За 138 години България сменя 86 образователни министри

За 138 години - от 1879 г. до 2017 г., България сменя 86 министри на образованието, а от днес министър на образованието и науката е проф. Николай ДенковНиколай Денков е служебен министър на образованието и науката в кабинета на Огнян Герджиков. С, който е 87-ият български образователен министър. Това се посочва в историческа справка от Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа", озаглавена "Образователните закони и образователните министри в България".

С приемането на Търновската конституция в Княжество България се установили шест министерства. Едно от тези министерства е било и Министерството на народното просвещение /МНП/ - създадено на 5 юли 1879 г. От тази дата до 27 януари 2017 г., за 138 години в него се сменят 86 министри, някои, от които са стояли само един месец на поста. Само за месец август 1886 г. МНП е сменило пет пъти своя министър. Постоянната смяна на министрите идва да подчертае отношението на буржоазните партии тогава към това "постно", недоходно министерство, посочват от синдиката. И отбелязват, че от Освобождението на България развитието на българското образование е в непрекъснат процес. Налице е приемственост, както в организационно, така и в съдържателно отношение на законодателните норми. Тази приемственост е в основата на изграждането на модерното българско училище в свободна България.

В законите за просветата, непосредствено след Освобождението, е бил вграден един напредничав за времето си подход. Издига се конституционният принцип, че първоначалното образование е задължително и безплатно, който по онова време се е срещал само в най-напредналите страни в света.

Първият образователен закон датира от 1880 г. и е озаглавен "Закон за материалното поддържане и учебното преустройство на училищата", в който държавата поела изцяло средното и висшето образование върху своя бюджет. Законът е на министъра на просвещението Иван Гюзелев и утвърждава курс за изграждане на пълното средно образование.

Училищата са организирани по "Закона за обществените и частни училища" от 1885 г., когато министър е Райчо Каролев. Според този закон, всяка община задължително трябва да открие най-малко едно първоначално училище с четиригодишен срок на обучение.

След Съединението на България, през 1891 г., се приема нов "Закон за народното просвещение", който е първи опит да се създаде единна образователна система. Министър-председателят Стефан Стамболов е застъпник на идеята за широко достъпното масово народно образование и силно изразеното държавно начало в неговото управление. Законът е внесен от министъра на народното просвещение Георги Живков. Началното образование става задължително. В него целите на образованието са формулирани по-диференцирано - "да положи основата за нравственото възпитание на българските граждани, да ги развие физически и да им даде необходимите за живота познания".

Според синдиката така нареченият Живков закон внася централизация в дейността на училищата, като държавата изземва функциите на общините. Министерството управлява и надзирава всички учебни заведения, а училищните настоятелства се запазват, но нямат право да назначават и уволняват учители. Изградена е двустепенна структура на обучение - основно училище и гимназия. Урежда се и статутът на частните училища.

От тогава са приемани закони, променящи целите, съдържанието и структурата на образованието. В закона от 1909 г., внесен от министъра на народното просвещение Никола Мушанов, се утвърждава централизацията на образованието, но съчетана със самоуправление. Настоятелствата отново имат право да назначават и уволняват учители. В този закон има добавки към целите за постигане на европейско ниво на образованието, посочват от синдиката.

Стоян Омарчевски - министър на просвещението, освен че е инициатор за честване на Деня на народните будители, е автор и на нов образователен закон през 1921 г. С него той променя структурата на образователната система, като въвежда задължителното основно образование и освобождава от данъци детската литература. Омарчевски строи 1115 нови училища в малките селища и прокарва идеята за трудовите училища, което поставя началото на професионалното образование в България.

В закона от 1924 г., внесен от Александър Цанков, който, освен премиер, е и министър на просвещението, е постановена църквата, наравно с училището, да играе важна роля за възпитанието.

След 9 септември 1944 година законите се приемат политически, без конкретен автор, посочват от образователния синдикат. И уточняват, че законът от 1948 г. отразява настъпилите промени в политическото и стопанското управление на страната след 1944 г. На 1 септември 1948 г. е приет Закон за народната просвета, който утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата.

Законът от 1959 г. е наречен Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование и е посветен на комунистическото възпитание на младежта и свързването на обучението и възпитанието с производителния труд.

Предпоследен в законотворческата поредица от образователни закони е "Закон за народната просвета" от 1991 г., запазвайки названието на закона от 1948 г. Той отразява промените, настъпили в областта на демокрацията и пазарната икономика у нас след 1989 г.

Новият Закон за предучилищното и училищно образование влезе в сила от август 2016 г., а българското общество вече прави експертиза за неговото въздействие, посочват от Синдиката "Образование", с председател Юлиян Петров.

Последвайте канала на