15% от интервюираните в настоящото изследване на Екзакта българи твърдят, че са от хората, които решават едва в последния момент за кого ще гласуват. Сред тях по-често се срещат млади хора, нискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата. Именно този демографски профил подсказва за възможни изненади на вота. Подобна позиция се среща по-рядко сред избирателите на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Избор в последния момент?
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
Машинното гласуване
БСП се стремят да привличат лява периферия и да повишават самочувствието на своите избиратели. Присъствието на леви експерти в служебния кабинет подпомага тези цели на левицата.
В навечерието на 4 април, в предизборното тогава национално проучване на Екзакта, имаше индикации за активност от порядъка на 47%-48%, но емоционалното и спонтанно гласуване в изборния ден проработиха за ръст на активността над тези стойности.
Вторичният анализ на Екзакта показва, че новата формация „Ляв съюз за чиста и свята република” се бори по-скоро за разочарован и негласувал през последните години за БСП ляв електорат и към 5 юли получава дял под 1%.
За ДПС 11 юли е предизвикателство заради пренареждането на политическото пространство у нас, но и заради вота от Турция.
Трудно е да се прогнозира колко от тях реално ще направят избор до деня на вота. Други близо 16% се колебаят дали изобщо да гласуват и опитът на Екзакта подсказва, че е по-вероятно да не отидат до урните.
Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50% -овите дялове е +/- 3%. Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”.
Настоящото изследване е проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Работено е по стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. При изготвяне на извадката са използвани последните данни на НСИ за населението на страната, разпределени по пол, възраст, административни области и типове населени места (столица, областни центове, малки градове и села).
Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните от Екзакта Рисърч Груп пълнолетни българи (48%) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12% са готови да гласуват, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да изберат. Това показват резултати от национално представително изследване на Екзакта Рисърч Груп проведено в периода 1-5 юли, 2021 г.
ГЕРБ е сравнително равномерно електорално представена партия сред населението във възрастовия диапазон между 30 и 60 години, както и сред градското население извън столицата. ИТН продължават да имат най-силна електорална подкрепа във възрастовата група 18-30 години, като леко намалява влиянието им в групата на 30-40 годишните. Не може да се очаква свиване на подкрепата за ИТН предвид ориентацията на поне половината от конформисткият вот към тях, което определено ще компенсира наличието на разочаровани техни избиратели. ДБ през последните 5 месеца разширява политическото си влияние. Може да се очаква добро представяне на ДБ както в столицата, така и в други големи градове на страната. Формацията е популярна главно сред образовани и заможни избиратели.
Данните от настоящото изследване на Екзакта показват, че е вероятно 6 или 7 политически формации да намерят място в следващия парламент, като яснота по това дали Българските патриоти ще прескочат 4%-овата бариера ще има едва в края на изборния ден. Екипът на Екзакта е на мнение, че е коректно да се изчисляват мандати едва след като има яснота по това колко партии влизат в 46 -ия състав на българския парламент.
Една четвърт от българите към 5 юли изразяват нежелание да гласуват. Неизвестни относно електоралната активност добавя отпускарския сезон, както и навиците на немалко българи от последните години за чест краткотраен отдих в уикендите на летния сезон. Електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в по-голяма степен мобилизирани да участват във вота в сравнение с електоратите на останалите партии с шансове да влязат в парламента. Избирателите на ДБ и на ИТН пък декларират по-висока готовност да гласуват на изборите от тези на ИСМВ.
За ДБ е съществен въпросът доколко ще може да разшири политическото си влияние в условията на ненамаляваща подкрепа за обществена промяна. Не по-малко интересно ще бъде да се установи и това какъв ще бъде социално- демографския профил на избирателите на това обединение след вота.
ИСМВ се стремят да попаднат в парламента с по-добър резултат от постигнатия от тях през април т.г., а Българските патриоти полагат усилия да намерят място в новия състав на парламента като докажат, че патриотичните им идеи могат да обединяват. Основният проблем и на двете формации остава недостатъчната твърдост на електоратите им към 5 юли.
Най-висока мобилизация за гласуване регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред висшистите и сред живеещите извън столицата. Когато има силен емоционален елемент във вота, обаче, е възможна промяна в дела на желаещите да гласуват в самия изборен ден. А в този вот, както и в предишния, емоционалните и спонтанните решения за гласуване имат своето място.
