Финансовият министър иска министерствата да намалят с 20% разходите си заради риск за бюджета

Служебният финансов министър Росица ВелковаРосица Велкова е родена на 16 март 1972 г. в София.   Придобива магистърска степен по финанси е поискала от всички свои колеги министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите с обосновка за това свое искане снощи, часове преди заседанието на МС, научи „24 часа“ от отлично информирани източници.

На днешното заседание на кабинета това искане ще бъде одобрено като протоколно решение и ще започне неговото изпълнение. Причините за тревогата на финансист №1 са значителните по размер разходи от закони, гласувани от предишни народни събрания. Изпълнението им води до влошаване на бюджетното салдо – то се очертава да бъде с дефицит около 7% от БВП, предупреждава Велкова. Като най-застрашаващи фискалната стабилност Велкова извежда увеличението на пенсии и социални възнаграждения, намалените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални инвестиционни програми.

Финансовият министър: През последните 25 години България държи бюджетна стабилност

Тъй като някои от мерките, приети от 47-то НС през 2022 г., влязоха в сила в края на годината, дефицитът за 2022 г. остана в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство. Целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят обаче до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 % от БВП, предупреждава Велкова.

Ето кои рискове посочват от министерството на финансите, за да аргументират исканото орязване на разходите на министерствата.

1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;

2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;

3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;

4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;

5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;

6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;

7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.