.

През 2022 г. делът на хората на възраст от 25 до 64 години в ЕС, които са участвали в някакъв тип обучение или са придобили по-висока степен на образование, е 11.9%, като процентът варира от 1.7% в България – която е на дъното на тази класация - до 36.2% в Швеция. Делът на по-възрастните европейци, които се обучават, е висок в скандинавските страни, а балканските страни имат значително по-нисък дял в сравнение със средния за ЕС.

Последвайте канала на