Най-много скептици към честността на вота има сред привържениците на ИСМВ. 68% от твърдо решилите да гласуват и избралите вече за кого да гласуват, заявяват , че очакват избрите на 11 юли да бъдат честни. Разочарование от политическите партии 16% от българите посочват, че се чувстват разочаровани от партията, на която досега са симпатизирали и заявяват, че повече няма да гласуват за нея. Това са по-често хора на възраст между 30 и 40 години, респонденти с нисък стандарт на живот, както и жители на столицата. Разочарованите симпатизанти на протестните партии по-често от останалите разочаровани избиратели са склонни да преминават от една протестна партия към друга при разочарование.
Настоящото изследване на Екзакта показва, че общо 23% от българите изпитват притеснения относно справянето си с машинния вот. По-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани респонденти (72% от хората с основно образование). По принцип 45% от българите одобряват въвеждането на машинното гласуване, а 41% са противници на този начин на гласуване. Конформистки нагласи на избирателите 7% от българите заявяват, че биха променили вота си в последния момент, за да подкрепят вероятния победител. Повече конформисти има сред мъжете, сред хората в активна трудова възраст и сред респондентите със средно образование. 23% от решилите да гласуват, но все още колебаещи се кого да изберат, твърдят, че биха променили вота си в последния момент за да гласуват за очаквания /вероятния победител. Сред категорично решилите и вече избралите за кого да гласуват, обаче, конформисткият вот възлиза на едва 1,8%. Честността на вота 57% от българите посочват в настоящото проучване на Екзакта, че очакват предстоящите избори да бъдат честни. Това мнение изказват по- често жителите на градовете-областни центрове, както и избирателите на ДБ и на БСП. 43% от интервюираните обаче са на мнение, че предстоящите избори няма да бъдат честни.
Последното се оказва по-трудна задача за традиционните партии. Колкото и условности да има в данните и коментарите относно предстоящите избори, водещите мотиви за гласуване на различните групи избиратели са относително ясно различими и обясними. Разбира се, особен интерес ще представляват резултатите за ИТН, ДБ и ДПС от вота в чужбина. Тези резултати могат да дадат отговор на част от неизвестните към момента.
След вота на 4 април, ИТН и ДБ разширяват електоралното си влияние. Това потвърждава усещането, че „вълната на протестния вот” не е отзвучала. Дали е намалял емоционалният заряд на тази вълна предстои да видим. Във всеки случай, по данните от това изследване, не може да се заключи, че партиите на протеста ще могат да получат нужните им за мнозинство мандати, въпреки очакванията поне две от тях да подобрят чувствително позициите си на 11 юли спрямо 4 април. ГЕРБ първоначално реагира на вота от 4 април със свиване на електората си, но от края на юни е налице висока мобилизация и окопитване на избирателите на тази партия.
Социологическите изследвания трудно могат да измерят потенциала на Гражданската платформа „Българско лято” заради наличието на скрит вот. „Възраждане” се цели в създаване на алтернативен патриотичен вот, въпреки, че политическото й амплоа далеч не се изчерпва с това.
Всяка от партиите с претенции да бъде представена в следващия парламент има свои цели на тези избори. При ГЕРБ те са свързани с постигане на първи резултат в изборната надпревара и очакване партията да продължи да бъде фактор в политическия процес. Зад политическото говорене на ИТН прозира желание за спечелване на вота, което по всичко личи, би било предпоставка за поемане на политическа отговорност и ангажимент за управление на страната. Такава е поне политическата оферта към избирателите, на която предстои да видим отговора.
ДБ са запазили 97% от избирателите си от вота през април. На 11 юли ГЕРБ, ИТН и БСП могат да разчитата на по около 90% от избирателите си от парламентарния вот на 4 април т.г. Очевидно е, че водещите партии се стремят както да съхранят твърдите си ядра, така и да намерят излаз към периферен електорат.
Разликата между ГЕРБ и ИТН, видна от графиката е такава, че въпросителните относно размера на дистанцията между двете партии ще останат до самия край на изборния ден. Подобна разлика определено се вмества в категорията „статистическа грешка” при подобен род изборни проучвания. Допълнителна трудност за всеки анализатор е растящата обществена динамика на нагласите в последната седмица преди вота.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)