Все повече чужденци учат висше образование в България

Слушай новината

Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525 души, което 8,2 процента от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък - 4,1 процента. Това става ясно от проект за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България, който е публикуван за обществено обсъждане, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката.

Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. 58,5 на сто от учещите "Медицина" в страната са чужденци.

Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48 процента) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти.

След пандемията: Българските зрелостници отново поеха на Запад за по-добро образование

Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните десет години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева. Само 2,5 на сто от завършилите висше училище в страната през последните пет години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4,15 на сто. Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в отделните професионални направления. Например 95 на сто от завършилите "Медицина" работят по специалността си, докато в направлението "Туризъм" само 21 на сто от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.

Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование. Продължава тенденцията повече жени да учат висше образование. Техният брой е приблизително 114 000 (57%), докато мъжете са около 86 000. В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени - особено в "Педагогика" - 96%, и "Теория и управление на образованието" - 89%. Мъжете имат над 80% дял в "Металургия", "Електротехника, електроника и автоматика", "Енергетика" и "Машинно инженерство".

Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.

Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително за приема в определени направления и специалности, и за разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.