Ще настояваме пред ЕК да затворим въглищните си централи след 2030-а година

Следващата седмица Министерският съвет ще одобри позицията на България пред ЕК с искане за предоговаряне позицията ни за въглищните централи, а в понеделник започват срещите на енергийния министър Росен ХристовРосен Христов е магистър по  международни икономически отношения от Калифорнийския с представители на Еврокомисията. В предаването на БНР "Неделя 150" той заяви, че страната не бяга от Зелената сделка и Плана за устойчивост, напротив - ще настояваме да не затваряме въглищните централи през 2025-2026 г., а това да стане след 2030 г. - в периода 2035-2038 г. 

"Успяхме да убедим предишното НС за промяна на клаузата в Плана за устойчивост, изискващ такова снижаване на емисиите, че това нямаше как да се изпълни без затваряне на тези централи и политиците се убедиха, че в близко бъдеще въглищните централи са необходими за енергийната сигурност. Като базова мощност те не само не конкурират зелената енергия, а я подпомагат, защото колкото повече базови мощности имаме, толкова по-бръзо можем да разгърнем различни източници за възобновяема енергия, защото базовите балансират. Във визията показахме, че след 2030 г. бавно започва да спада интереса към въглищните, защото икономически няма да е изгодно да се поддържат заради цената на емисиите. Но дотогава важното е да не поемаме ангажименти за предсрочното им затваряне и да обезпечим енергийната сигурност и заетостта на хората, обясни той.

Запитан за смяната на директора на "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности" ЕАД, Христов мотивира решението с факта, че се предвижда изграждането не само на два нови блока на площадката атомната централа, а и други два на тази на "Белене". 

Според него предпроектните проучвания изискват човек с "много сериозен опит". Предстои и подсилване на екипа с експерти на високо ниво.

Целта е да се реши как ще развиваме ядрената енергетика, крайно време е да вземем едно техническо и икономическо обосновано решение, посочи още Христов.

Според него визията на екипа му е, че трябва да има 4 нови ядрени блока - два на площадката на "Козлодуй", които ще заместят излизащите от експлоатация Пети и Шести през 2050 г., а другите два - на площадката на "Белене" трябва да подпомогнат Зелената сделка на ЕС. 

"Енергийната независимост е приоритет и ние трябва да останем износител на енергия, което няма как да стане без ядрени мощности, надявам се решението на парламента да бъде трезво - посочи още министър Христов. - Договорите за предпроектно проучване ще ги предоставим на НС за вземане на решение." 

Ще получаваме около 1 млрд. куб. метра газ от терминала край Александруполис

Запитан за интереса на Украйна към двата реактора в "Белене", Христов обясни, че е необходимо сериозно проучване доколко може да се интегрират в европейска или американска система.  

Според него ако в Украйна имат идея как с "Уестингхаус" да диверсифицират енергетиката си с нашите два реактора, защо България да не може да го направи. 

"Трябва да се провери дали това ще оскъпи проекта, има въпроси, на които да се отговори по технически начин", отговори министърът. 

Той опроверга твърденията, че "Булгаргаз" продава газ, който е по-скъп с 40% от цената на борсата в Холандия, аргументирайки се с факта, че винаги се купува на възможно най-ниска цена и тя е с отстъпка. 

Според него някои се опитват да създадат хаос, в резултат, на който ще има натиск за бързи покупки от определени компании. 

Атакуваха ни, че искаме да спрем интерконектора от Гърция, който ще обезпечи газ на ниски цени, следващата атака бе като сменихме ръководството на АЕЦ и диверсифицирахме доставките с такива от "Фраматом" и "Уестингхаус". С договора с Турция и терминала с Гърция вече имаме втечнен газ и излизаме от територията на страната и работим по големи проекти, за да има сигурност за цяла Централна и Източна Европа, коментира министър Христов.

На въпрос дали ще продължат компенсациите за бизнеса за високите цени на енергията, предвидени до средата на годината, Христов обясни, че цените се стабилизират и може да се стигне до етап, когато те не са необходими.

Програмата даде възможност на бизнеса да не съкращава хора, да запази пазарен дял, но тя не постигна нищо спрямо инфлацията и като ефект за крайните потребители, фирмите не инвестират, което е изискване навсякъде в Европа, посочи още министърът. Според него програмата може да продължи, но само ако има конкретни ангажименти от страна на бизнеса.

"Пари на калпак никъде не се дават - бе категоричен той. - Аз съм за, но този механизъм трябва да повиши ефективността. Затова създадохме работна група, за да подготви програма." 

Презапасяваме се с части за АЕЦ "Козлодуй" от Русия, за да обезпечим работата на централата по повод дерогацията за доставките от Русия,съобщи енергийният министър Росен ХристовРосен Христов е магистър по  международни икономически отношения от Калифорнийския пред БНР. 

Според него вече се работи по диверсификацията. 

Последвайте канала на