Ботев вън от учебниците, защото описвал турците като насилници

Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги! Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с оназ тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше, там, дето баща и братя черни чернеят за мене!... Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя, за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! А ти, 'га чуеш, майнольо, че куршум пропей над село и момци вече наскачат, ти излез, майко - питай ги де ти е чедо остало? Ако ти кажат, че ази паднал съм с куршум пронизан, и тогаз, майко, не плачи, нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене "Нехранимайка излезе", но иди, майко, у дома и с сърце сичко разкажи на мойте братя невръстни, да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, но брат им падна, загина, затуй, че клетник не трая пред турци глава да скланя, сюрмашко тегло да гледа! Кажи им, майко, да помнят, да помнят мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват... Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то 'га се сберат момите пред нази, майко, на хоро и дойдат мойте връстници и скръбно либе с другарки, ти излез, майко, послушай със мойте братя невръстни моята песен юнашка - защо и как съм загинал и какви думи издумал пред смъртта и пред дружина... Тъжно щеш, майко, да гледаш ти на туй хоро весело, и като срещнеш погледът на мойто либе хубаво, дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мене - нейното, майко, и твойто! И две щат сълзи да капнат на стари гърди и млади... Но туй щат братя да видят и кога, майко, пораснат, като брата си ще станат - силно да любят и мразят. Ако ли, мале, майноле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка, под байряк лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът, о, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво! Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки! И тогаз с венец и китка ти, майко, ела при мене, ела ме, майко прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: с в о б о д а и с м ъ р т юнашка! А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо, да чуй то сърце юнашко, как тупа сърце, играе; плачът му да спра с целувка, сълзи му с уста да глътна... Пък тогаз... майко, прощавай! Ти, либе, не ме забравяй! Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен; аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...

Ще бъда кратък. Аз съм чистокръвен българин и християнин. Българските учебници по история не са обективни по отношение на османските турци и възпитават етническа нетърпимост. В градовете в които има турци, те възпитават децата си да бъдат абсолютни боклуци (в селата не е така). Правят го защото иначе децата им биха били дискриминирани (заради учебниците). Турски творци пък добавят към "огъня" своите идеи за "неоосманизъм". И така, всички се мразим за нищо. Турските сапунки - ВЪН! А стиховете на Ботев не са за деца.

Баща и син Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи - за Чавдар страшен хайдутин, за Чавдар вехта войвода - синът на Петка Страшника! Да чуят моми и момци по сборове и по седенки; юнаци по планините, и мъже в хладни механи: какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка; какви е момци хранила, хранила, храни и днеска нашата земя хубава! Ах, че мен, дядо, додея любовни песни да слушам, а сам за тегло да пея, за тегло, дядо, сюрмашко, и аз свойте си кахъри, кахъри, черни ядове! Тъжно ми й, дядо, жално ми й, ала засвири - не бой се, - аз нося сърце юнашко, глас имам меден загорски, та'ко ме никой не чуе, песента ще се пронесе по гори и по долища - горите ще я поемат, долища ще я повторят, и тъгата ми ще мине, тъгата, дядо, от сърце! Пък който иска, да тегли - тежко му нима ще кажа? Юнакът тегло не търпи - ала съм думал и думам: Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти - доброму добро да прави, лошия с ножа по глава, - пък ще си викна песента! I Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него? Чорбаджия ли изедник, или турските сердари? Овчар ли по планината, или пък клети сюрмаси! Водил бе Чавдар дружина тъкмо до двайсет години и страшен беше хайдутин за чорбаджии и турци; ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода! Затуй му пее песента на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин тревата; меден им кавал приглаша от Цариграда до Сръбско и с ясен ми глас жътварка от Бяло море до Дунав - по румелийски полета... Един бе Чавдар войвода - един на баща и майка, един на вярна дружина: мънечък майка остави, глупав от татка отдели, без сестра, Чавдар, без братец, ни нийде някой роднина - един сал вуйка изедник и деветмина дружина!... Хлапак дванайсетгодишен, овчар го даде майка му, по чужди врата да ходи, на чужд хляб да се научи; но стоя Чавдар, що стоя - стоял ми й от ден до пладня! И какво да ми спечели? Голям армаган на майка - тез тежки думи отровни: "Що ме си, майко, продала на чуждо село аргатин: овци и кози да паса, да ми се смеят хората и да ми думат в очите: да имам баща войвода над толкозмина дружина, три кази да е наплашил, да владей Стара планина, а аз при вуйча да седя - при тоз сюрмашки изедник! копилето му да бавя; час по час да ме нахоква, че съм се и аз увълчил, че човек няма да стана, а ще да гния в тъмница, и ще ми капнат месата на Кара баир на кола!... Проклет бил човек вуйка ми! Проклет е, майко - казвам ти, не ща при него да седя, копилето му да бавя и крастите да му завръщам. Яли ги свраки и псета! При татка искам да ида, при татка в Стара планина; татко ми да ме научи на к'ъвто иска занаят." Зави се майка, замая - камък й падна на сърце; гледа си в очи Чавдара, във очи черни, големи, глади му глава къдрава и ръда клета, та плаче. Чавдар я плахо изгледа, и с сълзи и той на очи, майка си бърже попита: "Кажи ми, мале, що плачеш? Да не са татка хванали, хванали или убили, та ти си, мале, остала сирота, гладна и жъдна?..." Прегърна майка Чавдара, в очи го черни целуна, въздъхна, та му продума: "За тебе плача, Чавдаре, за тебе, дете хубаво, писано още шарено: ти ми си, синко, едничък, едничък още мъничък, а лоши думи хортуваш: - как ще те майка прежали, да идеш, синко, с татка си, хайдутин като ще станеш! Татко ти й снощи доходял, за тебе, синко, да пита - много ме й съдил и хокал, що съм те, синко, пратила при вуйча ти, а не при него - да види и той, че има хубаво дете юначе; далеч ли да го проводи, на книга да се изучи, или хайдутин направи, по планината да ходи. Триста й заръци заръчал, в неделя да те проводя на хайдушкото сборище... Ще идеш, синко Чавдаре, едничко чедо на майка! Ще идеш утре при него; ала те клетва заклинам, ако ти й мила майка ти, да плачеш, синко, да искаш, с дружина да те не води, а да те далеч проводи, на книга да се изучиш - майци си писма да пишеш, кога на гурбет отидеш..." Рипна ми Чавдар от радост, че при татка си ще иде, страшни хайдути да види на хайдушкото сборище; а майка ядна, жалостна, дете си мило прегърна и... пак заръда, заплака!...

