"Достатъчно беше направено по отношение на дискредитирането на доверието в машинните устройства".
"Европейските избори са лесни за организация. Има една обща национална листа.
"Самата комисия казва в докладите си от 2021 г. и 2022 г., че няма право да тества хартията и е задължена да изисква доставката й от БНБ. Така прехвърлят топката в законодателя".
"Това включва видеонаблюдение, работа на машинните устройства, транспорт, логистика и организация на изборния процес.
Около 106 милиона са стрували парламентарните изборите през 2023 година. Това съобщи пред БНР Ива Лазарова, Институт за развитие на публичната среда.
Българското законодателство посочва, че провеждането на европейските избори може да съвпадне с провеждането на национални, каза още тя в предаването "Преди всички".
Видяхме проблемите в миналата кампания с машинните устройства и неотпечатването или частичното отпечатване на бюлетини от машинното гласуване, напомни Лазарова.
Досега не е имало провеждане на европейски вот с друга кампания, обясни Лазарова.
Ива Лазарова коментира резултатите от проучване на "Галъп", публикувано вчера, което сочи, че близо 50% от българите не вярват, че изборите са честни.
Има огромен обем от записи от видеонаблюдението, който ЦИК може да изгледа, отбеляза Лазарова и допълни, че редица неправителствени организации също дават своите препоръки.
Най-голямото перо в изборите е заплащането на секционните избирателни комисии. Сега, с повишаването му, може да предположим, че разходите за тях ще са около 35 милиона лева".
Няма сигнали за желание да се промени Изборния кодекс в оставащите месеци до предсрочните парламентарни избори, отбеляза още Лазарова.
Тя посочи, че е необходимо провеждането на разяснителна кампания и решаване от страна на ЦИК на проблемите, възникнали през 2023 г.
"Общественият съвет към ЦИК още в предишни кампании препоръча как може да изглежда един протокол, за да се улесни работата на секционните комисии".
Най-скъпите избори през последните години бяха местните през есента на миналата година – 188 милиона лева.
"Целият политически дебат, на който ставаме свидетели след април 2021 година се върти около технологията на гласуване и доверието в хартиената и машинната форма. Измества се разговорът от политиките, които вълнуват избирателите. Една поредица от много кампании, липса на коалиционна култура в политическите субекти, както и пренасяне в работата на ЦИК на действията и разговорите на политическите формации. Създава се недоверие, несигурност в избирателите по отношение на целия изборен процес.
Ако продължим с подобно политическо говорене, ако не чуваме тези и теми по отношение на пътя на България към Европа, по отношение на проблемите вътре в страната, може би около два милиона избиратели само ще излязат да гласуват, имаше социологически проучвания".
Видяхме, че ЦИК вече е взела две важни решения. Едното е по отношение на обществената поръчка за транспорт и обслужване. Второто е свързано с информационната кампания. Ако изборите са две в едно, много е важно да се поговори и за начина, по който ще се гласува на машинните устройства".
Интересно е дали сега, когато парламентът ще продължи да работи в кампанията, по-малко средства ще бъдат насочени към медиите за политическа реклама. Основните формации ще имат безплатно отразяване на трибуната на Народното събрание, отчете Лазарова.
"Една кампания, в която машинните устройства останат още веднъж и не бъде проведена добре, може да налее вода в мелницата на политическите субекти, които говорят против машинното гласуване, както и да се заговори за закупуване на нови устройства".
)