Проучване: Увеличението на заплатите в България през 2023 г. е около 10% в резултат на инфлацията

Увеличението на заплатите през 2023 г. е около 10 на сто в резултат на инфлацията, сочи проучване на "Мърсър Марш Бенефитс" (Mercer Marsh Benefits) на възнагражденията и придобивките за 2023 г. Компанията ежегодно провежда изследването в България, проследяващо тенденциите сред работодателите и техните служители, съобщиха от фирмата.

Резултатите от проучването бяха представени от Стела Юлзари, старши консултант в "Мърсър". Тази година проучването обхваща 493 компании (ръст от 7 на сто спрямо 2022 г.) и 127,562 служители от 14 различни икономически сектора. Най-големият брой участници в изследването на компанията са с профили "Производство" и "Високи технологии".

Проучването се фокусира не просто върху заплащането на служителите, а върху пълния пакет от възнаграждения, в който влизат: брутната заплата; гарантираното парично възнаграждение; общото парично възнаграждение (отразяващо различни бонуси); общото директно възнаграждение (с дългосрочни стимули като акции и опции) и общото годишно възнаграждение (включващо различни придобивки като служебна кола, пенсионно осигуряване, здравна застраховка и живото-застраховка). В изследването на "Мърсър Марш Бенефитс" са взети предвид факторите естество на работа и йерархия на служителя – част от Библиотеката от кодове на Мърсър, която фасилитира класификацията на служителите.

Икономист обясни пробит ли е бюджетът и какво го храни

Резултатите относно текучеството на кадри у нас сочат, че има лек спад в увеличението на броя персонал от страна на работодателите – 46 на сто, спрямо 54 на сто за 2022 г. Същевременно доброволното текучество възвръща темповете си от преди пандемията и се наблюдава по-голяма склонност към вземане на решение за смяна на работното място спрямо миналата година, коментират авторите на проучването.

Според данните за увеличението на заплатите в България трите основни фактора за повишението на същите са представянето, мястото в диапазона и инфлацията. "През 2023 г. се наблюдава догонване на инфлацията от страна на работодателите, което свидетелства за по-ефективно планиране на бюджетите и отразяване на икономическата действителност”, каза Стела Юлзари. "Увеличението на заплатите през 2023 г. е около 10 на сто за различните сектори, което в голяма степен се дължи на наваксването на работодателите с инфлацията, започнала през миналата година", допълни тя.

Увеличението на заплатите на база кариерни групи е най-осезаемо при служителите, заемащи длъжност на оперативно ниво – 12,1 на сто, което се дължи на ниското заплащане в съответната група и нуждата от финансово поощрение на същата с цел справяне с инфлацията. Следва групата на специалистите (11 на сто), мениджмънта (10,7 на сто) и топ мениджмънта (9,6 на сто).

Тенденциите при брутните заплати по сектори сочат, че най-бързо и последователно нарастват възнагражденията в секторите "Високи технологии", "Изнесени услуги" и "Фармация". София е единственият регион в България с по-високи заплати от средните за страната  – 6 на сто, докато в Северозападна България възнагражденията са най-ниски с цели 35 на сто под средното за страната. Причините се коренят в бързоразвиващите се и високотехнологични сектори, които са ситуирани основно в столицата, за сметка на производствените, търговските и финансови сектори, чиито служители са главно в провинцията. 

Данните от проучването сочат още, че 87 на сто от компаниите имат схема за променливо възнаграждение, което се изразява в бонуси и премии за служителите. 9 от 10 от последните имат право на подобни облаги, а 8 от 10 мениджъри получават бонуса си на годишна база. Специалните придобивки най-често са здравна застраховка (84 на сто), мобилен телефон (80 на сто) и ваучери за храна (74 на сто). Последните заемат трето място (в сравнение с шесто през изминалата 2022 г.), което се дължи на законовите промени, касаещи данъчните облекчения в сумата за ваучерите за храна.

При представянето на проучването е поставен акцент и върху Директивата на Европейския парламент за укрепване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност между мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането и механизми за правоприлагане. 

Татяна Добрева, консултант в екипа на "Мърсър" в България, представи повече информация за предстоящите промени в резултат на Директивата. Според актуалните статистики в повечето държави на глобално ниво, сред които и България, липсват нормативни изисквания за докладване на разлики в заплащането според пола. Последните данни за Европа от 2021 г. сочат, че най-осезаема разлика във възнагражденията по полов признак се наблюдава в Естония (20,5 на сто), Австрия (18,8 на сто) и Швейцария (17,7 на сто), докато най-равнопоставени са служителите в Люксембург, Румъния и Словения, респективно с – 0,2 на сто, 3,6 на сто и 3,8 на сто отклонения.

България се нарежда в средата на класацията с 12,2 на сто разлика в заплащането. Въвеждането на Европейската директива ще доведе до нуждата от нейното имплементиране в българското законодателство, посочват авторите на проучването. Това нововъведение, от своя страна, би наложило специфични изисквания към работодателите в България с цел прилагане на инструменти за проследяване на тенденциите при възнагражденията, каквато е и функцията на детектора на Мърсър Марш Бенефитс за калкулиране равнопоставеността в заплащането.

По време на събитието беше представен и локалният контекст в сферата на придобивките с дискусионен панел на тема "Благополучие и устойчивост на служителите", модериран от Жаклин Николова, ръководител "Мърсър Марш Бенефитс България". Участие в него взеха представители на компании от няколко ключови сектора в България. Сред тях бяха Бойка Дочева – ръководител човешки ресурси в IBM България, Венета Стоилова – ръководител човешки ресурси в EVN България, Миглена Узунова – старши директор "Човешки ресурси" в А1 и Радослава Кроснева – директор "Човешки ресурси" в ДСК. 

Те очертаха, че вече в България не може да става дума за инцидентни инициативи, а за стандарт за работодателите, които се стремят към устойчивост и социална ангажираност за своите служители. “Благополучието и инициативите вече не се правят самоцелно, а са част от културата на компаниите”, обобщи Жаклин Николова.

Дан Добре, регионален лидер на MMB за растеж и решения за Германия, представи глобалните тенденции, които "Мърсър" изследва ежегодно в проучване сред изпълнителни директори, мениджъри "Човешки ресурси" и служители в над 140 държави в света.

"Когато питаме CFO и COO на компании какви са техните основни притеснения, за 87 на сто от тях това са кризите, 52 на сто се притесняват от инфлацията, а четвърт от тях очакват тя да е по-висока за 2023 сравнено с 2022 г.", каза Дан Добре. 

Колко трябва да е минималната заплата?

"Проучването ни показва, че 49 на сто от запитаните се притесняват повече от инфлацията, отколкото от рецесията. Въпреки това, повечето от тях са готови да посрещнат икономическа криза от някакъв вид и не очакват тя да има последици като финансовата криза през 2008 г., когато видяхме много съкращения. Те споделят, че дори да има рецесия, са подготвени, защото имат по-високи стандарти като работодатели. Това означава, че ние като организации трябва да сме по-подготвени и да сме по-устойчиви, нещо, което "Мърсър Марш Бенефитс" практикува като политика от години. На практика това означава да се съсредоточим върху култура на компанията, приемане на нови, гъвкави модели за работа, създаване на мащабируеми организации, разнообразие, справедливост и приемственост, адаптивност", допълни Дан Добре.

Последвайте канала на