Трябва да организираме протести във всички градове и села срещу това бавно, но сигурно преиначаване на историята. Първо беше баташкото клане-не било истина, после турското робство-не било робство, сега Левски и Ботев......СТИГА !!!!. ИСТОРИЯТА СИ Е ИСТОРИЯ,каквато и да е тя, хубава или лоша. Така като дедите ни са дали живота си за нашето освобождение,така сега е наш дълг поне да запазим паметта им чиста. ВСИЧКО Е НАШИТЕ РЪЦЕ БРАТЯ БЪЛГАРИ!

Ако започнем да си позволяваме да редактираме истината,както е угодно някому,то ние сме се провалили във всичко и България ще изтече като пясък между пръстите ни.Отново доказваме,че сме същества без достойнство,чест и самоуважение!

Moeto veliko balgarsko pleme nai - obi4a da mrazi. Zatova i takava 4udno hubava darjava si e napravilo, ta horata ot zql svqt se natiskat da idvat tuka da jiveqt.

"Защо, Майко тъй жално стенеш, за чий Син сълзите си рониш ! За Правда народна, Хляб и свобода, За Землята си Родна Той Живота си даде. Не падна духа му и идеята свята да имаме Майко Родина Призната !" За това се е Борил Великия Българин Христо Ботев И някой си жалък , бездушен чиновник иска да обезобрази историята ни , като премахне Името светиня на свободата ни. - За колко ви купиха искам да ги попитам за колко? Искам да им види лицата целият Български Народ на тези "експерти-дупедавци", които са способни да продадът Народа и Родината заличавайки историята ни ! Думата "РУШВЕТ" е Турска! В Българския речник преди да бъдем поробени такава дума с тоя смисъл не е съществувала! За колко ви купиха "ГЕРБЕРИ" ???

Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...

OБИЧАМ РОДИНАТА, МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА !!! БРАТЯ БЪЛГАРИ, ПРОМЯНАТА Е В НАШИТЕ РЪЦЕ ! И тогава когато спрем да си мрънкаме под носовете колко е зле положението в България, как управниците ни са измамници и т.н, КОГАТО ВЗЕМЕМ НЕЩАТА В СВОИТЕ РЪЦЕ,КОГАТО СИ ОТВОРИМ ОЧИТЕ И ВЪСТАНЕМ ЗА БЛАГОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД- тогава ще се оправят нещата. ПОМНЕТЕ : ДЪРЖАВАТА СМЕ НИЕ,НЕ ШЕПАТА ИЗМАМНИЦИ, КОИТО ПРЕЗ 4 ГОДИНИ СЕ СМЕНЯТ В ПАРЛАМЕНТА

Kompetentnite komentira6ti da obqsnat fakta, 4e v lo6ata Osmanska imperiq sa idvali sas semeistvata si izbqgali ot dobrata Ruska imperiq mnogo selqni. Vsi4ki znaem kolko mnogo ruski sela ot onova vreme ima i sega glavno pokrai Dunav i 4ernomotieto.